Решение № 271 от 09.11.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Момчилград, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100222 по описа за 2022 година

Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред .

В своята искова молба С. Р. Ю. посочва, че с ответницата А. Д. Ю. са сключили граждански брак на 22.05.2015г. в гр.Кърджали с Акт № ****/22.05.2015г., който брак е бил първи и за двамата. Страните са били родители на две непълнолетни деца- Я. С. Ю., родена на 06.12.2012г. с ЕГН**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********.

Първоначално, бракът между страните протичал нормално. Ищецът и ответницата се установили да живеят като семейство в гр.Кърджали.

Известно време след това, ответницата решила да замине с децата да работи в чужбина, където вече живеела и работила нейната майка /баба по майчина линия на децата/. А. Ю. и децата се установили да живеят в Белгия, при майката на ответницата. Няколко месеца по-късно при тях заминал и ищецът, каквато била и първоначалната уговорка с ответницата. Ищецът успял да си намери работа, но доста отдалечена от градчето, в което живеели със съпругата и децата му. Това наложило ищецът да наеме квартира в града, където е работното му място, като ответницата го уверила, че тя и децата ще дойдат при него след като се устрои в новата квартира.

1

Впоследствие, ответницата отказвала под различни предлози да се премести с децата при съпруга си в новата квартира, въпреки настояването от страна на ищеца. С течение на времето отношенията между страните по делото започнали да се влошават. Ответницата си променила отношението към ищеца, и се отчуждила се от него, като от няколко години страните по делото живеели в ъ в фактическа раздяла във чужбина. Не поддържали никакви контакти освен по повод на децата.

Предвид гореизложените обстоятелства ищецът счита, че понататъшното им съвместно съжителство е ответницата е невъзможно и немислимо. Бракът им съществувал само формално и продължаването му не било в интерес на семейството и обществото. Между ищеца и ответника не съществували никакви брачни отношения. Между тях не съществувало взаимно уважение, доверие и разбирателство. Настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им, което обезсмисляло сключения между тях брак. Бракът им е бил формален и ищецът желаел да бъде прекратен.

Предвид това иска постановяване на решение, с което да се прекрати брака между С. Р. Ю. и А. Д. Ю., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Моли предоставянето на ответницата, като майка, упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца: -Я.

С. Ю., родена на 06.12.2012г., с ЕГН- **********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********, като иска да се определи на бащата С. Р. Ю. мерки за лични отношения с децата съгласно постоянната практика на съда: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа, както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Иска да заплаща ежемесечна издръжка за ненавършилите пълнолетие деца: -Я. С. Ю., роден на 06.12.2012г., с ЕГН- **********, и Я. С.

Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********, считано от датата на влизане в сила на бракоразводното решение, до настъпване на правоизменяща или правопрекратяваща издръжката причина, съобразно данните за доходи на родителите и нуждите на децата. Заявява, че издръжка между съпрузите не се дължи.

Представя писмени доказателства;

2

Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № ****/22.05.2015г., на общ.Кърджали; Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., издадено въз основа на акт № 1523/11.12.2012 г. и Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд. въз основа на акт за раждане № 0747/25.05.2018 г.- и двете на общ.Кърджали; Не претендира разноски с исковата молба.

Ответникът, уведомен за исковата молба по реда на чл.45 ал.1-5 от ГПК, се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК- адв.Д. С. от АК-Кърджали, която в законоустановеният едномесечен срок, е представила писмен отговор, в който намира исковата молба за допустима, а досежно основателността, заявява, че ще вземе окончателно отношение по иска за развод след събиране на доказателства, като първоначално нямало достатъчно доказателства за наличие на разстройство на брака.

