Решение № 21 от 17.03.2023, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Белоградчик, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200005 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. П. М., от с.П., общ. М., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП ***/15.12.2022 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - Видин, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 15 000,00 лв., на основание чл.416 ал.5 от КТ и във вр. с чл.414 ал.4 от КТ за извършено нарушение по чл.62 ал.1 във вр. чл.1 ал.2 КТ.

В жалбата се излага, че издаденото НП е незаконосъобразно, иездадено в нарушение на материалния закон и се моли същото да бъде отменено.

Твърди се, че нарушението не е ясно описано от АНО. Приписано е деяние, извършено в условията на „повторност”, а соченият акт – предходно НП, обуславящ твръдяната повторност, е влязъл в сила на дата, следваща датата на сега приписаното нарушение. Излага се още, че ползваната от АНО санкционна норма – чл.414 ал.4 от КТ, е неконкретизирана при определяне наказанието, тъй като тя има две хипотези и не е посочено на коя се позовава наказващият орган. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя 1 поддържа становището изразено в жалбата, като твърди допълнително, че е допуснато и още едно съществено нарушение в хода на административното производство – неправилно определяне на отговорния субект и налагане на санкция – като вид, спрямо този субект. Претендиран се и разноски по делото от страна на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, в с. з. моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

Представя впоследствие и писмено становище – защита, по делото, в което твърди, че нарушението е безспорно доказано, правилно и в пълнота описано от АНО в НП, че е неоснователен довода на представителя на жалбоподателя за налични, различни, два субекта – ФЛ и ЗП, поради което правилно е санкционирано самото ФЛ и е прието, че то е работодател /допустимо съгл. § 1 от ДР на КТ/, а от там следва и правилно определен вида на санкцията – „глоба”, а не „имуществена” такава. Относно квалифициращия признак „повторност”, представителят на АНО намира, че ако съдът не приема за доказан същия, то следва в условията на алтернативност - да намали санкцията до минималния размер за проявата – без този елемент „повторност”, като измени и основанието за налагането й. Обуславя се липса на маловажност на деянието и се търси присъждане на юрисконсултско възнаглжадение в размер на 120,00 лв., като се оспорва и размера на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната стара, като прекомерен – това от значение при евентуално потвърждение или изменение на НП.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 01.11.2022 г., служители на Д”ИТ”-Видин извършили проверка във връзка със спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект „кравеферма”, стопанисван от Земеделски Производител с ЕИК 178015652 М. П. М. с ЕГН **********, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. В.. Повод за проверката им бил сигнал от полицията, че в обекта работи лице, назовано „Валентин”, вероятно без да са регламентирани отношенията му с работодателя, съгласно КТ. Така св. П. П. и негов колега – двамата инспектори при Д“ИТ”-Видин, придружени от служители на РУ – 2

Белоградчик, посетили кравефермата и забелязали на обекта – вътре в сграда, откъдено повикали да излезе, едно лице. П. изискал информация от него и се установило, че това е Л. С. Г. с ЕГН **********, който обяснил, че е работник – „общ”. П. му предоставил декларация по чл.399 от КТ и той я попълнил, като вътре декларирал – за кого работи, откога, обекта, в който работи, с какво възнаграждение – като размер, и че е месечно платимо, работно време и почивки – седмична и в течение на работния ден, длъжността, която се заема лицето. Отбелязал, че няма сключен трудов договор с работодателя си – ЗП М. П. М.. Самият М. М. не бил в този момент там, но при напускане на проверяващите – се появил вече, и обяснил, че лице с име „Валентин” не работи във фермата му.

На 04.11.22 г. същите служители на Д „ИТ” – Видин отново посетили кравефермата в с. Раяновци и тогава заварили да работи там търсеният „В.”, който също нямал трудов договор с работодателя - ЗП.

В последствие, на 09.11.2022 г., в Д ”ИТ”-Видин, била извършена и проверка по документи на М. П. М.. Така и след документалната проверка, П.

П. констатирал, че с Л. С. Г. с ЕГН ********** нямало и тогава представен сключен трудов договор. При тази проверка били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство и за нея / проверката/ , и извършените на място – на 01. и 04.11.22 г., бил съставен Протокол № ПР 2236840/25.11.2022 г.

За констатираното нарушение на трудовото законодателство – отношенията по предоставяне на работната сила от страна на Л. Г., неуредени като трудови правоотношения, св. П. решил да състави на ЗП М. М. АУАН за админ. нарушение по КТ. На 25.11.22 г. М. се явил в Д ”ИТ”-Видин и свид.

П., в присъствието на своя колега – присъствала на проверките на място и по документи, въз основа и на Декларацията на Л. Г. по КТ, и протокола от проверките, П. оформил АУАН № 05-2200166 за адм. нарушение по чл.61 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от КТ, съставен на М. М., като „ЗП” с ЕИК 178015652, представяван от самия М. М. с ЕГН **********. М. подписал акта и приел препис от него.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 05-2200166 от 15.12.2022 г. от Директора на Дирекция "ИТ" - Видин, но при определяне санкцията, на деянието е придаден и допълнителен 3 квалифициращ елемент - „повторност”, от АНО, който е установил, че М. е санкциониран за идентично нарушение с НП № 05-2200135/27.10.2022 г., в сила от 15.11.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

