Определение № 2383 от 11.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2383 гр. Пловдив, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502210 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. Г. Б. против определение № 8660 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2422/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 70355/ 02.07.2024г., подадена от ищеца Я. В. Т., ЕГН **********, чрез адв. Б. за изменение на постановеното по делото Решение № 2902 от 26.06.2024г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. Г.

Б. хонорар за процесуално представителство. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на адв. Б. да се уважи.

Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД - гр.

София е взел становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за неоснователна, при следните съображения:

С Решение № 2902 от 26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2422/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. състав е прогласена на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК нищожността на клаузите от раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40010292477/ 21.06.2022г. сключен между ищеца Я. В. Т. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател, касаещи заплащането на договорна лихва в размер от 3610, 01 лв. и на възнаграждение 1 за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 2750 лв., поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. С решението „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден за заплати на адв. Д. Б. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Я. В. Т. безплатно процесуално представителство, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.

С молба от 02.07.2024 г. адв. Д. Б. е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като му присъди възнаграждение в размер на 936 лв., изчислен на база два иска, уважени с решението. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно.

Защитата пред първата инстанция, осъществена от адв. Д. Б. се изразява в подаване на искова молба, с явяване в едно съдебно заседание, в което обаче са събрани само представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Ето защо и предвид цената на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че се касае до спор, по който вече има трайно установена съдебна практика, двата иска се основават на едно правоотношение, а защитата на ищеца се изразява единствено в подаване на исковата молба и явяване в съдебно заседание, в което допълнителни доказателства освен писмените не са ангажирани, съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца следва да се определи като за един иск по минималния размер по Наредбата №1/09.07.2004г., на 400 лв., като е приел и ПРС.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна. Като такава, 2 същата ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Д. Г. Б. против определение № 8660 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2422/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3