Определение № 966 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 966 гр. София, 24.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501292 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх. № 31569/21.11.2025 г. от адв.А. Д., в качеството й на пълномощник на Ю. Н. К. - въззивник по делото, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на молителя сторените такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за производството пред двете съдебни инстанции инстанция.

Поддържа се в молбата, че за тези разноски страната е представила съответен списък и доказателства за извършването им пред въззивната инстанция в срок - до приключване на единственото проведено във въззивната фаза открито съдебно заседание. Такива били налични и за сторените разноски пред първоинстанционния съд.

В отговора по молбата насрещната страна е оспорила основателността й.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на въззивника К., чрез изрично упълномощени му процесуален представител, е процесуално допустима - изхожда от надлежна страна в производството въззивник, и е постъпила е в срока за обжалване на въззивното решение, при наличие на своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателство за реално заплащане на разноските.

Разгледана по същество молбата се явява частично основателна.

С постановеното по делото въззивно решение настоящият състав е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са били отхвърлени предявеният от 1 ищеца-въззивник осъдителни искове по реда на чл.49 ЗЗД против „Обединена българска банка“АД, съответно сумата от 56 463.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 342/2011 г. на ЧСИ С.

С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, изразили се в неправомерно получена сума от принудителна публична продан на апартамент № 28, находящ се в гр.

София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „***", блок * В, вход *, седми етаж, както и за сумата над 1 800 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, като е постановил уважаването на тези искове.

С постановения въззивен съдебен акт настоящия съдебен състав се е произнесъл по въпроса за присъждането на разноските като е приел, че с оглед изхода от спора направените такива от страните следва да останат в тяхна тежест.

След повторно внимателно запознаване с делото съдът констатира, че това разрешение не съответства точно на съотношението между уважената и отхвърлената част от предявените от молителя в настоящето производство искове, доколкото по отношение на него исковете за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди са уважени в тяхната цялост /за разлика от въззивницата К. Т./.

Ето защо на Ю. К. се дължат разноски за пред двете съдебни инстанции така, както са извършени от него съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства за извършването им.

Така за пред първоинстанционния съд Ю. и К. К. са представили общ списък на разноските /л.95 от делото/, според който извършените от тях такива са в размер на 4 757,08 лв. за платена ДТ и 4 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител.

От приложенията към исковата молба по делото обаче се установява безсъмнено единствено реалното заплащане на дължимата се ДТ такса.

От представения договор за правна защита и съдействие, сключен съвместно между двамата ищци, като упълномощители и доверители и адв.Д., като довереник, се установява, че страните са договорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., за което е посочено, че ще бъде заплатено в брой или по банков път, без да е посочен срок за изпълнение на това задължение.

Съм списъка с разноски е приложена разписка – без дата, според текстът на която адв.Д. е заявила, че на 10.03.2022 г- е получила в брой сумата от 4 200 лв. за процесуално представителство пред СГС по гр.д.№ 2850/2022 г.

Не е конкретизирано от кой от двамата ищци е получила сумата, като под разписката фигурира единствено подписът на адв.Д..

При тези доказателства ревашаващият състав приема, че т.к. адв.Д. е действала като 2 пълномощник и на двамата ищци, които са предявили исковете си в условието на обективно и субективно съединяване и не е посочено изрично друго следва да се приеме, че припадащият се дял от платените разноски за адвокатско възнаграждение на молителя К. е 2 100 лв. или 1 073,71 евро.

Следователно и в негова полза се дължат единствено половината от разноските, сторени за платена ДТ - 2 378,54 лв. /1 216,12 евро/ съразмерно на цената на предявените от него искове, както и половината от платената сума на адв.Д. за оказаната от нея правна помощ и съдействие – 2100 лева, или общо 2 289,83 евро, доколкото извършването на същите е безсъмнено доказано по делото, при съобразяване задължителните постановки на т.1 от ТР № ТР № 6/06.11.2023 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

За производството пред настоящата въззивна инстанция.

По делото са налице безсъмнени доказателства да е заплатена следващата се ДТ по въззивното производството, от която 589,66 евро са частта на предявените искове от Ю. К..

Към списъка на разноски, представен в проведеното о.с.з. на 03.10.2025 г. са представени и доказателства въззивниците да са заплатили на адв.Д. уговореното възнаграждение за процесуалното й представителство в размер на 4 200 лв. /разписка от 24.03.2025 г. – л.54 от делото/.

Както вече се посочи, предвид че адв.Д. е действала като пълномощник и на двамата въззивници, а в разписката изрично е посочено, че общият хонорар в размер на 4 200 лв. е платен от Ю. К. от негово име и от името на К. Т. се налага, че припадащият се дял от платените разноски за адвокатско възнаграждение на молителя К. е 2 100 лв. или 1 073,71 евро.

Ето защо и на същия следва да се присъдят сторените разноски за въззивната фаза от процеса в общ размер от 1 663,37 евро.

В останалата й част, като неоснователна, молбата му за допълване на постановеното по делото решение в частта му относно разноските следва да се отхвърли.

Мотивиран от горните съображения, Апелативен съд- София, ГО, 16-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 1239/30.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1292/2025 г. по описа на Апелативен съд –София за 2025 г. в частта му относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 ГПК ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 да заплати допълнително на Ю. Н. К. - ЕГН ********** сумата от 2 289,83 евро сторени от него разноски за платена държавна такса за производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от 1 663,37 евро разноски по делото за производството пред АС София за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

3

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4