Решение № 626 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120107906 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалбата на М. С. С., от гр. Ч., Община С., с която моли за прогласяване нищожността на Решение № ***/10.01.2023 год. на ОСЗ – С., постановено по Преписка № *** на насл. на П. Г. Ж..

Жалбоподателят е изложил следните твърдения: оспореното решение на административния орган по поземлена собственост е нищожно поради липса на правно основание за постановяването му, тъй като издадените преди него решения по чл. 19, ал. 8 и 17, ППЗСПЗЗ не са влезли в сила, тъй като не са били съобщени на наследниците; решението е незаконосъобразно, тъй като е налице несъответствие между стойността на признатото и стойността на полученото обезщетение, вкл. поради същественото разстояние между притежавания от наследодателя имот и определения в обезщетение.

Жалбата е допълнена с писмено заявление от 23.03.2024год. Жалбоподателят моли атакуваното решение да бъде прогласено за нищожно, а при условията на алернативност да бъде отменено като незаконосъобразно; претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С Определение № 907/08.02.2024 год. съдът е конституирал К. П. С., от гр. Ч., Община С.;

Д. С. Я., от гр. Б.; Н. А., от гр. Б., и Н. П. К., от гр. Ч., Община С., като заинтересовани страни в настоящото производство.

Заинтересованите страни, чрез процесуалния си представител, се присъединяват към жалбата, молят за уважаването й като основателна; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ. В хода на проведената по реда на чл.

158, АПК служебна проверка за редовността на предявената жалба съдът констатира, че тя е депозирана от активно процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акт по ЗСПЗЗ; молбата е за обявяване нищожност на индивидуален административен акт, поради което може да бъде предявена без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5, АПК.

Ответната ОСЗ – С. оспорва жалбата като неоснователна; ангажира доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Видно от представената по делото Преписка № *** на ОСЗ – С., с обжалваното в настоящото производство Решение № *** от 10.01.2023 г., на основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на П. Г. Ж. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 5.679 дка земеделски земи на обща стойност от 1551 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р. Г., Община С..

Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № *** от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8, ППЗСПЗЗ, и на Решение от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1, ППЗСПЗЗ, двете на ПК – С..

Преюдициален за настоящото производство е съдебният процес по адм. д. № 899/2024 год. на БсРС, предмет на което е прогласяване нищожността на Решение № ***/2000 год. и Решение № ***/2005 год., въз основа които е постановено Решение № ***/2023 год.

Видно от представения препис, преюдициалното дело е приключило с краен съдебен акт – Решение № 1105/05.06.2024 год., с което жалбата е уважена и е прогласена нищожността на двете предхождащи решения.

Видно от приложения по делото препис е че към настоящия момент решението по адм. д.

№ 899/2024 год. на БсРС е влязло в законна сила, тъй като не е било предмет на касационно обжалване.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна.

Според чл. 170, ал. 1, АПК, тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган и от лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен.

Ответникът не е провел доказване в тази насока. Нормата на чл. 19а, ал. 1, ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 4, ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от правилника, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Така определената от законодателя последователност сочи, че преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ административният орган по поземлена собственост следва да се произнесе със следните предхождащи актове: решение за признаване правото на възстановяване на собствеността по отношение претендираните земи; решение, с което определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл.

10б от ЗСПЗЗ; решение, с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8, ППЗСПЗЗ, и решение, с което се определя коефициент за редукция, постановено на основание чл. 19, ал. 16, ППЗСПЗЗ. Всяко от тези решения подлежи на самостоятелно обжалване пред съд.

Както бе посочено по-горе, с влязлото в законна сила преюдициално решение по адм. д. № 899/2024 год. на БсРС е прогласена нищожността на двете решения, въз основа които е постановено решението от 10.01.2023г., т. е. процесният индивидуален административен акт е постановен при липса на валидно правно основание – при липса на стабилен административен акт, с който е отказано възстановяване на определени имоти, налагащо определяне начина на обезщетяване и фактическото му извършване. Изложеното мотивира съда да приеме, че Решение № ***/10.01.2023 год. следва да бъде прогласено за нищожно, а преписката – върната на ответния административен орган, за произнасяне с валиден и законосъобразен акт (чл. 173, ал. 2, АПК).

С жалбата е направено искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, но предвид обстоятелството, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи заплащането на такива – в брой или по банков път, съдът не дължи произнасяне по така направеното искане.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

2

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № ***/10.01.2023 год., постановено от Общинска служба „Земеделие“ – С. по Преписка № ***/06.01.2000 год., с което, на основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на П. Г. Ж. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 5.679 дка земеделски земи на обща стойност от 1551 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с.

Р. Г., община С..

ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – С. Преписка № *** на насл. на П. Г. Ж., за издаване на валиден и законосъобразен акт, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3