Решение № 1621 от 07.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16106/2025
- Вид
- Решение № 1621
- Подписан
- 07.05.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за пътищата
- чл. 18, ал. 4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1621 гр. София, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110216106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. В. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г.- АКПерник срещу наказателно постановление (НП) № 9633 от 30.09.2025г., издадено от В. Б. А., на длъжност началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-***********, с което на жалбоподателя И. В. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1278.23 /хиляда двеста седемдесет и осем/ евро и 23 евроцента с левова равностойност 2 500 /две хиляди и петстотин / лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
Жалбоподателят, редовно призован чрез адв. Г.- АК- Перник не се явява без да сочи уважителни причини за това и не се представлява. С депозираната жалба чрез адв. Г.- АК- Перник моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
1
Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, като в отделна молба определя неговия размер на 500 лева или 255.60 евро, като представя по делото договор за правна помощ от 30.10.2025г. и списък с разноските.
Въззиваемата страна/ наказващият орган началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован се представлява от юрк. Н., който в хода на делото по същество излага доводи и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Допълнително мотиви за това сочи и в депозиран отговор на депозираната жалба. В случай, че съдът счете доводите му за неоснователни моли нарушението да бъде преквалифицирано по ЗДвП, като по- благоприятно за самия водач, с оглед налагането на по- ниска глоба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
И. В. К. на 03.05.2025г., в 10.05 часа, на път II-18, км. 24 в близост до отбивна площадка в посока с. Чепинци-с. Казичене управлявал и извършвал превоз на пясък 0/4мм., видно от експедиционна бележка № 330410267253/ 03.09.2025г. със съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси, марка „***“, модел „*********“ с рег. № ********* и полуремарке с три оси с рег. № **********.
Автомобилът бил спрян за проверка от актосъставителя Р. Й. Г.. При извършената проверка било направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. При измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 33.750 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Наредбата, като превишението било с 9.750т. Измерването е извършено с техническо средство- ел. мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DPW- KR № 118845 и ролетка № 1311/ 18/ 5м. За това измерване към преписката е представена и разписката от техническото средство за резултатите от измерването. К. осъществявал превоза без разрешение за дейности в рамките на специалното 2 ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал. 1 от Наредбата.
За горното нарушение Р. Й. Г. съставил АУАН въз основа на който било съставено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от свидетелските показания на актосъставителя, които са логични и изчерпателни, както и приложените писмени доказателства – АУАН, експедиционна бележка №330410267253 о т 03.09.2025г.; разписка от техническото средство за резултатите от измерването; свидетелство за регистрация на процесното ППС, от което е видно, че то е собственост на „*****“ ЕООД; заповеди, сочещи материалната компетентност на актосъставителя и административно- наказващия орган, а също и останалите писмени доказателства по производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № РД-1197/29.01.2025 г. и Протокол от 06.06.2024 г. за проведено обучение /двата документа, касаещи материалната компетентност на актосъставителя/, както и Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. /касаеща материалната компетентност на лицето, издало НП/, и двете на председателя на УС на АПИ.
Основната фактическа констатация за измерено междуосово разстояние 1.38 м., натоварване на тройната ос на полуремаркето 33.750 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишението е с 9.750 т., съдът намира за установена по несъмнен начин въз основа на показанията на актосъставителя, дадени в открито съдебно заседание, както и приложената към АУАН разписка за резултатите от измерването.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намира от правна 3 страна следното:
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 тежки ППС /каквото е процесното/ могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя. Безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал тежко ППС без изискуемото разрешение.
От представеното свидетелство за регистрация на процесното МПС се установява, че същото е собственост на „*****“ ЕООД, поради което жалбоподателят няма качеството на собственик на превозното средство, нито на лицензиран превозвач, осъществяващ превоза.
С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.
Предвид посоченото тълкуване съдът намира, че в АУАН и НП неправилно е прието, че жалбоподателят е осъществил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ о т ЗП, доколкото не е субект на това нарушение.
Същевременно съдът приема, че изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства изцяло покриват състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, санкционирано по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не е налице съществено изменение на фактическата обстановка и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, доколкото всички относими факти са надлежно описани още в АУАН и НП.
Неоснователни са доводите за липса на компетентност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление за нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Действително към момента на съставяне на АУАН разпоредбата на чл.
189е, ал. 12 от ЗДвП все още не е предвиждала компетентност на председателя 4 на УС на АПИ за издаване на наказателни постановления по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата е изменена, като изрично е предоставена такава компетентност на председателя на УС на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица.
Процесното наказателно постановление е издадено на 30.09.2025 г., тоест след влизане в сила на изменението на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 о т ЗДвП е процесуална и като такава има незабавно действие спрямо висящите административнонаказателни производства, доколкото в закона не е предвидено друго.
Компетентността на административнонаказващия орган следва да се преценява към момента на издаване на наказателното постановление, а не към момента на съставяне на АУАН.
АУАН не е правораздавателен акт, а акт с установителна и сезираща функция, поставящ началото на административнонаказателното производство, поради което обстоятелството, че към момента на съставянето му все още не е била в сила изменената редакция на чл. 189е, ал. 12 о т ЗДвП, не води до незаконосъобразност на последващо издаденото наказателно постановление.
Към датата на издаване на процесното
НП административнонаказващият орган вече е притежавал необходимата материална компетентност да издава наказателни постановления и за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът следва да прецени , дали са налице предпоставките за приложение на чл. 63, ал. 7, т. 1 о т ЗАНН чрез преквалифициране на нарушението по ЗДвП.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът може да измени наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В случая към датата на извършване на нарушението – 03.09.2025 г., разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е предвиждала административно наказание „глоба“ в абсолютно определен размер от 3000 лева, без предвиден минимален и максимален размер на санкцията.
5
Същевременно с процесното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500 лева на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП.
При това положение съдът намира, че нарушението по чл. 177, ал. 3, т.
1 от ЗДвП не се явява еднакво или по-леко наказуемо спрямо нарушението, за което е издадено процесното наказателно постановление, доколкото при евентуална преквалификация съдът би следвало задължително да наложи потежко наказание – глоба в размер на 3000 лева.
Недопустимо е чрез приложение на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН да се влошава положението на жалбоподателя чрез преквалификация към по-тежко наказуемо нарушение и налагане на по-тежка санкция.
Поради това, макар фактическите обстоятелства да са идентични и да покриват състава на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда н а Административнопроцесуалния кодекс. В хода на производството е направена претенция за присъждане на разноски, приложени са и доказателства за сторени такива – договор за правна помощ (л. 8). Поради изложеното На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 255.60 евро с левова равностойност 500 лева за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат Б. Г.-АК-Перник по настоящото производство /изразяващо се в изготвяне и депозиране на жалба срещу НП, депозиране на молба- становище по хода на делото/, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.