Решение № 76 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500051 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез адв. А., против решение № 1023/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2109/2023 г. по описа на ОС – Варна в частта, в която на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД въззивното дружество е осъдено да заплати на Х. М. М. обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, следствие на инцидент от 11.11.2022 г. – падане в изкоп пред входната врата на дома му, а именно сумата от 560 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.11.2022 г., сумата от 7 760.05 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти, лекарства и консумативи за периода 11.11.2022 г. – 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба – 17.10.2023 г., сумата от 9 110.47 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за престой и лечение в МБПЛР Сердика през м. ноември – м. декември 2022 г. и за транспортирането му с линейка до гр. София през м. януари 2023 г., сумата от 16 820 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи за рехабилитатори и медицински сестри в периода 26.01.2023 г. – 17.10.2023 г., сумата от 8 042.76 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между 1 получаваното преди злополуката брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за неработоспособност за периода 01.12.2022 г. – 17.10.2023 г., сумата от 228.76 лева месечно, представляваща обезщетение за бъдещи имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното преди злополуката брутно трудово възнаграждение и отпуснатата му инвалидна пенсия, считано от 02.02.2024 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се отнася до 27.03.2027г. – датата крайния срок на определената трайна неработоспособност с Експертно решение на ТЕЛК и сумата от 2 500 лева месечно, представляваща обезщетение за бъдещи имуществени вреди за необходимата ежемесечна издръжка за покриване на всички разходи за гледане и издръжка на ищеца или настаняването му в хоспис, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.10.2023 г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се отнася до 27.03.2027г. – датата крайния срок на определената трайна неработоспособност с Експертно решение на ТЕЛК.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. С доводи по съществото на спора се оспорва изводът на съда за виновно поведение, изразяващо се в непредприемане на дължими в пълен обем и адекватни мерки за обезопасяване на процесния изкоп, което било достатъчно да обоснове причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, като необоснован и в противоречие с установеното от доказателствата. Счита, че съобразно наведените в исковата молба твърдения преди падането ищецът се е движил по тротоара, който не е част от обекта, свързан с подмяната на водопровода, поради което и са налице основания за ангажиране отговорността на Община Варна. Излагат се аргументи и срещу извода на съда за липса на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалия предвид доказана употреба на алкохол. Неправилно не било отчетено и установеното относно здравословното състояние на ищеца към датата на инцидента, което според въззивника е обусловило тежестта на последиците от падането, както и значението на отложеното по искане на близките му планирано оперативно лечение от 15.11.2022 г. Оспорва се присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди като изключително завишен, неотговарящ на действително претърпените доказани вреди и неблагоприятните последици от инцидента. Относно уважените претенции за имуществени вреди, се сочи, че същите са неоснователни поради липсата на основания за ангажиране отговорността на дружеството. Също така по отделни пера се счита, че изводите на съда са неправилни и необосновани - неправилно е прието, че следва да заплати сумата от 9 110.47 лева за престой и болнично лечение през м. ноември – м. декември 2022 г., тъй като този престой не е по лекарско предписание, сумата от 16 820 лева – разходи за осигуряване на рехабилитатори и медицински сестри, за които не са представени доказателства за направата им и сумата от 8 042.76 лева за пропуснати ползи, по отношение на която претенция съдът не е съобразил 2 заключението на допълнителната ССЕ, установяващо друг размер. Оспорва се и присъдената сума от 2 500 лева месечно, представляваща бъдещи имуществени вреди – необходими разходи за гледане и издръжка на ищеца или настаняването му в хоспис.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на така обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените срещу въззивника искове.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемия Х. М. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни правни аргументи и доводи срещу наведените от въззивното дружество оплаквания по наличието на основанията за ангажиране на отговорността му, за доказаност на останалите предпоставки за уважените искове, както и за неоснователност на възражението за съпричиняване.

В отхвърлителната му част по исковете срещу въззивника за заплащане на обезщетения за имуществени вреди първоинстанционното решение не е обжалвано.

В с. з. въззивната жалба, съответно подаденият отговор, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от въззиваемия Х. М. М. против „В и К – Варна“ ООД за заплащане на обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в резултат от падане в изкоп пред входната врата на дома му в гр. Варна, осъществено на дата 11.11.2022 г.

