Решение № 14472 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14472 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110149038 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 274,ал.1,т.1 КЗ/отм./.

С исковата молба ищецът ЗАДААД е предявил установителен иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за плащане на сумата от 11 750 лв, представляващи непогасената част от застрахователното обезщетение, изплатено от ищцовото дружество по щета № *** по застрахователна полица № *** за риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "***** на третото увредено лице А.С.Г. за неимуществените вреди от телесните увреждания, които са й причинени при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 12.01.2015г. в гр. София по вина на ответника като водач на застрахования автомобил "*****, управляван от него с концентрация на алкохол в кръвта от 1,36 промила, заедно с ъ с законовата лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 10.02.2023г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 7539/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат иска. При устните състезания в заседанието на 30.04.2025г. юрисконсулт на ищцовото дружество е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът С. Б. П. оспорва предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в представения на 12.10.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че 1

„няма безспорно доказателство , че С. П. е участвал в ПТП след употреба на алкохол с посочената в исковата молба концентрация”, като това не е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен от накзателен съдебен състав , който според ответната страна единствен е компетентен да установи дали дадено лице е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Предявено е възражение за съпричиняване на процесното ПТП от другия вода- участник. Оспорва се и размера на обезщетението.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 30.04.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 7539/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 13.12.2023г., е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответната страна с отговора на исковата молба искане за спиране на настоящото гражданско исково съдебно производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 1905/2021г. по описа на СГС, НО, 3 състав.

С определение № 3621/13.03.2024г. по ч.гр.д. № 1990/2024г. на СГС, ТО, VІ-17 състав е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба , подадена от ответника срещу определението от 13.12.2023г. по настоящото дело , с което е отхъврлено искането за спиране на делото.

С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 28.03.2025г., е ОТХВЪРЛЕНО предявеното повторно от ответната страна искане за спиране на настоящото гражданско исково съдебно производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 1905/2021г. по описа на СГС, НО, 3 състав. Това определение е съобщено на ответната страна , която не го е обжалвала.

По основателността на предявения иск :

Искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмено доказателство по настоящото дело е прието съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав , с което е уважен осъдителния иск по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ предявен от ищцата А.С.Г. против ответника ЗАД А”АД , като е осъдено застрахователното дружество да заплати на А.С.Г. сумата от 26 000 2 лв , представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от ПТП , настъпило на 12.01.2015г. в град София, причинено от управлявания от С. Б. П. лек автомобил "*****, ведно със законната лихва , считано от 12.01.2015г. до окончателното плащане.

Като подпомагаща страна по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав е бил конституиран С. Б. П. (който е ответникът по настоящото дело).

Със съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав е уважен и предявения обратен частичен осъдителен иск по чл.274,ал.1 КЗ/отм./ предявен от ищеца ЗАД А”АД против ответника по този иск С. Б. П.

, като е осъден С. Б. П. да заплати на ЗАД А”АД сумата от 1 250 лв, представляваща част от 26 000 лв , представляващи дължимото от застрахователното дружество застрахователно обезщетение за претърпените от А.С.Г. неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от ПТП , настъпило на 12.01.2015г. в град София, причинено от управлявания от С. Б. П. лек автомобил "*****, ведно със законната лихва от момента на плащане на застрахователя до окончателното плащане.

С въззивното решение № 705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав (представено по настоящото дело – б.с.) е ОТМЕНЕНО съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав в частта му , с която ЗАД А”АД осъден да заплати на А.С.Г. обезщетение за размера НАД 13 000 лв до присъдения размер от 26 000 лв, и е ПОТВЪРДЕНО същото съдебно решение в останалата обжалвана част , включително в частта , с която е уважен обратния иск по чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ , като е осъден С. Б. П. да заплати на ЗАД А”АД сумата от 1 250 лв като част от дължимото от застрахователното дружество застрахователно обезщетение.

Страните по настоящото дело не спорят , че първоинстанционното съдебно решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и въззивното решение № 705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав са влезли в сила.

