Протокол № 1819 от 21.11.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1819 гр. Варна, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100752 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:36 часа се явиха:

Ищцата К. Я. Т., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв.Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата М. С. Б., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв.И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Р. В. Б., редовно призована, се явява лично.

Вещото лице Л. Б. Б., редовно призована, се явява лично.

Вещото лице Т. К. А., редовно призована, се явява лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ.Я.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.З.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено в предходно съдебно заседание за изготвяне на тройна СПЕ.

1

СЪДЪТ констатира, че по искане на ответника е открито производство по отвод на вещото лице д-р Т. А..

АДВ.З.: Поддържам си искането за отвод на вещото лице.

СЪДЪТ дава възможност на ищеца да изрази становище по направеното искане за отвод на вещото лице Т. А..

АДВ.Я.: Няма основание за отвод на вещото лице, т.к. практиката е в тричленни експертизи да участват вещи лица, които са участвали в едночленните експертизи по същото дело. Така, че това, че е участвала по друго дело не е пречка да бъде вещо лице и в настоящото дело.

В.Л.А.: Поддържам становището си депозирано на 13.11.2023г. Не се намирам в професионална зависимост и връзка със страните по делото

Във връзка с процедурата по отвод на в.л. д-р Т. А. като член от състава на тройната съдебно – психиатрична експертиза намира, че не са налице основанията за отвод на вещото лице. Участието на експерт при изготвяне заключение в друго производство, включително и по отношение на лице идентично, с това което е и в настоящото не е основание за отвод на вещото лице. Вещото лице изрично изложи в свое становище от 13.11.2023г., което становище поддържа и в днешно съдебно заседание, че не са налице обвързаности между него и страните по спора. По изложените съображения съдът намира, че не следва да приеме отвод на вещото лице д-р Т. А. поискан от ответника.

Водим от горното,

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отвод на вещото лице д-р Т.

А. като член на състава по тройната съдебно – психиатрична експертиза.

Съдът докладва постъпилото в срока по чл.199 от ГПК заключение с вх.

№27058/07.11.2023г. по допуснатата тройна СПE от вещите лица д-р Р. Б., д-р Л. Б. и д-р Т.

А..

Страните заявиха, че са запознати със заключението и не възразяват по изслушването на вещите лица.

В.Л.А.: Представям справка – декларация към представеното от нас писмено 2 заключение.

В.Л.Б.: Аз също представям справка – декларация.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещите лица след снемане на самоличността им.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В. Б. – 71г., българка, бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование. Без родство и дела със страните по делото. Запозната с наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. Б. Б.- Щ. – 60г., българка, българска гражданка, висше медицинско образование – специалност „нервни болести“, неосъждана. Без родство и дела със страните по делото. Запозната с наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. К. А. – 61г., българка, бълг.гражданска, с висше образование, неосъждана. Без родство и дела със страните по делото. Запозната с наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде вярно заключение.

Вещите лица на въпроси на Съда:

В.Л.Б.: Нашето заключение е категорично по отношение на лицето Я. Б., че към момента на процесните сделки същият е страдал от деменция. Не можем точно да определим степента на деменцията, но не е била лека, най – вероятно е била средна, умерена, като извода го правим от липсата на критично отношение и разкъсания мисловен процес в резоньорски стил. Целият протокол от изнесеното съдебно заседание по гражданското дело най -много доказва деменцията, която е в умерена степен. Преди това има психотични включвания описани от д-р К., параноидни изживявания.

В.Л.Б.: Тези параноидни изживявания, халюцинации са по –характерни за по – напредналите стадии на деменция, докато при леката деменция проявите могат да са скрити особено ако е налице по - висок образователен ценз. Тогава вече диагнозата категорично трябва да се постави със съответни тестови от нервно – психологично изследване. То се прави в напредналите случаи, но един бърз миниментъл тест, който може да се направи от общопрактикуващ лекар - невролог в доболнична помощ може да бъде абсолютно доказателство за наличие на деменция.

В.Л.Б.: Не само параноидните изживявания са фактор, а и цялостното му здравословно състояние свидетелства за напредвал процес на деменция при Б..

В.Л.А.: Бих искала да допълня, че и наличието на недееспособност в момента, когато той е психотичен, когато има такива изживявания също свидетелства за деменция. Това е психотично състояние на фона на деменцията.