В исковата си молба и направените уточнения по реда на чл. 129 ГПК въззиваемият е навел твърдения, че на 11.11.2022 г., късно вечерта, движейки се от дясната страна на тротоара и непосредствено пред входната врата на дома му в гр. Варна, ул. „Арх. Петко Момчилов“ № ***, е паднал с главата надолу в изкоп с дълбочина 2.5 метра. В резултат на това е изпитал силни болки, загубил съзнание и получил травматични увреди в областта на лицевата част и счупвания на шийни прешлени. В резултат на последното е настъпило обездвижване и загуба на чувствителност на четирите крайника, което състояние продължава и към момента на сезиране на съда. Подробно е описано проведеното лечение – от приема в Спешна помощ, после в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, извършени оперативна интервенция, прегледи и рехабилитации, както и съпътстващите усложнения в здравословното му състояние/инфекции, нефрологични проблеми, декубитални рани, анемия, увреждане на черния дроб от приема на множеството медикаменти/. Твърди се, че в резултат на инцидента и получените травми е претърпял и продължава да търпи значителни по интензитет неимуществени вреди – болки и физически страдания, неудобства и притеснения от невъзможността за самостоятелно обслужване и придвижване, да води пълноценен живот, в т. ч. и да продължи да работи, 3 осигурявайки средства за семейството си, от това, че всичките му близки – деца и родители, са ангажирани с неговото обгрижване. Посочено е, че наред с неимуществените вреди е понесъл и имуществени, изразяващи се направени разходи за лечението му /подробно описани в уточнителните молби/, загуби от неполученото трудово възнаграждение, съизмерими с разликата между същото и изплатените обезщетения за болнични. С оглед тежестта на травмите и неблагоприятната прогноза твърди, че ще продължи да търпи имуществени вреди и за в бъдеще – разходи за лечение, рехабилитации и обгрижване, както и загуби от невъзможността да получава доходи от труд. Счита и излага подробни аргументи, че отговорни за настъпването на инцидента са на първо място „В и К - Варна“ ООД, което е направило въпросния изкоп по повод ремонт на ВиК съоръжения, без да обезопаси същия, евентуално Община Варна като собственик на пътната инфраструктура и неосъществен в това й качество контрол за поддръжката и ремонта на пътя.

Въз основа на горното и съобразно уточнителна молба с вх. № 2403/30.01.2024 г., при отчитане и на направените в хода на процеса изменения по чл. 214 ГПК /протоколно определение от 12.12.2024 г. и от 18.09.2025 г./, са предявени главни искове срещу „В и К – Варна“ ООД за заплащане на следните суми:

560 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане /допуснато изменение с определение 18.09.2025 г./;

7 760.05 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медикаменти, консумативи, медицински услуги и интервенции в УМБАЛ „Св. Марина – Варна“, подробно описани по пера в молбата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба;

10 556.24 лева, претендирано обезщетение за направени разходи за транспортиране и престой в МБПЛР Сердика – София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба;

27 070 лева, претендирано обезщетение за направени разходи за рехабилитатори, медицински сестри и болногледачи за периода до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска;

8 042.76 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното до инцидента трудово възнаграждение и изплатените обезщетения за нетрудоспособност за периода 01.12.2022 г. – 17.10.2023 г., съгласно допуснато изменение от 12.12.2024 г.;

2 500 лева, претендирана като платима ежемесечно за периода след завеждане на исковата молба до настъпване на основание за нейното отпадане, необходима издръжка за покриване на разходи за възнаграждение за болногледачи или настаняването му в хоспис, ведно със законната лихва, 4 считано от датата на падежа на всяко месечно задължение до окончателното му изплащане;

897.96 лева, претендирана като дължима ежемесечна вреда - загуба, изразяваща се в разликата между получаваното нетно трудово възнаграждение и определеното му от НОИ обезщетение за нетрудоспособност, съответно инвалидна пенсия, за периода след завеждане на исковата молба до настъпване на основание за прекратяване или изменение на плащането, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на всяко месечно задължение до окончателното му изплащане /съгласно изменение от 12.12.2024 г./;

Същите суми са били претендирани в условията на евентуалност и по предявени срещу Община Варна искове /неразгледани от окръжния съд поради постановеното произнасяне по главните искове срещу въззивника/, по отношение на които евентуални искове след постановяване на първоинстанционното решение е заявен отказ по чл. 233 ГПК и не са предмет на спора по настоящото производство.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор въззивното дружество „В и К – Варна“ ООД е оспорило предявените срещу него искове като неоснователни. Наведените възражения са за липса на основания за ангажиране на отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че изкопът на пътното платно е бил обезопасен и че ищецът се е движил по тротоара, който не е бил част от ремонтните дейности, поради което и отговорност за неговото състояние носи Община Варна. Прави възражение за съпричиняване – към момента на инцидента ищецът е бил употребил алкохол, което е повлияло на неговата двигателна координация и внимание. Оспорва и претендираните размери на претенциите – обезщетението за неимуществени вреди счита за прекомерно, а по исковете за имуществени вреди навежда възражение за недоказаност и неоснователност по подробни доводи срещу отделните им пера.