Определение № 532 от 07.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. София, 07.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002102707 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1691/20.03.2023г. на Г. И. И., подадена чрез адв.О. Б., против решение № 21/03.02.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 205/2022г. на Ловешкия окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260004/25.02.2022г. по гр.дело № 1001/2020г. на Районния съд-Ловеч и по този начин са отхвърлени исковете на касаторката, предявени против Д. И. И., Г. Е. Ц., П. И. П., С. Д. И., И. Й. И., Е. И. А. и „Общинска банка“ АД, както следва: иск за прогласяване нищожността, на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД, поради липса на съгласие на договор за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 191, т.3, рег.№ 1671, дело № 167 от 16.03.2005г. на нотариус Н. Х. за покупко-продажба на 1/4 ид. част от дворно място в [населено място] на [улица] площ 312 кв.м, съставляващо парцел *, имот пл.№ * в кв.156, 1/2 ид. част от целия горен (втори) етаж от построената в дворното място жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня вестибюл, тоалетна, антре и тераса, 1/2 ид.част от тавана с таванска стая, простиращи се над този етаж и същата идеална част от югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/4 идеална част от подобренията и насажденията в мястото, при граници: [улица], ж.бл. „Л.“, ж.бл. „Я.“ и ЖСК, който договор е сключен между Д. И. И., като майка и законен представител на Г. И. И., като продавач и Г. Е. Ц. и П. И. П. (по реда на СИО) като купувачи; иск против С. Д. И., И. Й. И.(починал на 15.05.2021г.), Е. И. А. и „Общинска банка“ АД за прогласяване нищожността, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.167, ал.З от ЗЗД, поради противоречие със закона, на договор за учредяване на договорна ипотека, оформен в нот.акт № 35, т.5, рег.№ 5540, дело № 453 от 30.06.2008г. на нотариус Н.

1

Х., относно същия имот и иск против Е. И. А. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на недвижимия имот. Решението на въззивния съд е постановено при участието на нотариус Н. Х.-В. с район на действие РС-Ловеч, с рег. № * на Нотариалната камара и „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД-трети лица помагачи на страната на ответника „Общинска банка“ АД.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост.

Ответниите по касационната жалба-„Общинска банка” АД, чрез юрк. В. С., Е. И. А., чрез адв. В.Н. и нотариус Н. Х., чрез адв. Ц. Т., в писмени отговори излагат становища за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Оспорват жалбата, като неоснователна.

Останалите ответници по жалбата-Д. И. И., Г. Е. Ц., П. И. П., С. Д. И. и „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД не вземат становище.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната жалбоподателка подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 494/21.05.2009г. по гр.дело № 1764/2008г. на І ГО на ВКС по следните правни въпроси, които според нея са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Подлежи ли на последващ съдебен контрол издадено по чл. 73, ал.1 СК(отм.) разрешение; 2. Даването на разрешение за разпореждане с недвижим имот на ненавършило пълнолетие лице по чл. 73, ал.3 СК(отм.) без участие на представител на ДСП, при действието на чл. 15, ал.5 Закона за закрила на детето в първоначалната му редакция, води ли до нищожност или унищожаемост на сключена въз основа на разрешението сделка;

3. Неспазването на правилата за издаване на разрешението по чл. 73, ал.3 СК(отм.) водят ли до недопустимост на съдебния акт; 4. Предполага ли вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД лишаването на ненавършило пълнолетие лице от част от престацията, която в разрешението си по чл. 73, ал.3 СК(отм.) районният съд е определил, че лицето следва да получи след отчуждаване на имота; 5. Опорочен ли е договор, сключен от ненавършило пълнолетие лице в отклонение с издаденото разрешение по чл. 73, ал.3 СК(отм.), когато имотът се отчуждава срещу сума по-малка от посочената в разрешението; 6. Валидна ли е сделка, която е сключена в нарушение на дадено от съда разрешение по чл. 73, ал.3 СК(отм.) и представлява ли основание за нищожност удостоверяването в нотариален акт, че цената е платена. Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на ІV Гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са обективно и субективно кумулативно съединени искове: за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт № 191, т.3, рег.№ 1671, д.№ 167/16.03.2005г. на нотариус Н. Х., поради липса на съгласие; за 2 обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека за същия имот, поради противоречие със закона и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че ответницата Е. А. не е собственик на имота. От фактическа страна е установено следното:

На 29.12.1996г. с нот.акт за продажба на недвижим имот в полза на трето лица № 111, том VII, дело № 2578/96г. И. П. И.-баща на ищцата, е продал на ответницата Г. Е. П.-негова майка, която е закупила в полза на малолетната си внучка-ищцата Г. И. следния недвижим имот: 1/4 ид. част от дворно място в [населено място] на [улица] площ 312 кв.м, съставляващо парцел *, имот пл.№ * в кв.156; 1/2 ид. част от целия горен (втори) етаж от построената в дворното място жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня вестибюл, тоалетна, антре и тераса; 1/2 ид.част от тавана с таванска стая, простираща се над този етаж и същата идеална част от югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/4 идеална част от подобренията и насажденията в мястото, при подробно описани граници. Продавачът И. си запазил вещното право на ползване и обитаване на имота до края на живота си.

На 16.03.2005г. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том III, per. № 1671, дело № 167 от 2005г. на нотариус Х. с район на действие PC – Ловеч, ответницата Д.

И., действаща като майка и законен представител на дъщеря си Г. И. е продала на ответницата Г. Е. Ц. процесния имот за сумата 3125,18 лева, която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача. За изготвянето на този нотариален акт са били представени документите, установяващи правото на собственост, както и определение по ч.гр.д.№ 233/2004г. Установено е, че нот. дело № 167/2005г. е унищожено, поради изтекъл срок за съхранение.

