Разпореждане № 22804 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22804 гр. Варна, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П.а като разгледа докладваното от Добрина П.а Частно гражданско дело № 20253110106626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410, ал.1 от ГПК.

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В срещу длъжника Й. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., за сумата от общо 892,78 лв., включваща неплатена главница в размер на 300 лв. по Договор за потребителски кредит № 40023686819 от 19.02.2024г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 62,78 лв., дължимо за периода от 20.03.2024г. до 20.01.2025г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 135 лв., дължимо до 20.01.2025г., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 165 лева, дължимо до 20.01.2025г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени на 04.04.2024г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит в размер на 200 лв., начислени на 19.06.2024г.; сумата от 87,99 лв., представляваща лихва за забава от 21.03.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.01.2025г., сумата от 28,62 лв., представляваща законна лихва, дължима от 20.01.2025г. - дата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г., сумата от 25 лв. за платена държавна такса, 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 80 лв. за подготовка на документи.

С уточнителна молба заявителят посочва начина на претендиране на обезщетението за забава и законна лихва върху всяко едно вземане.

Съдът след като се запозна със заявлението намира, че заявлението е редовно единствено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 300 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40023686819 от 19.02.2024г.; сумата от 62,78 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2024г. до 20.01.2025г.; сумата от 39,83 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за главницата, дължима за периода от 21.03.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.01.2025г.; сумата от 12,96 лв., представляваща законна лихва върху вземането за главница, дължима за периода от 20.01.2025г. – датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.05.2025г. до окончателно изплащане на задължението.

В тази си част се формират твърдения, че е отпуснат заем по посочения договор, че липсва плащане по отношение на главницата от страна на кредитополучателя, че вземането е предсрочно изискуемо.

По отношение на останалата част съдът намира, че заявлението не отговоря на 1 изискванията за редовност, доколкото въпреки дадените на заявителя указания последния на успя да отстрани нередовността на искането си.

От данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.

Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл.19, ал.5 и чл.21 ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са недължими.

При гореизложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 135 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 165 лв.

Като акцесорна на главното нищожно задължение, сумата, претендирана като лихва за забава в размер на сумите от 17,92 лв. и 21,91 лв., представляващи лихва за забава върху главниците от 21.03.2024г. до 20.01.2025г.; сумите от 5,83 лв. и 7,12 лв., представляващи законна лихва върху главниците за периода от 20.01.2025г. до 22.05.2025г.

Не може да се направи положителна преценка, че и другото претендирано взимане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, е валидно възникнало по основание и е безспорно. Дейността, описана като предоставяна услуга, не съпътства и не обслужва ползването на предоставения кредит като допълнително благо за клиента.

Напротив, тази дейност изцяло обслужва интереса на кредитора. Както уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, на условия, при които, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направено поради неизпълнението.

Извършването на конкретни услуги от кредитора, наложили необходимост от допълнително заплащане, не се твърдят от заявителя. Поради което следва да се отхвърли и искането за присъждане на сумата от 30 лв. и 200 лв., претендирани като такси.

Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само ако е уговорена.

Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС 275-2014-I Г.

О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице, следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. В случая задълженото лице е потребител. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, която е 2 по-благоприятната за него. Начисляването на лихва върху договорна лихва е незаконно и такава уговорка е нищожна. Поради което недължима е и начислена лихва върху договорното възнаграждение от 8,33 лв. и 2,71 лв.

По отношение на разноските съдът следва да присъди такива съразмерно уважената част на заявлението, като за база на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде взета сумата от 50 лева, на осн. чл. 26 НЗПП, при което следва да бъде присъдена сумата 20,58 лева, за юрисконсултско възнаграждение и дж. такса съразмерно уважената част на заявлението – 10,30 лв.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес гр. София, бул.

„България“ 49, бл.53 Е, вх. В, за сумата от 300 лв. (триста лева), представляващо главница по Договор за потребителски кредит № 40023686819 от 19.02.2024г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.05.2025г. до окончателно изплащане на задължението, неплатено договорно възнаграждение в размер на 62,78 лв. (шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), дължимо за периода от 20.03.2024г. до 20.01.2025г.; сумата от 39,83 лв. (тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 21.03.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.01.2025г., сумата от 12,96 лв. (дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва върху главницата, дължима от 05.11.2020г. датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025г., както и направените по делото разноски съобразно уважената част, възлизащи на 30,88 лева (тридесет лева и 88 стотинки).

ОТХВЪРЛЯ заявление, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., за неплатено възнаграждение за закупена и използвана по Договор за потребителски кредит 40023686819 от 19.02.2024г., услуга Фаст в размер на 135 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 165 лв., сумата от 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.04.2024г.; сумата от 300 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 19.06.2024г., 8,33 лв., представляваща лихва за забава върху договорно възнаграждение, начислено от 21.03.2024г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 20.01.2025г., 17,92 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за услуга Фаст, начислено от 21.01.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.01.2025г., 21,91 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за услуга Флекси, начислено от 21.03.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.11.2025г., 2,71 лв., представляваща законна лихва върху вземането върху договорно възнаграждение, начислено от 21.03.2025г., дата на предсрочна изискуемост до 22.03.2025г., 5,83 лв., представляваща законна лихва върху вземането за услуга Фаст, начислено от 21.03.2025г., дата на предсрочна изискуемост до 22.05.2025г., и 7,12 лв., представляваща законна лихва върху вземането за услуга Флекси, начислено от 21.03.2025г., дата на предсрочна изискуемост до 22.05.2025г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в отхвърлителната му част пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата си част не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС ОТ ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ да се връчи на длъжника.

След влизане на заповедта в сила делото да се докладва за преценка за издаване на 3 изпълнителен лист.

УКАЗВА на заявителя, че може в едномесечен срок о т влизане в сила на разпореждането да предяви осъдителен иск за отхвърленото си вземане, в който случай може да ползва внесената по заповедното дело държавна такса, като довнесе разликата до пълната дължима за иска държавна такса.

УКАЗВА на заявителя, че в дадения едномесечен срок от влизане в законна сила на разпореждането, следва да представи доказателства по настоящото дело за предявяване на иска, противен случай той няма да може да се ползва от внесената по настоящото заповедно дело държавна такса.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4