Решение № 3683 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3683 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110203709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, представлявано от управителя Симеон Андонов, чрез адвокат Д. П. от САК, срещу наказателно постановление № 004343/05.12.2023 г., издадено от *** – директор на *** София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при ***, с което на основание чл. 210а ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП.

В жалбата се релевират доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административнонаказващия орган, изразяващо се в накърнено право на защита на жалбоподателя, поради необсъждане на представените пред него писмени възражения срещу АУАН. Навежда доводи, че актосъставителя също е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила доколкото не поканил представител на санкционираното дружество да се яви за съставяне на АУАН. Счита, че е нарушен материалният закон, тъй като годишният лихвен процент е изчислен правилно само и единствено въз основа на договорената лихва и е в размер на 42,84 %, т.е в нормативно установените градини.

Позовавайки се на дефиницията за годишен процент на разходите (ГПР), навежда доводи, че в конкретния случай потребителят е закупил факултативна услуга, разходът за която не трябва да бъде включен в ГПР. Релевира съображения, че са налице няколко отделни договора, сключени с потребител, които не са свързани сами по себе си. В тази връзка счита, че фактическият състав на вмененото нарушение не е осъществен, поради липсата на 1 елемента от обективна страна – търговската практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозира молба по електронен път, в която изразява становище за даване ход на делото в неговото отсъствие, претендира разноски и отправя молба за отмяна на обжалваното наказателно постановление по инкорпорираните в жалбата доводи.

Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – редовно призована, изпраща процесуален представител – адв. Анита Каменова. Взима становище по делото, отправяйки молба НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, навеждайки допълнителни аргументи, че съществува задължение в ГПР да бъдат включени всички суми по договора за кредит. Навежда доводи, че сумата, посочена в проценти в индивидуалния договор за заем, е невярна и въвежда в заблуждение конкретния потребител. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на база изготвено становище от юрк. Ангел Димитров и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с план-програма за контролна дейност служители на *** изискали от кредитора „***“ ЕООД документи за проверка. С писмо с вх.№С-03-3567/27.06.2023 г. дружеството – жалбоподател представило редица документи, в т.ч. и досие по отпуснат кредит. В хода на проверовъчната дейност инспектори при *** установили, че „***“ ЕООД предоставило по договор №88902 от 26.06.2023 г. на потребител кредит в размер на 511.29 евро срещу задължението да бъде върнат в срок от 24 седмици, като всяка вноска съгласно погасителния план влючвала главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги.

Било констатирано също, че във връзка със сключения договор за паричен заем бил подписан и договор за предоставяне на допълнителни услуги. За отпуснатия кредит бил определен годишен процент на разходите в размер на 42.84 % с изрично отбелязване, че единственият разход, включен в този процент, бил договорената възнаградителна лихва.

Инспекторите забелязали, че стойността на заявените от потребителя допълнителни услуги възлизали на общо 544,63 лева, както и че разходите по тях не били включени в годишен процент на разходите -ГПР.

В законоустановения срок св. Е. Г. в присъствието на св. ***ъставила АУАН, според който на 26.06.2023 г. в гр. София кредиторът „***“ ЕООД е предоставил по договор № 88902 на потребител кредит в размер 511.29 евро, както и допълнителни услуги с обща стойност 544.63 лева, като разходите по последните не били взети предвид при изчисляването на годишния процент на разходите. Като нарушена в АУАН била посочена разпоредбата на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството. Същият бил връчен на 12.10.2023 г., като възражения в него не били отразени.

2

Писмено възражение по процесния АУАН постъпило в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което дружеството – жалбоподател релевира доводи досежно допълнителните услуги по потребителския кредит и уговорената цена по тях, изтъквайки че същите са факултативни и не би следвало да бъдат включвани в ГПР. Навежда съображения за липса на административно нарушение предвид липсата на нормативно основание разходите по закупуване на допълнителни услуги да бъдат включени в ГПР.

