Определение № 1617 от 09.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1617 гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

А.ина Богданова

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от А.ина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500401 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадена молба от „И.“ АД, чрез процесуален представител ст. юрк. М. К., с която е направено искане за изменение на Решение № 527/14.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 401/2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на адв. А. Д..

В срока по чл. 248 ГПК въззивникът е подал отговор, с който оспорва искането.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Разгледано по същество направеното искане е неоснователно.

Неоснователно е оплакването на молителя, че първоинстанционният съд определил адвокатското възнаграждение в размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не бил отчел практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, ако прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, както и в отговора на въззивната жалба, в които е наведено възражението на настоящия 1 молител за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, той е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (независимо че в молбата по чл. 248 от ГПК е посочил, че според практиката на СЕС съдът не е длъжен да се съобрази с размерите по наредбата).

Следователно, самият жалбоподател е настоявал за определяне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в минимален размер по НМРАВ. Едва в настоящата частна жалба се съдържа искане за определяне на възнаграждението под минимума по тази наредба.

Останалите доводи на молителя може да се обобщят като касаещи начина на определяне на адвокатското възнаграждение - дали то следва да се изчисли според материалния интерес по всеки от исковете поотделно и впоследствие да се сумира, или да се изчисли въз основа на аритметичния сбор от цените на двата иска.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под "материален интерес" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в тази насока е и изменението на самата наредба (обн. ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

По тези съображения, настоящият въззивен състав намира подадената молба за изменение на Решение № 527/14.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 401/2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх. №

13183/04.11.2024 г. от „И.“ АД, чрез процесуален представител ст. юрк. М. К., с която е направено искане за изменение на Решение № 527/14.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 401/2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на адв. А. Д..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3