Определение № 2778 от 28.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2778

Окръжен съд – Варна

08.09.2020 г.

Град Варна

III състав

На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502470 по описа за 2020 година

Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна, чрез юрк. Б.Йа, против Решение №3367/22.07.2020г., постановено по гр. дело №18049 по описа за 2019г. на РСВарна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Г, ЕГН *** сумата 1559,04 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.10.2016 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчислеване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 270 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата з а периода 01.01.2017 г. - 30.0 6.2017г., както и разноски за производството в размер на 400лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза 1 сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на евентуалност моли искът да се отхвърли за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен труд към дневен за размера от 321,64лв. и за обезщетението за забава за сумата от 47,85лв. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна срещу решението, постановено по гр.д.№ 18049/2019г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството за 24.11.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2