В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, и се предствлява от адв.Т. Б. от АК- Кърджали с изрично и нотариално заверено пълномощно, която поддържа исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения. Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира разноски по делото.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован- при посочените в съдебният протокол условия, не се явява и се представлява от особен представител адв.Д. С. от АК- Кърджали, която намира искането за прекратяване на брака, с оглед събраните доказателства, за основателно, и счита, че същият следва да бъде прекратен без съдът да се произнася по вината за разстройството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото като доказателства Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт № ****/22.05.2015г., Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд . въз основа на акт № 1523/11.12.2012 г. и Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд. въз основа на акт за раждане № 0747/25.05.2018 г.- и всички на общ.Кърджали; се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 22.05.2015г. в гр.Кърджали, като съпругата е приела да продължи да носи фамилното име- Ю. /на своят съпруг, ищецът по делото/, и 3 от брака си имат родени две деца- Я. С. Ю., роден на 06.12.2012г., с ЕГН**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********.

Не е представен социален доклад по смисъла на чл.15 от ЗЗД, т.к. ответницата, не е открита на адреса, и не се е отзовала на оставената й покана.

Ищецът от своят страна се намирал в чужбина, и с него е била осъществена само телефонна връзка.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лицеА.М., сестра на ищеца, която сочи, че страните понастоящем са били в Белгия, но не живеели заедно и били разлелени от повече от година. Между тях нямало контакти /между съпрузите/, като общували само за децата, като брат й нямал проблеми с децата си, виждал се тях, помагал и се грижел за тях. Отношенията между съпрузите не били както преди, общували само за децата, както и не са идвали от година и нещо в България. Майката с децата също е живеела в Белгия, но не е знаела адреса й, както и не е общувала с нея откакто се разделили.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има вина за настъпилото разстройство на брака.

Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е деклариран и в съдебно заседание, чрез неговият процесуален представител.

В същото време се установи, че ответникът се дезинтересирал от настоящото бракоразводно дело- не се явява лично по делото. По този начин и двете страни показват ясно отношението си към съществуването на тази брачна връзка. В насока, че брачните отношения не са започнали по своят естествен и нормален начин, и липсата на възможност същите да бъдат заздравени са и показанията на свидетел, който е близък на страните и съответно познаващ отношенията им. Техният съвместен живот е продължил кратко време- около 6 години, а фактическата им раздяла е от повече от година, и това води до извода, че те всъщност нямат съвместен брачен живот от този период.

Налице е една кратка връзка, която не е просъществувала много дълго, въпреки, че имат родени две деца и между тях контактите се изразяват само в общуване на децата, и затова тази брачна връзка следва да бъде прекратена 4 със развод.

Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака- като ищеца желае развод, а и страните се разделили преди повече от година, и не живеят заедно и не поддържат отношения като съпрузи.

По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от повече от година, бракът е с продължителност от 7 години, в която са живели заедно около 5 години и нещо като съпрузите, като понастоящем живеят разделени и нямат контакти по-между си като нормално семейство- и общуването им е само за грижите по децата. Т.е., същите нямат съвместен живот, като според показанията на свидетеля живеят разделени, и желаели да се разведат- поне ищеца, както и нямат бъдеще като семейство. Наличните доказателства, а и твърденията на ищеца в исковата молба, че желае развод, водят до извода, че възникналата през през 2015г. брачна връзка между тях се е разпаднала фактически преди повече от година, без страните да са направили съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на брака и задълженията и отговорностите, които той носи със себе си.

Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от повече от 1 година, и че не поддържат връзка /не общуват като съпрузи, а и не се търси вина за разпада на брака.

Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца или ответника в съдебното производство /последният има пасивно поведение/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която няма нужда обществото или страните по делото.

Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен 5 бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за разстройството на брака, т.к., страните са разделени от повече от 1 година, не поддържат естествени съпружески отношения оттогава, и живеят в разделени.

Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и поведението на ответната страна.

Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака.

По делото се установи, че има родени от брака деца, поради и което съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване родителските права по отношение на децата, издръжката, както и режима на лични отношения между родители и деца.

Предвид това, и съобразно искането на ищеца, както и настоящото местопребиваване на децата, което безспорно е при майката, както и възрастта на децата, съдът счита, че упражняването на род.права по отношение на децата следва да се предостави на майката- ответница по делото, т.к и понастощем децата живеят при нея, и тя полага непосредствените грижи по отглеждането на същите.

В същото време следва на бащата да се определи и съответен режим на лични отношения с децата, за не се прекъснат контактите между тях, както следва; да ги вижда и взема при себе си както следва; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа, както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.