Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 25.03.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 183/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
25.03.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100183 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ ************“ ЕООД, с която на основание чл. 422, ал.1 ГПК са предявени против Й. Д. В. искове, с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415 ГПК, чл. 430 и сл. от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. ЗЗД, за установяване съществуването и изискуемостта на вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 5502617 от 21.03.2023 г. и Договор за потребителски паричен кредит № 5375626 от 20.12.2022 г., сключен между „*******************“ ЕАД и ответника – Й. Д. В., за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 330/2024 на районен съд-Н. З., а именно: за сумата 10 160.00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 5502617, за периода 01.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 943.92 лв. – договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата 228.79 лева – мораторна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 31.03.2024 г.; за сумата 15 000 лева – главница по договор за потребителски кредит № 5375626, за периода от 01.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането; за сумата 1 849.78 лева – договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 14.02.2024 г. за сумата 514.19 лева – мораторна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 31.03.2024 г.; 573.93 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

На 21.03.2023г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5502617 между ищеца „*******************” ЕАД с ЕИК ********** като кредитора и ответника - кредитополучател Й. Д. В., по силата на който кредиторът бил отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 10 160 лв.

1

Ответникът се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.03.2033 г. След усвояване на кредита ответникът не погасявал месечните си вноски съгласно условията на договора, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 11 332.71 лв., от които: главница - 10 160 лв., договорна лихва - 943.92 лв. и лихва за забава - 228.79лв. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви), ищецът твърди, че кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 12 (2) от Договор № 5502617 пораждало прания интерес от предявяване на иск. Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 14.02.2024 г.

В исковата молба се твърди още, че на 20.12.2022 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5375626 между кредитора „*******************” ЕАД с ЕИК ********** и ответникакредитополучател Й. Д. В., по силата на който ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 35 350 лв. Ответникът се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.12.2032 г. След усвояване на кредита, ответникът погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, ищецът твърди, че кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 12 (2) от Договор № 5375626 пораждало прания интерес от предявяване на иск. Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 14.02.2024 г.

В исковата молба се посочва, че на 09.11.2023 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия, между „*******************” ЕАД, с ЕИК **********, и ищеца „************” ЕООД, с ЕИК ***********, по силата на който задълженията на ответника Й.

Д. В., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 5502617 от 21.03.2023 г. и от Договор за потребителски паричен кредит № 5375626 от 20.12.2022 г. са изкупени от „************” ЕООД.

Ответникът бил уведомен за цедирането на дълга му и за предсрочната изискуемост на задълженията му по двата договора на 12.02.2024 г. с получаване на писмо-уведомление от упълномощен адвокат. Със съобщаването на цесията на ответника бил предоставен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение по посочените договори за потребителски кредит от страна на ответника пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на исковете.

На 01.04.2024 г. ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на заявление до Районен Съд – Н.

З. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.дело № 330/2024 г., по описа на PC–Н. З.. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ищеца било 2 указано да предяви иск за установяване на вземането. Ищецът получил съобщение за това, надлежно връчено на 14.06.2024 г. Към настоящия момент погасяване на задължението по двата договора за кредит не било осъществено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер като неоснователни и недоказани.

Твърди, че не било налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост.

Посочва, че липсвало надлежно уведомяване за цесията, поради което не съществувало задължение да бъдат изпълнени задълженията по договорите в полза на ищеца.

С определение № 713/14.11.2025 г., съобразявайки т. 10а, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. съдът, въз основа на приложеното за справка ч. гр. д. № 4646/2020 г. на СлРС съдът прие, че предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими и внесе делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание.

В с.з. за ищеца не се явява процесуален представител. В подадените молли с искане за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на ищеца, се развиват доводи за основателност на предявените искове и за спазване на специалното законодателство относно закрилата на потребителите – ЗЗП и ЗПК.

За ответника се явява назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. М. – Д., която поддържа становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове, както и за незавършен фактически състав на цесията, от която ищецът черпи качеството си на кредитор.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства, съдът приема за установени следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

На 21.03.2023 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5502617 между „*******************” ЕАД с ЕИК ********** като кредитора и ответника - кредитополучател Й. Д. В., по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 10 160 лв.

Ответникът се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.03.2033 г.

