Решение № 4689 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110149095 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД срещу М.М. В. – С.а, М. К. В. и КР. К. СТ., както следва: искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 3921.78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 133, находящ се в гр.София, ул. „..., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и на сумата 11.90 лева за извършване на услугата дялово разпределение на доставената в жилищната сграда топлоенергия за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 25.08.2021г., до окончателното изплащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 911.08 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 12.08.2021г., и на сумата 2.84 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г. – 12.08.2021г.

Сумите се претендира от ответниците разделно при квоти 4/6 части от М.М. В. – С.а и по 1/6 част от М. К. В. и от КР. К. СТ..

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за горепосочения имот и период, поради което са били задължени да заплатят цената на доставената топлоенергия и осъщественото дялово разпределение, което не са сторили.

Претендира разноски.

1

Ответниците оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца, евентуално количеството доставена до имота топлоенергия и нейното правилно остойностяване, като твърдят, че не потребяват този консуматив. Навеждат евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т. С.“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че с Протокол от проведено на 20.08.2002г. Общо събрание на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето решение за сключване на договор с „Т. Съ.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан на 20.09.2002г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Отношенията между собствениците на обекти в жилищната кооперация и третото лице помагач относно отчета на уредите и дяловото разпределение е уреден именно с така подписания договор. В този смисъл, възражението на ответниците, че правоотношение не е възникнало между СЕС и ТЛП, поради това, че решението на ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител следва датата на договора, е неоснователно – вероятно ответниците грешно са разчели датата на сключения договор. Представен е също договор от 03.06.2020г. между „Т. С.” ЕАД и „Т. С.“ ЕООД, който от своя страна урежда правоотношението между фирмата за дялово разпределение и топлопреносното предприятие, като на съда му е служебно известно, че такъв договор е действал и за процесния период. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Това обстоятелство се признава от ответниците с депозирания отговор.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. При конкуренция на права задължен за консумативните разноски по имота, вкл. за доставена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение е вещния ползвател – аргумент от чл.57 от Закона за собствеността.

По делото е приета Заповед от 09.05.1983г. на ИК на СНС, с която на ответницата 2

М.М. В. – С.а й е предоставен в обезщетение процесния имот, като видно от приложено удостоверение от ГИС – София ЕООД имотът, описан в заповедта, и този по исковата молба, са идентични. В заповедта е отразено, че за придобиване на имота се предвижда заплащане, което се потвърждава и от приетата като доказателство молба от ДСК – Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на отпуснат заем на М.М. В. – С.а, който удостоверява придобиването на имота от нея, съгласно действащото към датата на вписване на молбата законодателство.

Придобиването на имота в обезщетение срещу отчуждаване на имот на майката на ответницата Мария В. – С.а и доплащането му от правоползващото лице, за което е бил изтеглен заем от ДСК, обосновава извод, че имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от М.М. В. – С.а и К. И. С., което се признава от ответната страна.

Това обстоятелство допълнително се потвърждава и от представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която тези лица са декларирали имота като придобит при равни квоти.

Видно от справка в НБДН К.И. С. е починал на 10.03.2010г. и е оставил за свои наследници съпругата си и двете си деца – М. К. В. и КР. К. СТ.. В приложение на Закона за наследството тези лица са придобили имота при квоти 4/6 ид.ч. за М.М. В. – С.а и по 1/6 ид.ч. за М.К.в В. и за КР. К. СТ.. Именно в качеството си на собственици на жилището за процесния период – 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ответниците се явяват страни по облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., чието писмено приемане не е необходимо условие за влизането им в сила по отношение на потребителите.

Спори се за евентуално доставеното количество топлоенергия за обекта, респ. за правилното му отчитане и остойностяване.

За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Според заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Отчетените количества доставена за имота на ответника топлоенергия е за БГВ на база двама потребители и сградна инсталация. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Според ССчЕ неплатените суми за потребена топлоенергия и осъществено дялово разпределение за процесния период възлизат на търсените с исковата молба суми, както и лихвите за забава, заявени от ищеца.

