Решение № 933 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602459 по описа за 2023 година С Присъда № 368, постановена от Софийски районен съд на 15.12.2022 година, по НОХ дело № 6779/2022 година подсъдимият В. И. К., ЕГН ********** е признат за виновен в това че на 13.01.2020 година, в град София, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „535D“с ДКН № СВ **** НК, на стойност 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), собственост на ,,Т.К.“ ООД, с ЕИК: ****, с управител В.В.Г., която владеел по договор за лизинг на автомобил № 200Р1673/12.07.2019г. като се разпоредил неправомерно с нея – сключил договор за временно ползване на МПС от 13.01.2020г. с Л.Л.А., с ЕГН **********, без да има такова право съгласно т.35.3 от договора за лизинг, поради което и на основание чл. 206, ал.1 във вр. чл. 58а, ал.1 ъв вр. с 1 чл.54, ал.1 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като за периода от 12.07.2019г. до 13.01.2020г. го признал за невиновен го е оправдал по този пункт на обвинението.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

На основание чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец ,,Т.К.“ ООД сумата в размер на 29 324,94 лева (двадесет и девет хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1 датата на увреждането - 13.01.2020г. до окончателното й изплащане.

Постановил е веществените доказателства да бъдат върнати на гражданския ищец.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия и да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 43,80 лева за изготвена съдебно графическа експертиза и сумата от 175,50 лева за изготвена съдебно икономическа експертиза или общо 219,30 лева, а по сметка на СРС и сумата от 1 173,00 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и по 05,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимия. Обжалва я чрез процесуалния си представител, /защитник/ с въззивна жалба. Моли съда да я отмени и вместо нея да постанови друга, с която да го оправдае. Защитникът на подсъдимия в законоустановения срок след изготвяне на мотивите е внесъл и допълнение към въззивната жалба.

По делото писмено възражение от гражданския ищец или от прокурора по въззивната жалба не е постъпвало.

Пред въззивната инстанция, в открито съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и допълнението. В пледоарията си „по същество“, защитникът конкретни доводи в насока неправилно приложение на материалния закон от първостепенния съд, тъй като не е съобразено, че в случая не се касае до извършване на някакво разпоредително действие, годно да бъде възприето като обективен присвоителен елемент, а между подсъдимия и трето лице е осъществена сделка, имаща характеристиките на сублизинг, който сублизинг е относително недействителен по отношение на лизингодателя и съответно поражда действие по отношение на него единствено при определени условия.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспори въззивната жалба и пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

В „последната си дума“, подсъдимият иска да бъде уважена въззивната жалба.

Съдът, съобразявайки доказателствата, събрани в производството, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима. Същата е депозирана в срок от активнолегитимирана страна.

Разгледана „по същество“ въззивната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу В. И. К., ЕГН ********** е признат за виновен в това че за периода от 12.07.2019 година до 13.01.2020 година, в град София, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „535D“с ДКН № СВ **** НК, на стойност 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), собственост на ,,Т.К.“ ООД, с ЕИК: ****, с управител В.В.Г., която владеел по договор за лизинг на автомобил № 200Р1673/12.07.2019г.

2 като се разпоредил неправомерно с нея – сключил договор за временно ползване на МПС от 13.01.2020г. с Л.Л.А., с ЕГН **********, без да има такова право съгласно т.35.3 от договора за лизинг, поради което и на основание чл. 206, ал.1 от НК.

Производството пред районния съд е преминало по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при условията на чл.371,т.2 от НПК подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстанционният съд е приел, че тези факти се подкрепят от доказателствата по делото и за това е счел, че не е необходимо да се събират доказателства относно тях, а непосредствено да се възприемат, събраните в хода на досъдебното производство, поради което и е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие.

Фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, с която се е съгласил първостепенния съд е следната:

ПО ФАКТИТЕ.

На 09.07.2019 г., в гр. София, подсъдимият В. И. К., ЕГН ********** кандидатствал за договор за лизинг, като въз основа на него получи от търговското дружество ,,Т.К.“ ООД, с ЕИК: ****, с управител В.В.Г., лек автомобил марка „БМВ“, модел „535D“с ДКН № СВ **** НК, собственост на юридическото лице.

Кандидатурата му била одобрена, тъй като същият бил счетен за надежден лизингоискател. С оглед на това между гореспоменатите лица бил сключен договор за лизинг № 200Р1673/12.07.2019г. с предмет посочения погоре лек автомобил за срок от три години, като поетото имуществено задължение е следвало да бъде погА.вано на ежемесечни вноски в продължение на тридесет и шест месеца.

В деня на сключването на договора, вещта била предоставена във фактическата власт на лизингополучателя. Тъй като подсъдимият не е бил правоспособен водач на лек автомобил, упълномощил свидетеля Г. Р. да управлява превозното средство вместо него.