По делото, от събраните гласни и писмени доказателства, на първо място според съда безспорно е установено, че по време на проверката на 01.11.2022 г., извършена от служители на Д"ИТ"- Видин, на обект „кравеферма” в с. Р., стопанисван от ЗП М. П. М., е работело лицето Л. Г., без последният да е имал сключен трудов договор на основание КТ с работодателя си. В показанията си свид. П. заявява, че в деня на проверката на място, завареният и проверен на обекта Г., в проведен разговор заявил, че е на работа като “общ работник” там. Собственоръчно Г. попълнил и декларация по КТ, в която отразил обстоятелства, въз основан на които П. установил елементи на трудови правоотношения със ЗП М. М., неоформени като такива, което и е провокирало съставянето на АУАН. От представените по делото писмени доказателства също се установи истинността на твърдяното от актосъставителя. В декларацията на . е записано постигнато съглашение между страните относно място на извършване на работата, възнаграждението, осигуряването от страна на работодателя на почивки, определяне параметри на работно време и др. обстоятелства - все необходими елементи при трудовите правоотношения. Т. е. всички елементи на трудовото правоотношение са налице в процесния казус, като за съда не остава съмнение, че характерът на правоотношението е именно трудов, а не граждански. Задължение за работодателя в случая е било да сключи трудов договор в писмена форма с посоченото лице. Ето защо, правилен е изводът на административно-наказващия орган, че се касае до трудови отношения, а не до облигационни. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови.

При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати 4 съществени нарушения на КТ и ЗАНН, които налагат отмяната на аткуваното наказателно постановление.

Съдът констатира като съществено нарушение на правилата по ангажиране на админ.нак.отговорност, което е основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, предмет на делото – че не е определена в пълнота, яснота, правната норма, въз основа на която е наложено наказанието за извършеното нарушение, респ. не е приложен правилно материалният закон - нарушени са разпоредбите на чл.57 ал.1 т.6 и т.7 от ЗАНН.

Съдът се съгласява с довода на жалбоподателя, относно липсата на квалифициращ признак „повторност” в казуса. На съда не бе представено като писмено доказателство цитираното в обжалваното сега НП – „НП № 052200135/27.10.22 г.”, за което се твърди, че е влязло в законна сила на 15.11.22г. По този начин, съдът дори не разбра чие е това НП – от кого е издадено, дали от същия АНО или друг, но не само това е същественото тук.

Ако се приеме, че то наистина е в сила от 15.11.22 г. и е за същото деяние, както излага самата въззиваема страна, то такова НП не би могло да обуславя „повторност” спрямо проява, осъществена на 01.11.22 г., тъй като към този момент – началото на м.11.22 г. не е имало влязъл в сила санкционен акт, с който жалобоподателят да е бил окончателно признат за виновен и наказан за идентично деяние – по чл.61 ал.1 от КТ. Ако това НП – „№ 052200135/27.10.22 г.” би било влязло в сила преди 01.11.22 г., то извършеното на 01.11.22 г. админ. нарушение би се оказало „повторно” спрямо друго, предхождащо го, за което е наказан вече жалбоподателят, но не и при така изненесите по делото факти – към 01.11.22 г. не е имало санкция за нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, постановена и закрепена с влязъл в сила надлежен властнически документ – НП.

Доколкото от страна на въззиваемата страна се поставя въпроса за алтернативност на решението на съда относно санкцията, при недоказан пред съда признак” потворност”, но осъществено при условията на основен състав административно нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, то съдът отбелязва следното. Действително при прието извършено нарушение по един текст на закона, явяващ се основен състав на простъпката, и определена санкция за потежък състав, при липса на такава утежняваща квалификация в крайна 5 сметка, няма пречка принципно да се премине от настоящата инстанция към прилагане по-благоприятния закон – т.е. да се приеме за извършено нарушението и да се накаже по по-лекия, основен състав, с по-леко наказание – като вид или размер / в зависимост от приложимия закон конкретно/. Но в случая, намирайки за доказан състав на чл.61 ал.1 от КТ, съдът установи, че АНО е допуснал друго нарушение при формулиране на обвинението. Съгл.

Чл.57 ал.1 т. 6 от ЗАНН , АНО е длъжен да опише и с думи, и да придаде цифрова квалификация на проявата на нарушителя. В разглежданото от съда НП № 05-2200166/22 г . на Д „ИТ” Видин, при текстовото описание на деянието, в обстоятелствената му част - преди „Постанови”, няма посочен, с текстови израз признака „повторно”. Т.е. самото описание на нарушението не е за деяние с такъв признак – „повторност”. Едва след „Постанови”, в диспозитива си АНО, при определяне на санкцията всъщност е обсъдил и въвел разсъждения, защо приема наличен този признак, и именно по повод него е определили една по-висока санкция, като размер / относно вида й – съдът ще се мотивира по-долу/. Посоченото до тук е недопустимо според настоящия съдебен състав.

По аргумента на жалбоподателя за липса на конкретизацаия на санкционната норма – съдът се съгласява изцяло. АНО се е позовал при определяна санкцията на чл. 414 ал.4 от КТ. Тази норма предвижда два вида санкции / глоба и имуществена такава/, в различни диапазони в зависимост от отговорния субект, извършвайки препращане към ал.1 или ал. 3 от същия чл.414 КТ. Съществен и недопустим пропуск на АНО е непосочването към коя от двете алинеи – „1” или „3”, приема, че го е насочила ал.4 от чл.414 КТ.