Съгласно разрешението, прието с ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за консумативни разноски, каквито са тези към „Т. С.“ ЕАД, се погасяват с изтичането на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта за тях, тъй като са периодични 3 платежи. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД плащането е ежемесечно, поради което потребителят е задължен да плати задължението в срок от 45 дни от края на месеца, за който се отнася, след което изпада в забава, тъй като падежът е изрично уреден в приложимите ОУ и той кани потребителя да изпълни. При съобразяване на ТР и на своевременно заявеното възражение за частично погасяване на търсените вземания по давност, съдът намира, че исковата претенция е частично основателна. Видно от заключението на вещото лице – счетоводител, погасените по давност суми са 1880.12 лева – главница за доставена топлоенергия и 560.97 лева – лихва за забава върху тази главница. Ето защо, на присъждане подлежат само сумите, които не се явяват погасени с кратката тригодишна давност, а именно: сумата от 2041.66 лева – главница за потребена топлинна енергия, сумата 350.11 лева – лихва за забава върху нея, сумата 11.90 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 2.84 лева – лихва за забава върху нея. При съобразяване на квотите в съсобствеността, валидно възникналото, правилно остойностено и непогасено по давност вземане на „Т. С.“ ЕАД за процесното жилище, в тежест на ответниците се присъждат следните суми:

За М.М. В. – С.а: 1361.11 лева – главница за потребена топлоенергия, 233.41 лева – мораторна лихва върху нея, 7.93 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 1.98 лева – мораторна лихва върху нея;

За М. К. В.: 340.28 лева – главница за потребена топлоенергия, 58.35 лева – мораторна лихва върху нея, 1.98 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 0.47 лева – мораторна лихва върху нея, и

За КР. К. СТ.: 340.28 лева – главница за потребена топлоенергия, 58.35 лева – мораторна лихва върху нея, 1.98 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 0.47 лева – мораторна лихва върху нея.

За горницата до пълния претендиран размер претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност.

Неоснователно е възражението на ответниците, че не потребяват този консуматив, тъй като отоплителните тела в имота за демонтирани, за което е приет констативен протокол от 10.10.2006г. Видно е от заключението на вещото лице – топлотехник, че за имота не се начислява топлоенергия за отоплението му, а само БГВ и сградна инсталация.

Потреблението на топла вода не се отрича и се отчита от ищеца и третото лице помагач.

Сградната инсталация и начина на изчисляване е нормативно установен, а стойността е калкулирана на база отопляемия обем на апартамента, който се задава в топлопреносното предприятие съобразно проектите за сградата. Няма основание да се приеме, че сумите за потребена топла вода и за сградна инсталация са изначално недължими.

Неоснователно е и наведеното едва в хода по същество възражение за недължимост на търсените лихви за забава, тъй като ищецът не е доказал да е публикувал фактурите на интернет страницата на предприятието, което да постави в забава потребителите. Това условие за изискуемост на вземането е по ОУ на ищеца, одобрени 2014г. Съобразно приложимите за процесния период ОУ изискуемостта настъпва с изтичане на 45-дневен срок 4 от края на месеца, за който се отнася всяко месечно вземане и доколкото така определения падеж кани, не е необходимо ищецът да предприема други действия, за да постави абонатите в забава.

По разноските

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Направените от „Т. С.“ ЕАД разходи възлизат на 954.90 лева, от които 354.90 лева държавна такса, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/2017г.) съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях в тежест на ответника следва да се присъди сумата 474.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция (49.64 %), като ответниците К.С. и М.В. следва да заплатят на ищеца по 79.00 лева, а М. В. – С.а – 316.00 лева.

Сторените от ответника М.В. разходи са в размер на 300.00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 151.08 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция (50.36%).

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47c0eca5-3749-4257-9b57-c8b243f7b9a7