След като били заплатени първоначалните разходи по сключения договор, лизингоискателят последователно и в срок заплатил само още 3 погасителни вноски, при общо дължими 36 такива.

На дата 27.10.2020 година на К. надлежно и лично била връчена писмена покана да изпълни задължението си, като в противен случай е поканен и да върне лекия автомобил на лизингодателя.

На 13.01.2020 г. подсъдимият сключил договор за временно ползване на лизинговия лек автомобил с Л.Л.А. в нарушение с установените в договора за лизинг клаузи и по – специално с т. 35.3, разпореждайки се неправомерно и предоставяйки го във фактическа. Впоследствие ползвателката на лекия автомобил починала като към настоящия момент местонахождението на моторното превозно средство не е известно.

Представител на лизингодателя ,,Т.К." ООД на 27.10.2020 година се срещнал с подсъдимия, на която среща К. признал, че отдадената му за временно възмездно ползване движима вещ е предадена на такова от него на трето лице и че не е в състояние да върне автомобила.

3

Въззивният съд, анализирайки доказателствата, споделя становището на първоинстанционния, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка напълно се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза. А те, /доказателствата/ и техния анализ са следните:

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Показанията на свидетелите В.В.Г., управител на ,,Т.К.‘‘ ООД, Д.С.Е., управител на ,,Анализи и информация‘‘ ЕООД, чието дружество има сключен договор с ,,Т.К.‘‘ ООД за установяване на укривани лизингови вещи, факти и обстоятелства и Г. В. Р. – лицето, което подсъдимият е бил упълномощил да управлява процесния автомобил, тъй като самият К. не притежавал свидетелство за правоуправление. Показанията на свидетелите Г. и Е.ов имат главно значение по установяване на факти, свързани с недобросъвестното поведение на подсъдимия – това че той е избягвал среща с тях, че се е криел от тях, че не е плащал дължимите вноски. Самият факт на сключване на договора, на дължимите плащания по него, на специфичните клаузи, обвързващи страните, се установява от договора и касаещите него писмени доказателства. Свидетелят Г. Р. е лицето, което е упълномощено от подсъдимия да управлява автомобила. Съдът кредитира показанията на този свидетел, който добросъвестно разказва за това в кой период и за какво време е управлявал процесния автомобил, от кога автомобила вече не е бил наличен при К., все обстоятелства, които макар и да не касаят основните факти, подлежащи на доказване, имат своето място при очертаване на цялостната фактическа обстановка и проверка на твърденията на самия подсъдим.

СЪДЕБНА ЕКСПЕРТИЗА:

В досъдебната фаза е изпълнена и съдебно-оценителна експертиза, която посочила стойността на отнетите вещи - 35 000 лева.

Изготвена е и съдебно – графологическа експертиза, установяваща принадлежността на положените върху съответните документи подписи.

Посредством нея се установява, че именно К. е лицето, което е подписало договора за лизинг и приемо-предавателния протокол при получаване на автомобила.

ПИСМЕНИ и ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Като писмени и веществени доказателства по делото били приобщени свидетелство за съдимост, заверено копие от договора за лизинг, Приемно – предавателен протокол от 12.07.2019, Покана за изпълнение с изх. № 1673 – 2 1/21.09.2020 г., заверено копие от договора за временно ползване на МПС.

Всички тези доказателства, прецени в съвкупност очертават фактическа обстановка, напълно съвпадаща с тази, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл, приемайки същото, първоинстанционният съд е постановил съобразено със закона и данните определение, с което е одобрил изразеното от подсъдимия самопризнание по фактите.

На основание тези факти, въззивният състав изгражда следните правни изводи:

ПО ПРАВОТО.

От обективна страна

Софийски градски съд намира, че решаващият съд е направил 4 обосновани правни изводи, че по делото е установено подсъдимият К. с деянието си, да е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че през инкриминирания период от време подсъдимият е разполагал с фактическата власт върху лек автомобил БМВ, собственост на лизинговото дружество, както и че е извършил разпоредителни действия с автомобила. Впрочем в насока „липса на установени разпоредителни действия на подсъдимия“ са и основните възражения на защитата. Районният съд е развил съждения, че отказа на подсъдимия да върне автомобила на собственика обективират присвоителни намерения от негова страна, доколкото същият е нарушил клаузи на обвързващия го договор за лизинг.

СРС е приел, че релевантен за обвинението по чл. 206 НК, се явява акта на разпореждане на К. към покойната Л.Л.А.. В тази връзка, съдът е приел, че сключения на 13.01.2020 година с нея договор за временно ползване на МПС представлява именно „акт на разпореждане“, покриващо обективния признак от състава на престъплението по чл.206,ал.1 от НК.

Настоящият състав споделя тези изводи на СРС и счита, че от всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение по чл.

206, ал. 1 НК.

Престъпление „обсебване“ е налице, когато деецът получи на някакво правно основание (определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира промяната на отношението си към него като към свое, зА.гайки възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на собственика й.