Решение № 2412 от 27.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12645/2024
- Вид
- Решение № 2412
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- Чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2412 гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110112645 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. И. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ....
№ ..., ет. ..., ап. ..., срещу „ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2200,56 лева – частичен иск от 2983,62 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 47252317304000532 от 19.09.2023 г., за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв и врата на багажник на собствения на ищцата лек автомобил марка „БМВ 525“, рег. № ** **** **, нанесени при злоумишлени действия от неизвестно лице на 06.08.2024 г. в паркирано състояние на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата Р. Ч. твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, по застрахователна полица № 47252317304000532 със срок на действие от 19.09.2023 г. до 18.09.2024 г. при ответното дружество за собствения си лек автомобил марка „БМВ 525“, рег. № ** **** **, със застрахователна сума по договора 20 000 лева.
Излага, че на 05.08.2024 г. предоставила автомобила на А. Т., който на същата дата го 1 паркирал в гр. С., ж. к. ...., пред бл. 102, а на следващия ден, отивайки до автомобила, установил, че последният е увреден от неизвестно лице с твърд и остър предмет. За злоумишлените действия уведомил 9-о РУ към Столична дирекция на вътрешните работи, за което било издадено Удостоверение рег. № 3384р-33679/09.08.2024 г.
На 06.08.2024 г. ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. От застрахователя бил извършен оглед на автомобила и съставен Опис на претенция № 4725-01300-00162/24/06.08.2024 г., като в него били описани увредените части: преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв и врата багажник.
Заявява, че за претърпените вреди застрахователят й изплатил обезщетение в размер на 516,38 лева. Тъй като сумата била недостатъчна да покрие щетите, ищцата извършила проучване в няколко сервиза относно необходимата сума за възстановяване на автомобила и установила, че същата е в размер на 3500 лева. Счита, че след приспадане на платената сума от 516,38 лева, застрахователят й дължи обезщетение в размер на 2983,62 лева.
Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Твърди, че по заведената щета е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 517,12 лева. Оспорва твърдяната от ищцата стойност на причинените вреди, както и че последните са вследствие на процесното събитие. Счита, че уврежданията по превозното средство не могат да се получат при паркинг щета. Заявява, че още при сключването на застрахователния договор страните са уговорили начина на обезщетяване, а именно по експертна оценка на застрахователя, поради което изплатеното обезщетение е съгласно договореностите между страните, съответно претенцията за заплащане на разликата до твърдяната от ищцата стойност е неоснователна.
С оглед неоснователността на основната претенция, счита за неоснователна и акцесорната такава за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски. В евентуалност, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата Р. И. Ч. не се явява лично, представлява се от адвокат Й.
А. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
2
В конкретния казус между страните не се спори, че към датата на твърдяното застрахователно събитие е била налице валидно сключена между тях застраховка „Каско“ за лек автомобил „БМВ 525“, рег. № ** **** **, както и че към ответното дружество е била образувана щета № 472523242400770, по която последното е изплатило на ищцата на 04.09.2024 г. застрахователно обезщетение.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 04.09.2024 г., изплатеното обезщетение е в размер на 517,12 лева, като въпреки че в исковата молба се сочи сума от 516,38 лева, в хода на делото размерът на обезщетението от 517,12 лева не се оспорва от ищцата; същият е съобразен и при изчисляване размера на частичния иск.
Доводът на ответника за неоснователност на иска, тъй като от ищцова страна са наведени твърдения, че уврежданията представляват „паркинг щета“, а същите не биха могли да се получат при такава, е неоснователен. Твърденията както в исковата молба, така и в представеното по делото заявление до дружеството за изплащане на застрахователно обезщетение, са за нанесени щети чрез надраскване с остър предмет по преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и врата багажник (в заявлението - заден капак) на автомобила, докато последният е бил паркиран – т. е. налице е твърдение за злоумишлени действия по смисъла на раздел „Общи положения“, чл.
Х „Покрити рискове“, т. 7.1 от Общите условия по застраховка „Каското“ на „ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Твърденият механизъм на нанасяне на щетите се установява и от Удостоверение изх. № 3384р-33679/09.08.2024 г., издадено от 9-о РУ на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, видно от което, сигналът за посочените увреждания е подаден чрез писмено заявление до 9-о РУ на СДВР на 07.08.2024 г. Горният механизъм е потвърден и от заключението на вещото лице инж. Д. Д. по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и обективно.
Че щетите, с изключение на нанесените по преден капак – „увреден при сключване на каското за боя“, според отразеното в Опис на претенция № 4725-01300-00162/24/06.08.2024 г. - представляват покрит застрахователен риск, ответното дружество е признало чрез изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 517,12 лева, включващо калник преден ляв – боядисване, предна врата лява – боядисване, задна врата лява – боядисване, калник заден ляв – боядисване, и врата на багажник – боядисване, отразени в Описзаключение по претенция № 4725-01300-00162/24/06.08.2024 г. Съдът намира, че изплащането на посоченото обезщетение по същността си представлява извънсъдебно признание на неизгоден факт, противопоставимо на твърденията на ответника, че обезщетение е недължимо поради несъответствие на установените увреждания с твърдения механизъм.
Макар че ответникът не е направил конкретно възражение в тази насока, но с оглед на направеното общо такова, спорно е единствено дали увреждането на предния капак представлява покрит застрахователен риск, предвид констатираното при сключване на застрахователната полица увреждане на същия „за боя“. В тази връзка, съдът кредитира изцяло становището на вещото лице в съдебно заседание на 14.05.2024 г., че предният капак е увреден чрез надраскване при злоумишлените действия, за които е заведена щетата при ответното дружество, като старите увреждания по капака не се отразяват по никакъв начин на това надраскване и не повишават цената за възстановяване на съответната част, доколкото тя би подлежала на същата степен на ремонт – боядисване, и само поради надраскването, без наличие на стари увреждания. При това положение, съдът намира, че установеното с Удостоверение изх. № 3384р-33679/09.08.2024 г. на 9-о РУ на СДВР и експертизата увреждане на предния капак чрез надраскване представлява покрит застрахователен риск и следва да бъде съобразено при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, 3 съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.
В съответствие с изложеното, застрахователното обезщетение в случая следва да се определи съобразно стойността на ремонта - боядисване на увредените части, по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, вещото лице определя общата стойност на щетите по лек автомобил „БМВ 525“, рег. № ** **** **, по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие 06.08.2024 г., при съобразяване цените на 30 автосервиза в гр. Варна, половината от които притежават европейски сертификат за качество, а другата половина – не, на сумата от 2717,68 лева с вкл. ДДС.
С оглед вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 517,12 лева, дължимото такова е в размер на 2200,56 лева, за каквато сума е и предявен частичният иск.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че с вече изплатеното обезщетение, определено по експертна оценка съгласно т. 1.4 и 1. 5 от чл. I I от раздел „Изплащане на обезщетения при частични повреди“ на Общите условия на дружеството, които са неразделна част от договора за застраховка, застрахователят е изпълнил задълженията си по този договор и не дължи други суми. Цитираните разпоредби на КЗ относно размера на дължимото обезщетение са императивни и не могат да бъдат дерогирани с договорни клаузи.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за осъждане на ответното дружество да изплати присъденото застрахователно обезщетение ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 88,05 лева - държавна такса, 150 лева - внесен депозит за САТЕ, и 630,00 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. Налични са доказателства за заплащане 4 на претендираните суми. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото платеното от ищцата адвокатско възнаграждение е съобразено както с фактическата и правна сложност на делото, така и с материалния интерес с оглед на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени.