Протокол № 11809 от 14.07.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11809 гр. хххххх, 12.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА и прокурора Ант. Д. Хр.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20221110208618 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Д. С . - конвоиран от ОЗСА-гр.хххххх, бул.

„Г.М.Димитров“ №42 – явява се лично и с упълномощените си защитници адв.Е.Б. от БлАК, с пълномощно от днес, адв.И.И. от САК, с пълномощно по делото, и майка ЛАРИСА ФИЛИПОВА - упълномощен защитник.

ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - се явява прокурор А.Х..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ – заедно поотделно - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представена л.к.:

АЛ. Д. С. - роден на ххххххххх г. в гр.хххххх, с постоянен и настоящ адрес в гр.хххххх, ж.к.“ххххххххххх“, бл.254, вх.3, ет.5, българин, български гражданин, със завършено средно образование, не работи, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.

1

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи. Нямам искания по реда на чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ.Б. – Не правим отводи. Нямаме нови искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. – Каквото каза адвоката ми.

Съдът, като взе предвид становището на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на молбата на адв.Д.М. от САК, защитник на обвиняемия АЛ. Д. С., с която моли да бъде изменена взетата на ДП по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да не се уважава молбата. Оспорвам така направеното искане. Нямам искане за други доказателства.

АДВ.Б. – Поддържам в цялост подадената молба. Няма да сочим други доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. – Съгласен съм с адв.Б.. Поддържам молбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА на основание чл.283 от НПК, приложените доказателствени материали по ДП №628/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. №19203/2022 г. по описа на СРП.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

АДВ.Б. – От името на моя подзащитен в днешното съдебно заседание моля да постановите определение, с което да измените МНО, взета спрямо обв.С. в по-лека такава. Считам, че към настоящия момент не са налице предпоставките, визирани в НПК, или по-скоро със същия интензитет, които 2 първоначално са обосновали взимането на най-тежката МНО.

Видно от материалите по делото на самото пострадало лице са извършени два разпита, едният от които е по пред органа на ДП, а другият пред съдия, в който участвахме и двамата защитници. И в двата разпита, които са проведени, обаче, съществуват съществени разминавания, като в настоящото съдебно заседание, където не се обсъждат въпросите по същество няма да навлизам в детайли, но защитата е на мнение, че разминаванията, които се дават като показания, внасят съществени и важни колебания в обоснованото предположение за извършено престъпление. Процесуално задължение на органа, носещ обвинителна тежест в процеса е да отстрани съществуващите разминавания, за да може същото това доказателство да послужи, като основа и за продължаване на задържането. В случая, обаче, това не е направено, като в същото време още в началото на производството обв.С. изнася преки сведения за наличие на влошени отношения и конфликт, между него и бащата на така нареченото пострадало момиче. Тези обстоятелства имат важно значение по отношение на разкриване на обективната истина и разкриване на действителната доказателствена стойност на показанията, които дава както самото момиче, така и нейните родители. В този двумесечен период на арест не са положени никакви усилия да се провери и тази гледна точка, която е внесена като факт в производството от самото обвиняемо лице. Всъщност, в рамките на двумесечния арест, разследващите и прокуратурата са се задоволили с провеждането на допълнителен разпит на трето независимо лице, а именно работникът Рашков, който се е намирал в блока и извършеното процесуално-следствено действие разпознаване в рамките, на което този свидетел не е разпознал обвиняемия.

Освен това са назначени две психолого-психиатрични експертизи, като обръщам внимание на съдебния състав, че тази която касае най-вече свидетелската годност на пострадалата е извършена по вайбър, като по този начин защитата поставя много основателни въпроси, свързани с нейната доказателствена стойност и по такъв начин могат ли вещите лица да дадат обоснован отговор на поставените задачи, чрез беседване в социалните мрежи. Именно тези обстоятелства, които съпоставени с разпита на свидетеля Рашков, който не е видял никакво обезпокояващо поведение от страна на обвиняемия вътре в блока, са основание на защитата да претендира, че към настоящия момент първоначално съществуващото предположение, че именно обвиняемият е осъществил състава на престъплнието, в което е обвинен, е силно разколебано. Тази позиция на защитата е изводима и от практиката на Европейския съд по правата на човека, в частност две осъдителни решения за Република България, а именно: решението Данов срещу България и Шишков срещу България, където внимателно са тълкувани разпоредбите на нашия процесуален закон и на ЕКЗПЧ, които задължават обвинителните органи да проявят необходимото усърдие за попълване на делото с такива и толкова нови доказаталства, които да отговарят на нуждата от завишен интензитет на обосновано подозрение за извършване на престъпление. Не попълването на 3 делото с такива доказателства, докато е налице най-тежката МНО, води неминуемо и автоматично до намаляване интензитета на обоснованост, и от там до процесуалната необходимост за ревизия на мярката за неотклонение.

По отношение на другите две предпоставки, а именно: опасност от укриване и извършване на престъпление, аз се запознах с другото становище на друг състав на СРС и на СГС в производство по чл.64 от НПК, които състави са извели наличието на реална опасност от укриване и извършване на престъпление от тежестта на повдигнатото обвинение и обществената опасност на самото деяние. Съгласно пилотно решение срещу Република България, а именно: Илийко срещу България, ЕСПЧ е категоричен, че тежестта на повдигнатото обвинение не може да послужи като единствено основание за продължаване на мярката за неотклонение. С други думи, в производството по чл.65, съдът следва да се дистанцира от тежестта на повдигнатото обвинение, като обществената опасност на самото деяние също следва да бъде поставена на тази плоскост, тъй като опасностите следва да бъдат реални, а не предполагаеми. Доколкото в настоящото производство не може да се направи извод за висока степен на обществена опасност на самото деяние, предвид колебанията, посочени по-горе, на обоснованото предположение, защитата е на мнение, че реална опасност от укриване и извършване на престъпление не би могла да бъде изведена от нито едно доказателство от делото.

Отделно от това, по делото са налице доказателства, свързани с личността на обвиняемия, които по никакъв начин не водят до извод за завишена обществена опасност, и които да сочат на лице, което има изградени криминални намерения или прояви, които да нарушават обществената правопорядък. Тъкмо обратното, става въпрос за един млад, съвестен гражданин, който е неосъждан и по делото липсва каквото и да е доказателство, което дори бегло да индикира, че при по-лека МНО, различна от задържане под стража, това лице ще се укрие от наказателното преследване или още повече, че ще извърши престъпление. Напротив, защитата е на мнение, че наказателното производство може спокойно да се развие и приключи в много кратки и разумни срокове, без това да налага продължителен арест, спрямо обвиняемото лице. Защитата е на мненеие, че целите на МНО категорично могат да бъдат изпълнени дори с МНО Парична гараниця, която в цялост и в достатъчна степен ще обезпечи нуждите на производството. Всъщност защитата не открива причина и в самото повдигнато обвинение, съпоставено с други обвинения по този състав от НК, да разкрива извънредно висока степен на обществена опасност, която да налага откъсване на обвиняемия от неговата домашна и семейна среда за продължителен период от време.

По тези съображения, аз ще помоля уважаемия съдебен състав да измени МНО, спрямо обвиняемото лице в по-лека. Моля за произнасяне в тази насока.

4

АДВ.И. – От името на подзащитния ми поддържам изцяло молбата за промяна на МНО от Задържане под старжа в по-лека такава. Поддържам изцяло становището на колегата Б., за да не се повтарям. Единственият довод за вземането на най-тежката МНО Задържане под старжа, първоначално принципно, според тогавашния състав на съда, беше в рамките на ЕСПЧ, която практика е известна, че третира въпроса само за краткотрайно задържане. Ако приемем, че към момента е налице обосновано предположение от първоначално определената МНО, задържането под старжа вече е изиграло своята роля в първоначалното определение на съда, задържането е почти два месеца под стража.

За сметка на това не са налице и останалите кумулативно дадени предпоставки на нашия наказателен закон за налагането към настоящия момент на най-тежката МНО Задържане под старжа. С оглед на това считам, че следва да бъде уважена молбата и да бъде изменена МНО от Задържане под старжа в най- лошия случай в Парична гаранция в размер не по-голям от 500 лв., която мярка би била напълно адекватна, ако съда прецени, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление към настоящия момент.

Както колегата спомена, след определянето на първоначалната мярка са налице противоречиви доказателства за престъплението, за което е повдигнато обвинение в настоящото производство. Още веднъж искам да обърна внимание на съда за извършеното процесуално-следствено действие СПЕ на пострадалото лице. Експертизата е извършена по вайбър, като няма данни къде се е намирало лицето, към момента на извършване на експертизата, т.е. това процесуално- следствено действие не би могло да бъде към настоящия момент годно доказателство. Всяко едно процесуално действие, извършено по вайбър, предполага да бъде извършено в присътвието на орган на властта, който да снеме самоличността на лицето, за което се извършва експертизата, както и да следи дали по време на извършване на това процесуално-следствено действие лицето се намира самостоятелно, само с родителя си в стаята или в стаята е имало и други лица, които са способствали за изкривяване на изследването. В тази връзка това процесуално-следствено действие е опорочено към настоящия момент.

Очевидно е, че не са налице трите предпоставки, дадени в нашия закон за налагане на най-тежката МНО. Обвиняемият не е осъждан, обвинението не предполага наказателна отговорност над десет години ЛОС, обвиняемият има добри характеристични данни, има адрес, на който живее по лична карта, и на който ще живее, и в тази връзка няма опасност да се укрие и няма опасност да извърши каквото и да е друго престъпление. С оглед на другия довод, че считаната за пострадала свидетелка е малолетна, обвиняемият за пореден път заяви, че ще живее на адрес по лична карта, който е различен от адреса, на който се твърди, че е било извършено престъплението, и в тази насока по 5 никакъв начин няма никаква опасност да се среща с пострадалата.

С оглед на гореказаното, както и с оглед на доводите, които посочи колегата Б. считам, че към настоящия момент не е налице предпоставката за определяне на най-тежката МНО Задържане под стража. Моля да измените наложената мярка за процесуална принуда, като с оглед на това, че към настоящия момент обоснованото предположение очевидно е разклатено, допълнително, ако съдът прецени, че обоснованото предположение към настоящия момент не е налице, то съдът не следва да налага никаква мярка за неотклонение. Ако съдът прецени, че все пак към настоящия момент е налице обосновано предположение то считам, че е отпаднало основанието за задържане по смисъла на ЕКЗПЧ, както и че не са налице кумулативно дадените предпоставки по нашия наказателен закон, които предполагат определяне на най-тежка МНО Задържане под стража. В този смисъл, моля да измените МНО Задържане под старжа в по-лека такава, като считам, че най– адекватната в случая, в най-лошия вариант, би била Парична гаранция в размер не по-голям от 500 лв.