Решение № 76 от 17.04.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 47/2025
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Ихтиман, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200047 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Г. П. В., ЕГН **********, с адрес: * против Електронен фиш Серия К № 6202148, издаден от ОД на МВР - София.
С жалбата са въведени подробни съображения, според които оспореният фиш е незаконосъобразен и неправилен, като жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.
82 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, като в по-ранен етап от него /на 21.03.2025 г./ е постъпила писмена защита, с която се оспорва жалбата. Районна прокуратура Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изразява становище и не изпраща свой представител.
Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че жалбата е депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в разпечатка от АИС – АНД /лист 31 и лист 82/ е посочено, че фишът е съставен на 29.07.2022 г. и е връчен на 21.01.2025 г. В същото време жалбата е била подадена в съда на 27.01.2025 г., което означава, че ако действително датата на връчване е 21.01.2025 г. /за което обстоятелство няма представени доказателства в административната преписка/, то жалбата се явява също депозирана в срок.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
4, във вр. ал. 2, т. 3, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 24.07.2022 г., в 07:56 часа на АМ Тракия км 53.300 посока от гр. Пловдив, при ограничение с пътен знак В-26 от 80 км/ч, с МПС Форд Мондео, с регистрационен номер *, е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС TFR1M 504. Отразено е, че 1 разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 102 км./ч, с което превишената скорост е от 22 км/ч. Посочено е, че собственик на автомобила е Г. П. В.. Посредством електронния фиш на Г. П. В. е наложена глоба в размер на 200 лева.
От приложена към делото и по-конкретно разпечатка от справка за собственост /лист 81 от делото/ е видно, че въпросното превозно средство е собственост на Г. П. В..
Според правилото на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай въпросният електронен фиш, срещу който е насочена жалбата, съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което е редовен.
В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 100 лева, когато превишението е от 21 до 30 км/ч. Правилото на действащата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушителя за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Според чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно ал. 1 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната 2 отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.
В представения по делото препис от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /лист 29 и лист 80 от делото/ е посочено, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София към гр. Провдив. В протокола е отразено, че заснемането е станало при стационарен режим.
Към административната преписка са приложени снимки, а така също и информация в табличен вид до тях /лист 28 и лист 79 от делото/, съставени във връзка с издаването на фиша. От снимките и от информацията в табличен вид до таях е видно, че на тях е заснето процесното превозно средство. Върху материалния носител на снимките, вдясно от същите, е отразено, че измерената скорост на моторното превозно средство е била 105 км/ч, ограничението е било 80 км/ч, а превишаването на скоростта е от 25 км/ч. В края на таблицата до снимките и в електронния фиш е записано, че наказуемата скорост е 102 км/ч, а наказуемото превишаване е 22 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно регламентирания толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /чл. 755 от наредбата, действаща към момента на извършване на нарушението, на която норма е аналогичен текстът на чл. 425, ал. 1, т. 2 от действащата към момента Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което също идва да покаже, че заснемането е станало не по време на движение на полицейския автомобил.
Именно поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато патрулният автомобил не се е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е допустимо издаването на електронен фиш.
По делото е постъпили писма от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 60 и лист 63 и следващите от делото/, ведно с приложения /чертежи/. В писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ е посочено, че на АМ Тракия на км. 53+300 дясно платно посока СофияПловдив,, в началото на тунел „Траянови врата“ има ограничение на скоростта от 80 км.ч, въведено на км. 53+100 с пътен знак В26 /80/.
По делото са представени препис от протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 с идент. № 504/07 от дата 10.02.2022 г. /лист 23 и лист 73 от делото/ и препис от удостоверение за одобрен тип средство за измерване относно мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M /лист 22 и лист 74 от делото/, от които може да се направи извод, че използваното техническо средство /посочено в електронния фиш като TFR1M 504/ за измерване на скоростта е било одобрено и изправно.
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е 3 посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен фиш, с който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 162/2023 г.