Решение № 823 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500019 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ОБЩИНА ****, БУЛСТАТ ****, с адрес на управление град *** против решение № 4533/21.10.2025 г. по гр.д. №648/2023 г. на РС Пловдив, 14 гр.с., с което е уважен иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ОБЩИНА „***“, че ищците Д. П. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***, община ***, ул. «***» № **, Р. П. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***, община ***, ул. «***» № **, К. К. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, К. К. Д.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, Г. П. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***, общ. ***, ул. ***, Л. А. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, Г. А. Д.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, Л. И. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр***, И. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр***, Б. Г. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, М. Н. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр***, Б. И. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, всички действащи чрез адвокат Т. К., член на Адвокатска колегия - *** със съдебен адрес: град ***, са собственици при при посочените квоти – Д. П. Д. ЕГН ********** - 1/8 ид.ч. или 18/144 ид.ч.; Р. П. Б. ЕГН **********- 1/8 ид.ч. или 18/144 ид.ч.; Г. П. Г. ЕГН ********** - 1/8 ид.ч. или 18/144 ид.ч.; К. К. Д. ЕГН **********- 1/16 ид.ч. или 9/144 ид.ч.; К. К. Д. ЕГН **********- 1/16 ид.ч. или 9/144 ид.ч.;

Л. А. М. ЕГН **********—1/12 ид.ч. или 12/144 ид.ч.; Г. А. Д. ЕГН **********- 1/12 ид.ч.

1 или 12/144 ид.ч.; Л. И. Д. ЕГН **********- 1/18 ид.ч. или 8/144 ид.ч. И. Г. Д. ЕГН ********** -1/18 ид.ч. или 8/144 ид.ч.; Б. Г. В. ЕГН **********- 1/18 ид.ч. или 8/144 ид.ч.;

М. Н. Д. ЕГН **********-1/12 ид.ч. или 12/144 ид.ч.; Б. И. В. ЕГН **********-1/12 ид.ч. или 12/144 ид.ч., на 1100/1758 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.501.335 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, с площ от 1758 кв.м., квартал 14, парцел I, при граници на ПИ: ПИ ***.501.427; ПИ ***.501.425; ПИ ***.501.424;

ПИ ***.501.426, който по регулационния план на село ***, одобрен със Заповед № 481/ 1995 г. е имот пл. № 307 с площ 1100 кв.м., включен в УПИ I -зеленина, кв. 14, а преди одобряване на регулационния план на селото към момента на придобиване съставлява два отделни имота - една ливада, находяща се в *** землище в местност „***", състояща се от 9 ара (900 кв.м.) и една уедина, в същата местност на *** с площ от 2 ара (200 кв.м.); отменен е на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, частично, до размер на общо 1100/1758 кв.м., Акт № ***.2012 г. за публична общинска собственост и е осъдена общината да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 2 087,24 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноските по делото. Конкретно са изложени оплаквания, че ищците не са провели доказване на собствеността си върху предявените квадратни метри от процесния имот. От съдебната техническа експертиза вещото лице е установило, че идентичност с имотите, описани в продавателните актове от 1907 г. може да бъде установена само относно частите на съседство на имота като собственици на А. и път, но същият съсед - А. се намира едва през улицата на спорния в настоящото производство имот и по този начин дори не е съседна граница на имота. Неправилно съдът е приел, че съгласно регулационния план от 1995 г. на с. ***, процесният имот се локализира в УПИ-І, зеленина, кв. 14, но не е заснет като самостоятелен имот, тъй като това твърдение се отнася за идентичност между процесния поземлен имот с идентификатор ***.501.335, но вещото лице никъде не прави заключение да има идентичност между посочените в продавателните актове от 1907 г. два броя имоти.

Неправилно съдът е приел, че тези два имота се намират в м. „***“, която се намира в центъра на с. ***. От събраните писмени доказателства се установило безспорно, че м. „***“ се намира в земеделската територия на землището, далеч от центъра. Неправилно съдът е приел, че процесният имот е индивидуализиран по надлежен ред с граници. Неправилно съдът е приел, че ищците са собственици на посочената идеални части от имота, като всъщност установителният иск е предявен за реални квадратни метри от поземлен имот с идентификатор ***.501.335. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от първоначалните ищци, посочени по-горе, чрез адв.Т. К.,с който оспорват жалбата като неоснователна. Излагат се следните доводи: От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установило, първо, че от ищците Д.и владеят имота повече от 50 г. Наследодателят на ищците не е притежавал земеделски земи в землището на с. ***. В извънсъдебното заключение на вещото лице В. Г. е посочено, 2 че процесният имот попада в УПИ І-зеленина, а в заключението на вещото лице А. П. е посочено, че поземлен имот с идентификатор ***.501.335 е идентичен с УПИ І-зеленина, кв.