През 2007г. с нот.акт за покупко-продажба № 117, том X, рег.№ 10828, дело № 1212/2007г. на нотариус Х., Г. Ц. и съпругът й П. И. П. са продали на С. Д. И. собствения си недвижим имот, представляващ: 1/2 ид.част от поземлен имот в [населено място] на [улица] площ 324 кв.м, съответстващ на имот с № *** по кадастралната карта на [населено място], както и целия втори етаж, представляващ самостоятелен обект № ***** от жилищна сграда с № ****, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, тоалетна, антре и тераса и при подробно описани граници на същия етаж и под обекта, както и целия таван с таванска стая, простиращи се над този етаж и югозападната маза в приземния етаж, под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и 1/2 ид.част от подобренията и насажденията в имота. При съставянето на акта продавачите са се легитимирали като собственици на имота с оспорения в производството нот.акт № 191, том III, per. № 1671, дело № 167/2005г. на нотариус Х., както и с нот.акт № 34, том III, дело 815/1993г. на РСЛовеч и нот.акт № 111, том VII, дело 2578/1996г. на РС-Ловеч. С. Д. И. и съпругът И. Й. И. са баба и дядо на ищцата Г. И. - родители на майка й-ответницата Д. И..

На 30.06.2008г. И. И. и С. И. са учредили в полза на „Общинска банка“АД договорна ипотека с нот.акт № 35, том V, per. № 5540, дело № 453/2008г. на нотариус Х. върху процесния имот, за вземания на банката по договор за банков револвиращ кредит, отпуснат 3 на ЕТ „Иван Йотов – 03”. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя И.

И., действащ като ЕТ „Иван Йотов – 03“, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и след като се снабдила с изпълнителен лист за вземането си по нейно искане на 18.09.2013г. е образувано изп.дело № 550/2013г. по описа на ДСИ при РС- Ловеч.

Изпълнението е насочено върху имота, обезпечаващ вземането; имотът е изнесен на публична продан, която е реализирана успешно и с постановление от 28.11.2019г. ДСИ е определил за купувач при цена 27 333 лева и възложил имота на ответницата Е. А..

Постановлението е влязло в сила на 05.03.2020г.

Във връзка с твърденията на ищцата, че към момента на сключване на сделката от 16.03.2005г. не е имало разрешение за продажба на имота по чл. 73, ал.3 СК(отм.) по делото са представени писмени доказателства, от които съдът е установил, че на 24.02.2005г. в РС Ловеч е било образувано ч.гр.дело № 233/2005г., с основание чл.309 ГПК с молител Д. И.

И., приключило в закрито заседание с определение №133/ 01.03.2005г.; делото е архивирано под № 848/2006г. и поради изтекъл 5-годишен срок за съхранение е унищожено в цялост. С представените копие от стр.16 на Описна гражданска книга за 2005г. на РС-Ловеч, копие на страница от книгата за закрити съдебни заседания и копие на списъка за унищожени гр.дела за архивна 2006г., посоченият факт е потвърден. От писмо № 941/05.05.2021г. и приложените към него копия от описната книга за 2004г. на РС-Ловеч и списък на унищожени гр.дела за архивна 2006г. е установено, че на 04.03.2004г. в съда е образувано ч.гр.дело №233/2004 г. за издаване на изп.лист по ГПК, но с други страни („ВиК“ и А.Ц.Т.), което дело също е унищожено.

По подаден от „Общинска банка“АД сигнал в Районна прокуратура-Ловеч е образувана пр.пр.№ 2069/2020г.за извършване на проверка дали е давано разрешение от съда за продажба на имота по реда на чл.73, ал.2 СК (отм.). Проверката е приключила с влязло в сила постановление от 13.01.2021г. за отказ да се образува досъдебно производство и преписката е прекратена.

При така установените факти, въззивният съд, за да отхвърли иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 191 от 16.03.2005г. е намерил за недоказани твърденията на ищцата, че сделката е сключена без изискуемото по чл.73, ал.3 от СК(отм.) към момента на сключването й разрешение от РС. След подробен анализ на ангажираните в производството писмени доказателства съдът е приел, че в нотариалния акт при изписване на годината на делото по което е постановено определението №133, вписано в нот.акт, е допусната техническа грешка, тъй като е установено в процеса, че на 24.02.2005г. (около 20 дни преди изповядване на сделката от 16.03.2005г.) в РС-Ловеч е било образувано ч.гр.дело № 233/2005г. по молба на Д. И.-майка на ищцата, по което в закрито заседание е постановено определение № 133/01.03.2005г. и делото е архивирано с №848/2006г., а след изтичане на срока за съхранение е унищожено. Съдът е съобразил и обясненията в този смисъл на нотариус Н. Х., дадени в рамките на образуваната прокурорска проверка (пр.пр. № 2069/2020г. по описа на РП – Ловеч). Предвид изложеното въззивният съд е приел, че при сключване на оспорваната сделка са били изпълнени особените изисквания на закона 4 чл.73, ал.2 от СК (отм.), действащ към момента на сключването. Даденото разрешение за разпореждане с имота на малолетното дете предхожда датата на сделката с две седмици, а от приложените копия на съдебни документи – описна книга и книга за закрити заседания от 2005г. е установено, че като страна е вписана само молителката Д. И. И. т.е. няма друга, насрещна страна, което потвърждава твърдението, че се касае за едностранно охранително производство, каквото е това при даване на разрешение от съд по чл.73, ал.2 СК (отм.).