АДВ.З.: Ако може вещите лица да отговорят на въпроса кои са конкретните източници за да се приеме от тях, че починалото лице е имало такива симптоми? От къде черпят тази информация, защото в експертизата сте записали, че няма обективна информация, информацията от сестринския рапорт не е пълна, т.е. от къде черпите обективна информация? В конкретния случай кои са конкретните обстоятелства или данни, от които правите заключение, че е имало такива прояви?

В.Л.Б.: Сега ще Ви ги изброя - становището на д-р К., като по отношение становището на д-р Б., че е установила деменция, същото не беше намерено в кориците на делото, няма да го коментираме. След това протокол от изнесеното съдебно заседание.

Колкото и да е беден сестринският рапорт той свидетелства за един, така да се каже „потребител“ на хосписа, който е с така недооценъчно поведение, некритичен към промените, които са настъпили. Той още от септември 2021г. в рапорта пише, че на 03.09.2021г. му е даден хедонин 50мг. Хедонинът е антипсихотик, който в малки дози се дава при възрастни и дементни пациенти, които имат двигателно неспокойствие и/или имат активна психотична продукция, т.е. объркани са, раздвижени с грубо неадекватно 3 поведение. За един пациент на 93г. приемът на лекарството „хедонин“ се започва от половин таблетка от около 25мг. и се тетрира според нуждите. За да му се дадат 50мг на него означава, че това не му е първи прие и най – вероятно той е носил тази доза. На този възрастен пациент ако му се даде изведнъж първа доза от 50мг хедонин той ще колабира и следващия прием на хедонин е пак в същата доза от 50мг. на 24.10.2021г. След, което той вече категорично отказва всякакви медикаменти. Тази информация е от сестринския рапорт, който колкото и да не е пълен, то той е показателен за състоянието му. Накрая той отказва венозни вливания, които са животоспасяващи, което пак говори за едно недооценъчно поведение, за едно болестно мотивирано поведение.

АДВ.З.: В констативната част на експертизата сте записали, че на 03.09.2021г. дадено хедонин -25 мг. След това на 24.10.2021г. хедонин 50мг. Това е в разстояние на месец и двадесет дена разлика между първият прием на 25мг и вторият от 50мг. Други предписания на хедонин не сте записали в констативната част. Може ли да се каже, че това е инцидентно предписание на хедонин? Не е свързано с някакъв вид терапия, ами е свързано с някакви други симптоми на лицето, т.е. инцидентен ли е приемът на хедонин или е ставало въпрос за терапия?

В.Л.А.: Това също е терапия независимо, че не е даван постоянно и не е даван постоянно вероятно, както обясни д-р Б. поради това, че дава такива нарушения свързани с кръвно налягане, т.е. има риск от рязко намаляване на кръвното налягане особено при хора в такава късна възраст и е бил даван като препарат само при необходимост, т.е. при наличие на психомоторна възбуда и раздвижено състояние, безсъние, което създава проблеми. Този препарат се изписва обичайно, когато пациентът не е в състояние да бъде овладян по друг начин в тази възраст. Както обясни д-р Б. естествено, е че през септември 2021г., то е и така записано, а после следващия месец е 50мг, направено е постепенно повишаване на дозата, т.е. тетриране с цел поносимост към препарата, т.е. няма противоречие в това.

АДВ.З.: Защо е преустановена последващата употреба?

В.Л.Б.: Последващата употреба е преустановена, доколкото има данни, че той отказва. Той се отказва от соматични лекарства, не само от това лекарство. Той категорчно отказва и това е много характерно за дементно болните. С разпада на личността те вече губят представа за реалното си соматично, психично състояние, те имат поведение в грубо противоречие с околната среда, дори вредят на собственото си здраве и сигурност.

АДВ.З.: Това като казвате те, говорите за Я. или за дементно болните общо?

В.Л.Б.: Като говоря за дементно болните, говоря за Я. Б., защото той отказва соматичните лекарства, отказва накрая и животоспасяващи манипулации - венозните вливания.

АДВ.З.: С какво са животоспасяващи глюкозните вливания?

В.Л.Б.: В даден момент хидратацията на мозъка е много важна и е животоспасяваща в някой моменти.

АДВ.З.: Има ли данни Я. Б. да отказва приема на хедонин?

В.Л.Б.: Има данни, че той е отказвал прием на всички лекарства, включително и хедонин.

АДВ.З.: Моля кажете хедонинът какво заболяване лекува?

СЪДЪТ указва на адв.З. да конкретизира въпроса си.

АДВ.З.: Целяло ли е да се лекува деменция с предписването на хедонин?

В.Л.Б.: Цели се да се лекуват поведенчески промени от деменцията и психотичните параноидни изживявания.