Решение № 12312 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12312 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110141036 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. Д. против „фирма” АД.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 422.10 лв., представляваща 1/6 от общо начислената сума по партидата в размер на 2652.59 лв. и представляваща дължима главница за доставена вода по фактура № (номер)/19.03.2018г. Твърди липса на облигационна връзка, оспорва размера на начислената сума и твърди нарушения при отчитането. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, признава иска само по отношение на изтеклата погасителна давност. Твърди, че е било налице облигационно отношение между дружеството и наследодателят на ищцата, а последствие и ищцата по силата на наследственото правоприемство.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е прието удостоверение за наследници, видно от което ищцата е наследник по закон на Л. Б. Д..

Представени са фактура и справка за дължимите суми за процесния период на Л. Д., контролен лист, констативни протоколи, жалба и кореспонденция между наследодателя на ищцата и ответното дружество.

1

Други доказателства от значение за предмета на спора, не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти.

Ищецът е оспорил наличието на договорни отношения. Действително ответникът не е представил нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността на наследодателя на ищеца върху водоснабдения имот, но видно от представената жалба от Л. Д. – л. 31 от делото, същата признава, че е собственик на водоснабдения имот. Ето защо, съдът приема, че като собственик на 1/6 от имота, по силата на наследствено правоприемство, ищцата следва да отговаря до посочения размер за задълженията на своята наследодателка, поради което неоснователно е това възражение на ищцата.

На следващо място ищецът е оспорил реалната доставка на вода и нейната стойност, като в тази връзка не са ангажирани СТЕ и ССЕ.

С доклада по делото съдът е указал изрично на ответника, че следва да установи наличието на реална доставка на вода и нейната стойност, като е указал на ответника ,че не сочи доказателства за това. Въпреки това ответникът не е представил доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест.

Ето защо, искът следва да бъде уважен на така посоченото основание.

Въпреки това, само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че искът е погасен и по давност за исковия период.

Съдът намира, че приложима в случая е кратката три годишна давност. Съдът приема, че задълженията имат еднороден характер. Поради еднородния и падежиран характер на задължението за периодични плащания, същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Това следва и от решение от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г., което е задължително за съдилищата. Ето защо, задължението за исковия период е погасено и по давност, което обстоятелство се признава от ответника.

С оглед на изложеното, искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. на основание чл. 38 от ЗА 2 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл.

124 ГПК, че С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес) не дължи на „фирма” АД, ЕИК (номер), сумата от 442.10 лв., представляваща 1/6 от общо начислената сума по партидата в размер на 2652.59 лв. за главница за доставена вода по фактура № (номер)/19.03.2018г.

ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** - САК, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3