Следователно въпросите относно възникването ,съществуването и размера на регресното вземането по чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм./ на ищеца ЗАД А”АД срещу ответника С. Б. П. за възстановяване на дължимото и платено от застрахователното дружество застрахователно обезщетение за неимуществените вреди на третото лице А.С.Г. от уврежданията й , причинени й при ПТП-то , осъществено на 12.01.2025г. в град София поради противоправно поведение на С. Б. П. след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, вече са разрешени със сила на пресъдено нещо като правна последица от влязлите в сила съдебно решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д.

№ 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и въззивно съдебно решение №

705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав. Това означава , че със сила на пресъдено нещо са установени : осъществяването на ПТП-то и неговия механизъм ; виновното противоправно поведение на С. Б. П. като водач на лек автомобил "***** и 3 причинната му връзка с процесното ПТП ; травматичните увреждания на пострадалото лице от ПТП-то – А.С.Г. ; съществуването на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ЗАД”А”АД и собственика на автомобил "*****, управляван от С. Б. П. по време на ПТП-то ; размера на полагащато се обезщетение за неимуществените вреди на пострадалото лице А.С.Г. – 13 000 лв, както и управляването от С. Б. П. на автомобила по време на ПТП-то след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Всички тези факти са елементи от правопораждащия фактически състав на вземането по чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм./, установено със сила на пресъдено нещо със съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и с въззивното съдебно решение № 705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав Според изричната императивна разпоредба на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички съдилища, учереждения и общини в България, а според чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение , не може да бъде пререшаван. Това е процесуалният институт на т.нар. зачитане на силата на пресъдено нещо, който се състои в „задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо (СПН) съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спряма лицата , обвързани от СПН (т.е. ищеца и ответника–б.с.), като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, с който държавния орган е сезиран. Единствената преценка , на която има право държавният орган с оглед на зачитането на СПН, това е преценката дали вече е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи” (изрично в този смисъл – професор доктор Живко Сталев, „Българско гражданско-процесуално право”, изд.2001г., стр. 365-366).

Следователно всички възражения на ответника С. Б. П. , касаещи възникването , съществването и размера на регресното право по чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм./ на ищцовото дружество, са ПРЕКЛУДИРАНИ от силата на пресъдено нещо на посочените съдебни решения.

По настоящото дело задължително следва да бъде зачетена съгласно чл.297 ГПК силата на пресъдено нещо на съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. №

7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и на въззивноти съдебно решение № 705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав и преклудиращото й действие относно възраженията на страните, касаещи въпросите относно възникването , съществуването и размера на регресното право по чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм./ на ищеца. Това е проявлението на темпоралните аспекти на т.нар. обективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение , което забранява съдебно установено право да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди приключването на устните състезания , след което съдебното решение е влязло в сила (в този смисъл - професор Ж.ивко Сталев, „БГПП”,изд.

2001г. , стр.355 ).

Поради посочените причини по настоящото дело следва да се приеме за доказано 4 чрез съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и чрез въззивно съдебно решение № 705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав съществуването на регресното право по чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм./ за ищцовото дружество.

Постановената присъда № 38/15.03.2024г. по НОХД № 1905/2021г. на СГС, НО , 3 състав не променя установеното със съдебното решение № 2358/16.04.2018г. по гр.д. № 7609/2015г. по описа на СГС , ГО , І-3 състав и с въззивно съдебно решение №

705/26.03.2019г. по в.гр.д. № 3497/2018г. на САС, ГК, 4 състав. Това е така , защото видно от съдържанието и мотивите на тази присъда С. Б. П. е оправдан по обвинението да е било установено 1,66 промила алкохол в кръвта към момента на ПТП-то , но съдът го е признал за виновен в осъществяването на процесното ПТП „в пияно състояние”, защото наказателният съдебен състав е приел за доказано , че към момента на ПТП С. Б. П. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и е бил повлиян от алкохола при извършването на ПТП-то.