Договорът е сключен при общи условия на банката, предоставени на кредитополучателя и подписани от него, като преди сключването чрез стандартен европейски формуляр, подписан от кредитополучателя, на същия е предоставена информация относно размера на кредита, срока за погасяването му, общия размер на сумата за погасяване, конкретния размер на относимите за кредита лихвени проценти, ГПР (който няма данни да е променен), размера 3 на еднократната такса за разглеждане на кредита при отпускането му, общ размер на застрахователната премия, процент на застрахователната премия с вкл. данък, начин на изплащането на премията, размера на месечната вноска по застраховката, както и условията за начисляване на законна лихва при забава за извършване на плащанията.

На 20.12.2022 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5375626 между кредитора „*******************” ЕАД с ЕИК ********** и ответника - кредитополучател Й. Д. В., по силата на който кредиторът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 35 350 лв. Ответникът се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.12.2032 г.

Договорът е сключен при общи условия на банката, като преди сключването чрез стандартен европейски формуляр, подписан от кредитополучателя, на същия е предоставена информация относно размера на кредита, срока за погасяването му, общия размер на сумата за погасяване, конкретния размер на относимите за кредита лихвени проценти, ГПР (който няма данни да е променен), размера на еднократната такса за разглеждане на кредита при отпускането му, общ размер на застрахователната премия, процент на застрахователната премия с вкл. данък, начин на изплащането на премията, размера на месечната вноска по застраховката, както и условията за начисляване на законна лихва при забава за извършване на плащанията.

На 09.11.2023 г. между „*******************” ЕАД, с ЕИК **********, и ищеца „************” ЕООД, с ЕИК *********** е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия, съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от 02.05.2023 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания, за период от 181 дни просрочие, съгласно чл. 2.2 от Рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от

Цедента

(„*******************” ЕАД) с физически лица (чл. 1.1 от договор за цесия).

Съгласно чл. 1.2 от договора за цесия, продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение № 1 към този договор за цесия, което е неразделна част от него и се отнася към дата 09.11.2023 г., след която всички плащания по вземанията се дължат на цесионера.

В представеното извлечение от Приложение № 1 към индивидуален договор за цесия между „*******************” ЕАД и „************” ЕООД от 09.11.2023 г., сключените между „*******************” ЕАД и ответника – Й. Д. В. договори с № 5375626 от 20.12.2022 г. и с № 5502617 от 21.03.2023 г. са посочени съответно с пор. № 532 и пор. № 534.

В чл. 3.2 от договора за цесия и съгласно приложено пълномощно от „*******************” ЕАД, цесионерът „************” ЕООД е упълномощен изрично да извършва уводемоления до всички длъжници (кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници), по всички вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило) с договора за цесия от 4

09.11.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.05.2023 г., индивидуализирани в Приложение № 1 към Индивидуалния договор.

Видно от представения препис на обратна разписка, на ответника, на 12.02.2024 г. на адреса за контакти на ответника – с. Б., общ. Н. З., са били връчени уведомления за предсрочна изискуемост на вземанията по договори № 5375626 и № 5502617, както и за прехвърлянето на вземанията в полза на „************” ЕООД като цесионер, от Адвокатско дружество – И. и Д.“, упълномощено надлежно от надлежен представител на „************” ЕООД, съгласно т. 1 – да уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрени образци към съответните договори за цесия, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „************” ЕООД.

На 01.04.2024 г. ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на заявление до Районен Съд - Н.

З. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.дело № 330/2024 г., по описа на PC–Н. З.. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение № 199 от 03.04.2024 г. за задължения на Й.

Д. В., с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., общ. Н. З., обл. С. в полза на ************ ЕООД с ЕИК: ***********, за сумата 10 160.00 лева (десет хиляди сто и шестдесет лева), представляваща главница за по договор за потребителски кредит № 5502617, за период от 01.04.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 943.92 лева (деветстотин четиридесет и три лева и 92 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 14.04.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата 228.79 лева (двеста двадесет и осем лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 14.04.2023 г. до 31.03.2024 г.; 15 000,00лева (петнадесет хиляди лева), представляваща главница за по договор за потребителски кредит № 5375626, за период от 01.04.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 1 849.78 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и 78 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 14.04.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата 514.19 лева (петстотин и четиринадесет лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 14.04.2023 г. до 31.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 573.93 лева (петстотин седемдесет и три лева и 93 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).