Въз основа на съставения АУАН на 05.12.2023 г. директорът на *** София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при *** – *** – издал обжалваното наказателно постановление, в което били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, като е прието, че е налице нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП и на дружеството – въззивник било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Г., както и в писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – Заповед № 1012/10.11.2023 г. на председателя на ***; Заповед №984/07.11.2023 г. на председателя на ***; Заповед № 334 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на ***; разписка за получени суми; запис на заповед; договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № 88902; индивидуален договор за заем № 88902; стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити; декларация относно проведени преговори за сключване на договор; молба за оценка на кредитоспособност; писма;

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е 3 постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

В същото време обаче, настоящият съдебен състав установява нарушение на изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН - съставянето на акта в отсъствие на нарушителя. По делото липсват всякакви доказателства за отправена надлежна покана до „***“ ЕООД да изпрати законен или упълномощен представител на дата 26.09.2023 г., когато е съставен АУАН. Изискването на чл. 40, ал.2, пр.2 от ЗАНН е актът да се състави в отсъствие на нарушителя, ако след покана не се яви за съставяне на АУАН. Тази разпоредба, като уреждаща изключение от общото правило за "присъствие" на нарушителя при съставянето на АУАН ( чл. 40, ал.1, пр.1 от ЗАНН), следва да се тълкува стриктно и нейното буквално съдържание не оставя място за други изводи - нарушителят (или негов представител) следва да е получил поканата и след нея, ако не се яви той или представителят, законът позволява "съставяне в отсъствие" на АУАН. Липсват данни за редовно осъществена процедура по връчване на поканата за съставянето на АУАН. В разглежданата хипотеза това не е било сторено, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото засяга правото на лицето да разбере обвинението срещу него, и опорочава цялото образувано административнонаказателно производство. Последващите действия по връчване на съставения АУАН не могат да санират действията на актосъставителя. Отделно от това, съдът счита, че не може да бъде констатирано по безспорен начин, че актът е връчен именно на представител на дружеството доколкото в същия липсва надлежно оформена разписка за получаване, в която да е отбелязано името на получателя. В АУАН се съдържа информация единствено за получаване на препис от акта /посочена дата и подпис/, без да е посочено кое е това лице, дали самия управител или упълномощено от него лице. С оглед изложеното възражението на жалбоподателят в тази насока се явява напълно основателно. Действително по делото са постъпили такива писмени възражения (без данни за датата на постъпването им), но същите въобще не са обсъдени.

По същество на делото настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че АНО не е приложил правилно материалния закон предвид липса на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение. По делото безспорно се доказа, че дружеството – въззивник е предоставило кредит на потребител посредством сключен на 26.06.2023 г. договор за потребителски заем, в който са включени клаузи за предоставяне на допълнителни услуги – „Услуга за участие в допълнителни томболи и промоции“ и „Услуга „Комфорт“. В процесния договор напълно законосъобразно е отбелязано, че единственият разход, който се включва в ГПР, е договорната възнаградителна лихва, поради което не е налице нелоялна търговска практика, респективно заблуждение на потребителя посредством представяне на невярна информация в договорните клаузи. Специалната норма на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит дефинира понятието годишен процент на разходите и очертава най-общо кръгът от разходи, които задължително следва кредитните институции да вземат предвид при изчисляването на ГПР. Същите са обозначени като „общи разходи по 4 кредита“ и обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. С Решение № С/2024/3134 от 21.03.2024 г. по преюдициално запитване СЕС дава отговор на въпроса кои допълнителни услуги трябва задължително да бъдат включени в понятието „общи разходи по кредита“, респективно в ГПР. В диспозитива на визирания съдебен акт СЕС изрично подчертава, че когато допълнителните услуги имат отношение към получаването на съответния кредит, както и към възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, разходите са тяхното закупуване попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредиита за потребителя“, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“. И това е така, защото закупуването на тези допълнителни услуги се явява задължително условие за получаване на съответния кредит или същите „представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“.