Решение № 409 от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-93 Година 2020, 10 април гр.Бургас

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на девети март година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 483 описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, против Решение № 130 от 10.01.2020 г. по гр.д.7031/2019 г. на

Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на И.Н.Н. от гр.***, сумата от 767,10 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 102,39 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 40,04 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018 г. до 21.08.2019 г., както и сумата от 400, представляваща направени от ищеца разноски по делото, както и да заплати по сметката на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 110,14 лв и разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 180 лв. Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по

ЗДСл (и съответно

КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.

187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ,

ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.

Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.

9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.Н.Н. чрез адвокат Златина Билянова, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия И.Н.Н. срещу въззивната Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 767,10 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и съдебни разноски, както и мораторна лихва в размер на 40,04 лв. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като „Младши инспектор“ със статут на държавен служител в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Приморско към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, като процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищцата труд е надлежно начислен в съответните протоколи и й е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение РС

Бургас е осъдил ответната ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 767,10 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 40,04 лв – мораторна лихва за забава върху дължимите суми за периода до 21.08.2019 г., както и сумата от 400 – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, по сметката на PC гр.Бургас сумата от 180 лв за изготвената експертиза и 110,14 лв за дължима държавна такса.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността „Младши инспектор“ със статут на държавен служител в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас. Установява се от събраните доказателства, че за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. включително, ищецът е положил общо 1640 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил възнаграждение по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1640 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1874,52 часа, като разликата от 102,39 лв часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 767,10 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).