Решение № 16317 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16317 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110146046 по описа за 2025 година

Предявен е от „****“ ЕАД срещу Г. Т. М., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1691.48 евро/3 308,25 лева, представляваща регресно вземане за изплатеното по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за ПТП, настъпило на 04.12.2020 г. в гр.С., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 04.12.2020 г. пътнотранспортно произшествие, по вина на Г. Т. М., управляващ лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СВ ****РС под въздействието на наркотици (канабис), са настъпили вреди по лек автомобил „***“ модел „***“ с рег. № СВ ***РМ. Сочи, че увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при „****“ АД, във връзка с което на собственика на увреденото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 278,25 лева, представляващо действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП с приспаднати 30 % „запазени части“.Поддържа, че в качеството си на застраховател по застраховка ГО на виновния водач е заплатил в полза на застрахователя сумата в размер на 3 295,25 лева, представляваща регресна претенция по чл. 411 КЗ, като е сторил разноски в размер на 15 лева. Сочи, че с регресна покана от 19.07.2021 г. поканил ответникът да възстанови платените суми, но до момента плащане липсва, поради което моли исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът, чрез процесуалния си представител депозира отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Процесуалният представител на ответника поддържа, че ответникът страда от параноидна шизофрения, като към момента на 1 настъпване на процесното ПТП е бил в състояние на невменяемост, поради което не може да носи отговорност. Оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване, с твърдения, че водачът на увредения автомобил не е поставил знак, че автомобилът е спрян, с което същата допринесла за настъпването на процесното събитие. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи. Цитираната разпоредба урежда хипотеза на освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като застрахователят никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в такава степен, в която застрахователят не следва да носи отговорност.

В тежест на ищеца по иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е да докаже наличието на следните обстоятелства: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ сключването на описания в исковата молба договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на последния договор от страна на ищеца; 4/ отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, вина, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 5/ размера на нанесените вреди; 6/ че ответникът е управлявал МПС под въздействие на алкохол или наркотични вещества. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже, че е заплатил претендираната сума. Следва да се отбележи, че задължителният елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - наличието на вина се презюмира, поради което именно в доказателствена тежест на ответника е да обори при условията на пълно и главно доказване тази презумпция.

При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест, събраните по делото доказателства и наведените от страните твърдения и възражения, настоящият състав приема, че спорът по делото се концентрира върху въпросите относно наличието на вина у ответника М. за настъпване на ПТП /възможност на ответника да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към датата на ПТП/, относно размера на причинените вреди, относно наличието на съпричиняване и досежно погасяването на задължението по давност.

По отношение на останалите елементи от фактически състав на нормата на чл. 500 КЗ между страните не съществува спор, като същите се установяват по непротиворечив начин и 2 от събраните по делото доказателства.

Във връзка с това следва да се посочи, че от представената по делото комбинирана застрахователна полица № ***** /л. 33 от делото/, сключена между „****" ЕООД, в качеството му на собственик на лек автомобил с марка „***“, модел „***“ без регистрация към датата на сключване на застрахователния договор, със срок на действие 29.07.2020г до 28.07.2021г., се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 04.12.2020г. ищецът е застраховал гражданската отговорност на собственика и на водачите на посочения в полицата автомобил.Същевременно съгласно справка в системата на Гаранционен фонд след сключване на застрахователния договор за процесния автомобил с марка „***“, модел „***“ същият е бил регистриран с рег.№ СВ****РС.

От събраните по делото доказателства – представения констативен протокол за ПТП с пострадало лице № **** от 04.12.2020г /л. 13-14 от делото/, съставен от орган на ТПТП„ОПП“ - СДВР след посещение на мястото на произшествието, заверените преписи на административно-наказателната преписка, образувана срещу ответника М. по повод ПТП от 04.12.2020г. /л.62-96 от делото/, свидетелските показания на свидетелката В. С., разпитана пред настоящия съдебен състав, както и от одобреното споразумение по НОХД ***/2021г по описа на СРС, 103 състав /л. 88-95 от делото/, се установява, че на 04.12.2020г около 21.00 часа в гр.С., по бул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“, като срещу № ***Г. М. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с марка „***“, модел „***“ с рег.№ СВ****РС, след употреба на наркотични вещества – канабис (коноп/марихуана), като е реализирал ПТП със спрелия отдясно в аварийната лента лек автомобил „***“ с рег.№ СВ****РМ. По отношение на така установения механизъм следва да се посочи, че същият не се оспорва от ответника, като одобреното споразумение по НОХД ****/2021г по описа на СРС, 103 състав касае единствено деянието по чл. 343б, ал. 3 НК – т.е управление на моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества, но не и настъпването на ПТП. Досежно настъпването на ПТП по описания механизъм обаче съдът съобрази, че по делото е представен протокол за ПТП с пострадало лице, който е съставен от органите на МВР и в частта, в която протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя му факти относно настъпване на ПТП и увредените автомобили, същият има характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК. Именно съгласно цитираните решения когато фактът, удостоверен в протокола за ПТП, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е 3 встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е случаят на регрес по чл. 500 от КЗ, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Описаните в протоколите за ПТП обстоятелства са възпроизведени и в приети като доказателства и заверен препис от административно-наказателната преписка, образувана срещу ответника М., в която преписка се съдържа акт за установяване на административно нарушение /л.66 от делото/, който съдържа констатации за извършени нарушения от ответника, а именно че Г. Миков е управлявал автомобил с марка „***“, модел „***“ с рег.№ СВ***РС и поради несъобразена скорост с интензивността движението е реализирал ПТП със спрял автомобил с марка „***“ с рег. № СВ****РМ, с което е нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Актът е подписан от ответника М. без да е налице направено изявление от него, че има възражения срещу констатациите, което изявление съдът приема за извънсъдебно признание на отразените в акта констатации, включително относно извършените от ответника нарушения на правилата за движение. Тези изявления имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт, ценен по реда на чл. 175 ГПК. Описаният механизъм на ПТП не се оспорва от ответника Г. М. в отговора на исковата молба, като се потвърждава и от показанията на свидетелката В. С., която потвърждава, че е спряла в аварийната лента, управлявания от нея автомобил с марка „****“ с рег. № СВ***РМ, тъй като не се чувствала добре, и секунди по-късно е била ударена отзад от управляваното от ответника М. МПС. Следователно по делото е установено, че осъщественото от ответника М. деяние е в нарушение на нормата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, която предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случай ответникът М. не е осъществил достатъчен контрол върху управлявания от него автомобил, като е навлязъл в аварийната лента в нарушение на чл.58 ЗДвП и е реализирал ПТП със спрялото там МПС.

С оглед всичко изложено до момента следва да се посочи, че по делото безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило съобразно изложения в исковата молба механизъм, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по автотехническата експертиза, ценена от настоящия състав по реда на чл. 202 ГПК. В заключението си вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети, установено по лек автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег. № СВ ***РМ. Видно от приетата по делото застрахователна полица № **/л. 12 от делото/ за увредения автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег. № СВ ***РМ към датата на ПТП е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ с „****“ АД, пред което дружество е било подадено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ /л. 11 от делото/. Във връзка с отправеното искане е била образувана преписка по щета №**** от 08.12.2020г., съставени са опис-заключение по щета /л. 15-20 от делото/ и рекапитулация, от които е видно, че за увредения автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег.

4

№ СВ ** РМ е била налице тотална щета, поради което е определено застрахователно обезщетение в размер на 3278.35 лева, която сума е била изплатена от „****“ АД на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане от 29.12.2020г. /л. 23 от делото/.