Определение № 28 от 07.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 757/2025
- Вид
- Определение № 28
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500757 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,О.б.б.“ АД, ЕИК № ***, представлявано от Т.М. - изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника им Д. Д. - юрисконсулт в Дирекция "Събиране на проблемни вземания", съдебен адрес за призоваване: гр. В.Т., ***, против:
Разпореждане с рег. №2249/20.10.2025г. постановено по ч.г.д.
20255540101189/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в частта му за сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за посоченото вземане в тази му част.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,О.б.б.“ АД - гр.С. срещу С. А. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 79310,76 лв. – главница, 4289,55 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2024 г. до 27.08.2025 г.; 595,30 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.07.2024 г. до 27.08.2025 г., сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата, ведно със законна лихва от 15.10.2025 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит сключен на 14.06.2024 год., 1 съответно обявен за предсрочно изискуем.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата, като е приел, че таксата за нереволвиране представлява неустойка, която противоречи на разпоредбите на чл.33 и чл.10а от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Претенцията на заявителя се основава на сключен с физическо лице договор за предоставяне на потребителски кредит сключен на датата 14.06.2024 год., съответно обявен за предсрочно изискуем, поради което приложим в случая е Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения в оригинал документ, която се отбелязва по електронната партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Според ал.(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
В процесното правоотношение по предоставянето на потребителския кредит са налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделен и самостоятелен договор за потребителския кредит и макар и без обезпечение, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за правоотношения, които могат да съществуват и самостоятелно. Както е посочено и в самото заявление договорът за потребителски кредит е да бил сключен без да е обезпечен. В конкретния случай искането на заявителя за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника се основава именно на такава неравноправна клауза на чл. 6, т.1 и т.2 от приложения договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2024 г., сключен между длъжника и заявителя - „О.б.б.“ АД.
Според чл. 24 от ЗПК обаче, към договора за потребителски кредит се прилагат и нормите на чл. 143-148 ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договора редакция, преди изм. ДВ, бр.
100/2019 г.), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка 2 уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изброените след това в текстовете на чл. 143 ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП (ред. преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-11 т.о.).
В случая клаузата на чл. 6, ал.1 от договора за потребителски кредит урежда по същество условията за настъпване и прилагане на приложимия лихвен процент по кредита, включително и при предсрочна изискуемост на процесния кредит, както и произтичащите от това последици за потребителя длъжник. Според същата, в случай на пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита, като редовния годишен лихвен процент по редовен дълг е в размер на 4.75 % годишно, годишно, а при забава надбавката се явява в размер още на 4.58 процента годишно.
В настоящия случай искането за издаване на заповед за изпълнение е по чл. 417 ГПК за горепосочените суми, което противоречи и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви противни уговорки, каквито са начисляването на ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАДБАВКИ под формата на наказателна лихва при забава и разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са нищожни.
Същото се отнася за претендираната такса за връчване на поканата в размер на 60 лева. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени.
Предвид противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски, на основание чл.21, ал.1 от 3ПК е нищожна.
Разпоредбата в ОУ на ,,О.б.б.“ АД, в която е предвидена дължимостта на такса в случай на за връчване на поканата противоречи на закона, поради което е нищожна.
Това парично вземане по своята правна същност представлява на практика неустойка, а не такса, независимо че е наименувано така, т.к. възниква като насрещно задължение на кредитополучателя не за предоставена му от банката услуга, а като санкция за неизпълнение на произтичащо от договора негово задължение.
Касае се за вземане в размер на 60 лв., което възниква при невнесена от картодържателя минимална сума за револвиране, т.к. при забавено изпълнение на задължение на кредитополучателя, поради което е налице противоречие с 3 разпоредбата на чл.33 от Закона за потребителския кредит.
Налице е и посоченото от заповедния съд противоречие с разпоредбата на чл.10а от Закона за потребителския кредит, т.к. кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, които трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит по вид, размер и действието, за което се събират.
В случая претендираното като такса вземане не кореспондира с предоставена от банката допълнителна услуга във връзка с платежния инструмент, а и то не е дефинирано в договора за предоставяне на платежни услуги и допълнение към него за кредитен лимит по кредитна карта, а в друг документ – условия за издаване и обслужване на кредитни карти.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.1во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ с рег.№2249/20.10.2025г. постановено по ч.г.д. 20255540101189/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500757 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,О.б.б.“ АД, ЕИК № ***, представлявано от Т.М. - изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника им Д. Д. - юрисконсулт в Дирекция "Събиране на проблемни вземания", съдебен адрес за призоваване: гр. В.Т., ***, против:
Разпореждане с рег. №2249/20.10.2025г. постановено по ч.г.д.
20255540101189/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в частта му за сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за посоченото вземане в тази му част.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,О.б.б.“ АД - гр.С. срещу С. А. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 79310,76 лв. – главница, 4289,55 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2024 г. до 27.08.2025 г.; 595,30 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.07.2024 г. до 27.08.2025 г., сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата, ведно със законна лихва от 15.10.2025 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит сключен на 14.06.2024 год., 1 съответно обявен за предсрочно изискуем.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 1259,48 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 28.08.2025 г. до 15.10.2025 г., и сумата от 60 лв. – такса за връчване на поканата, като е приел, че таксата за нереволвиране представлява неустойка, която противоречи на разпоредбите на чл.33 и чл.10а от ЗПК.
Разпечатката съдържа 54 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47c27ce3-d796-45b9-b4ca-4f07cbf18b31