Решение № 21213 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21213 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110101546 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу М. А. З. /наследник на Н. В. К./, С. А. В. и Д. А. В.

/наследници на А. С. В./ осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждането на М. А. З., С.

А. В. и Д. А. В. да заплатят на ЮЛ при условията на разделност при квоти М.

А. З. – 1/3, С. А. В. – 1/6 и Д. А. В. – 1/6 от следните суми: сумата от 526.25 лв.

– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 120.76 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., сумата от 5.96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 1.52 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което 1 претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК М. А. З. е подал отговор на исковата молба.

В отговора се твърди, че същата се е отказала от наследството на Н. К.. Пред съда ответницата поддържа отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. В. не е подал отговор на исковата молба. Конституираните на основание чл. 227 ГПК в правата на починалия ответник А. С. В., наследници по закон С. А. В. и Д. А. В. не се явяват пред съда и не вземат становище по съществото на спора.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

С определение № 27859 от 08.07.2024 г. постановено по настоящото дело е прекратено производството по гр.д. 1546/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 39 състав, в частта, в която са предявени осъдителни искове от ЮЛ срещу Т. И.

Е., с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Т. И. Е. да заплати на ЮЛ следните суми: сумата от 175.41 лв.

– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 40.25 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., сумата от 1.98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 0.50 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 3648 от 16.09.2002 г., сключен между 2

ЮЛ и етажната собственост с адрес ***, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** от 26.09.1991 г., том ***, дело № *** от 1991 г. се установява, че В.Н.С. и Е.И.С. продават на Н. В. К. следния свой недвижим имот придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена общност, а именно апартамент № ***, находящ се на адрес ***. Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-22/3/ от 17.01.2014 г. издадено от ЮЛ многофамилна жилищна сграда, с пет входа, със стар адрес, *** имала настоящ адрес ***. От представеното удостоверение за наследници с № РОК23-ВК08-393/1/ от 12.04.2023 г. издадено от С.О. се установява, че Н. В. К. е починала на 14.05.2020 г., като е оставила за наследници по закон: М. А. З., А. С. В. и Т. И. Е.. Също така от изговената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че А. С. В. е починал на 09.10.2023 г., като е оставил за наследници С. А. В. – *** и Д. А. В. – ***.

По отношение на ответника М. А. З., настоящит състав намира, че принципно отговорността на същата бил могла да се ангажира на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН. По делото е представено решение № 20279702 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 45629/2020 г. по описа на СРС, съгласно което е вписано в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН отказа на М. А. З., от наследството на Н. В. К., починала на 14.05.2020 г. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответницата М. А. З. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така тя не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.не на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника М. А. З., поради което предявените искове срещу този ответник се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на ответниците С. А. В. и Д. А. В. настоящият състав намира, че с оглед на гореизложеното в разглеждания случай следва да бъде ангажирана тяхната отговорност. Видно от нотариален акт за продажба на 3 недвижим имот № *** от 26.09.1991 г., том ***, дело № *** от 1991 г. Н. В. К. e придобилa собствеността върху процесния недвижим имот. В случая Н. В. К. е починалa на 14.05.2020 г. и е оставила на основание чл. 10, ал. 2 ЗН за един от своите наследници А. С. В., който също е починал на 09.10.2023 г., като е оставил за наследници на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН ответниците С. А. В. – *** и Д. А. В. – ***. Ето защо именно тези ответниците следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател /С. А. В. /идеални части от собствеността, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя, в т. ч. и задълженията за заплащане на топлинна енергия наследени от Н. В. К..

От изложеното е видно, ответниците С. А. В. и Д. А. В. следва да отговарят за задължения към ищеца свързани с процесния имот по силата на наследственото правоприемство. Ответниците С. А. В. и Д. А. В. следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно претендираните от ищеца квоти, а именно по 1/6 всеки от тях, доколкото ищецът твърди, че в качеството си на наследници на С. А. В. притежаващ 1/3 ид. ч. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот. С оглед диспозитивното начало в процеса, настоящият състав не следва да изследва въпроса във връзка с отказите от наследство на другите наследници на Н. В. К., както и размера на притежаваните права върху собствеността на процесния имот от страна на С. А. В. надвишаващи 1/3 ид. ч., доколкото това е размерът на вземането претендирано от ищеца по отношение на него и по 1/6 част претендирано от неговите наследници С. А. В. и Д. А. В..

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период 19/20 г. не бил осигурен достъп до имота, за което били съставени протоколи от 05.06.2020 г. и 14.06.2020 г., но въпреки това за същия период нямало служебно изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление от сградната инсталация е изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база отопляема кубатура 103 куб. м., вместо 104 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота имало монтиран един брой водомер за топла вода, като през процесния период 19/20 г. не бил осигурен достъп до имота, за което били съставени протоколи от 05.06.2020 г. и 14.06.2020 г., поради което имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител при служебни определен разход от 140 л. на денонощие за един потребител.Вещото лице посочва, че сумата за ТЕ за отопление на сградна инсталация била занижена с 0.66 лв., тъй като се начислявала на база 103 куб. м., вместо 104 куб. м., съгласно акта за разпределение на кубатурата, като за останалите компоненти изчисленията на ФДР били в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 538.90 лв. Съгласно заключението топломера бил преминал метрологична проверка 24 месеца и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.