14, а идентичност с имотите, описани в продавателните актове от 1907 г. може да се направи от съседите. Общината оспорва собствеността едва през 2012 г., като е постъпила докладна записка от кметския наместник на селото относно неправомерно ползване и заграждане с оградна мрежа на УПИ І-зеленина. Ищците са поискали попълване на кадастралната основа като имотът да се нанесе с отделен планоснимачен номер, а Община *** е отказала. Счита се, че общината не оспорва, че имотът не е бил безстопанствен и въпреки това неправилно е съставен Акт за общинска собственост. Имотът може да се идентифицира с границите си, посочени в продавателния акт - от две страни улица, от две страни имоти на Г. К., а в другия продавателен акт като граници са посочени: Г. К., С. П., Г. А., Д. и С. А., които към настоящия момент могат да бъдат идентифицирани като граници на имота: от двете страни улици и А., собственици на имот пл. № 94, кв. 15 по Разписния лист. От представеното по делото Решение за възстановяване правото на собственост на П. З. П., нямащ нищо общо с наследодателя на ищците, който е П. С. Д.. Ищците не владеят целия имот от 1758 кв.м., а само част от него, която е заградена и в която се отглеждат дръвчета, която част е била от техния имот. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, а само констатира правото на собственост, придобито по някой от способите по чл. 77 от ЗС. Община *** няма документи, които да доказват правото на собственост и как този имот е актуван като публична общинска собственост, на какво придобивно основание.

Общината не може да изкара Акт за общинска собственост, тъй като имотът не е бил безстопанствен. Имотът се намира в центъра на с. *** и винаги се е ползвал от наследниците на П. Д., не е бил предмет на отчуждителни мероприятия и ищците не са губили правото на собственост и владение повече от 100 г. По изложените съображения се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират за разноски.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото във връзка с направените доводи и оплаквания, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

От приетите по делото доказателства се установява следното:

Видно от последната уточнителна ИМ №63942/10.07.2023 г. – л.96 от д.РС, ищците, в качеството им на наследници на П. С. Д., роден ****.1880 – починал ****.1929 г., са предявили срещу ответнатата община положителен установителен иск за собственост с пр.основание чл.124 ГПК във вр. чл.54,ал.2 ЗКИР със следния петитум: да се признае за установено по отношение на ответника Община ***, че ищците са собственици по наследство, а в условията на евентуалност – по давност, на имот с площ от 1100 кв.м., съществуващ в реални граници, който не е нанесен в КРП и КК на с.***, който е отразен като нов имот №307 в скица №2 на в.л. Г. /в СТЕ по АХД №902/2016 г. на Адм.съд – 3

Пловдив/, който имот попада и представлява част от УПИ I-зеленина по КРП на с.***, одобрен със заповед №481/1995г и в поземлен имот с идентификатор ***.501.335 по КККР на с.***, одобрени със заповед РД18-303/30.12.2020г на ИД на АГКК, при граници на реалната част от имота: от двете страни /югоизток и североизток – черен стар път, от северозапад – по-нов черен път. В същата молба ищците твърдят, че притежават право на собственост върху имот с площ от 1100 кв.м., който е бил заснет като самостоятелен; като придобивно основание на собствеността сочат наследство от П. С. Д., който бил закупил този имот през 1907 г., за което представят 2броя продавателни актове от 1907 г., от които е видно, че техният наследодател е закупил една ливада от 9 ара /900 кв.м./ в местността „***“, землището на с.*** и една уедина от 2 ара /200 кв.м./ в местността „***“, землището на с.***, който имот ищците твърдят, че винаги се е ползвал от наследниците, а сега бил включен в УПИ I-зеленина с площ от 1740 кв.м.

В доклада си по делото по реда на чл.140,ал.1ГПК РС правилно е отразил твърденията на страните и исковата претенция, но с решението си РС е признал за установено на осн.чл.124,ал.1 ГПК по отношение на община ***, че ищците са собственици на идеална част - 1100/1758 от поземлен имот с ид.№ ***.501.335 по КККР на с.***.

Следователно, РС се е произнесъл по непредявен иск, а не се е произнесъл по предявения иск, поради което решението му следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск.

По отношение на направените разноски: с оглед изхода на спора обезсилване на постановеното решение, разноски не се присъждат – такива следва да се присъдят с крайния акт.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4533/21.10.2025 г. по гр.д. №648/2023 г. на РС Пловдив, 14 гр.с. като произнесено по непредявен иск и връща делото на същия съд за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок съобщението. от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4