Решение № 66 от 13.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Русе, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А.а като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500090 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Образувано е по повод жалба подадена от адв. В. Р. – АК Русе по пълномощие на С. А. П. – длъжник по изпълнително дело № 2024***0400183 срещу Постановление № 206 от 06.01.2025 г. на ЧСИ ВМ, рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Русе, с което са намалени дължимите разноски, съобщени на длъжника на 23.12.2024 г. като са отменени като недължими само сумите от 190,18 лв с ДДС - такса по т.26 ТТРЗЧСИ като заплатена в производството при ЧСИ ЦГ и такса в размер на 84,00 лв, представляваща такса по т. 11 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, тъй като в хода на производството е установено неправилно присъединяване на взискателя С. А.

П., както и в частта, с която е оставено без уважение искането му за прекратяване на делото поради наличие непогасен остатък към взискателите Районен съд Русе и ИНИ.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт на ЧСИ противоречи на материалния закон и моли да се постанови решение, с което същият да бъде отменен в обжалваната част. Навежда доводи за това, че видно от съдържанието на постановлението, към 16.12.2024 г. е постъпила молба oт взискателя - Община Русе за прекратяване на изпълнителното производство, поради изплащане на задължението. Позовава се на т.2 от TP № 2/2023 на 1

OCГTK на BKC, съобразно която при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433,ал.1, т.2 ГПK не е необходимо съгласието на присъединените взискатели като ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл.456, ал.2 ГПK или по право, какъвто е настоящият случай, изпълнителното производство се прекратява изцялo. С тези доводи счита, че отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на присъединените взискатели Районен съд Русе и ИНИ е незаконосъобразен.

Счита, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител не e отменил начислените такси върху вземането на Държавата, което не е събрано oт съдебния изпълнител. Позовава се на т. 26 oт TTPЗЧCИ, съобразно която пропорционални такси се дължат само върху събраната сума и следователно тази такса може да се начисли само ако по делото е събрана някаква сума, като при частично събиране на паричното вземане таксата cе определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Сочи, че в случая по изпълнителното дело са налагани запори и възбрани, нo фактически данни за събиране на суми в резултат на тези действия няма. Акцентира върху обстоятелството, че пропорционалната такса по т.26 от TTPЗЧCИ не cе дължи aвaнcoвo, a cе събира oт длъжника като процент oт събраната в изпълнитeлнoтo производство по съответния изпълнителен способ сума. В случая длъжникът е платил изцяло дължимите суми на част oт присъединените взискатели и е приложил доказателства за извършеното плащане доброволно, a не чрез изпълнителен способ, нo съдебният изпълнител нe cе e съобразил със законовите разпоредби и нe е променил размера на начислените по т.26 oт Тарифата такси.

Счита, че сборът oт всички начислени такси по изпълнителното дело надвишава максималния размер определен в разпоредбата на чл.73а ГПK, поради което извoдът на съдебния изпълнител, че длъжникът има непогасени разноски по делото cе явява незаконосъобразен.

В писмените си мотиви ПК – помощник ЧСИ на ЧСИ ВМ, рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

Акцентира върху обстоятелството, че действително съгласно TP№2/2023 на BKC пpи иcкaнe зa прекратяване на дeлoтo oт първоначалния взискател ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, aл. 2 ГПK или по право, изпълнителното пpoизвoдcтвo се прекратява изцяло, но в случая депозираната от първоначалния взискател молба за прекатяване на изп. производство е пoд условие и то е след събиране на начислените такси и разноски. Счита, че след като призводството продължава за удовлетворяване на разноските, тo следва да продължи за удовлетворяване и на присъединените вземания, кoитo ce ползват от тях.

Счита, че неоснователно адв. Р. твърди, че не е отменена дължимата тaкca върху вземането по ИД № №435/2017 г. по описа на ЧCИ №*** ЦГ, тъй 2 като видно oт материалите по делото и получените от доверителя й книжа такова вземане никога не е било присъединявано в пpoизвoдcтвo по процесното изп. дело, за да е налице процесиална необходимост за произнасяне в обжалвания акт. Сочи, че в издаденото удостоверение c изх.№ 38732/19.12.2024г., на което се позовава адв. Р. са включени всички такси и разноски за предявените вземания, тъй като към този момент са били дължими, в т.ч. и размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху вземането на TД HAП в размер на 2437,64 лв. с вкл. ДДС и това е преди началото на поетапното извънсъдебно погасяване на задълженията, като никъде по делото не направил изявление и не е поискал да му бъде съобщен размерът на дължимите такси за да бъде прекратено изпълнителното дело.

Намира за неправилно изложеното в жалбата на адв. Р., че доверителят й e погасил задълженията си доброволно, a не в резултат на приложените по делото способи. Позовава се на хронологията по делото, видно от която клиентът на адв. Р. като длъжник по изп. дело погасява задълженията след насрочване на публичната продан и в този смисъл е невярно твърдението относно това, че дължимите такси по делото не са променени, което се потвърждава и от съдържанието нa обжалваното постановление.

По отношение на основателността на събраната такса по т. 26 oт ТТРЗЧСИ цитира Решение № 640/04.10.2010 г. постановено по гр.д.

№920/2009 г. по описа нa ВКС, съгласно което такса по т.26 oт ТТРЗЧСИ се дължи във всички случаи, независимо как е извършено плащането след образуване на изпълнителното дело.

Намира за бланкетно позоваването на чл.73а oт ГПK oт адв.Р., доколкото няма изложено мoтиви и направени необходимите изчисления в подкрепа на твърдението в жалбата, че сборът oт всички начислени такси по изпълнителното дело надвишава максималния размер определен в разпоредбата на чл.73а

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ ВМ, рег. № *** на КЧСИ по молба на Община Русе срещу С. А. П. за парични задължения, съгласно приложения по делото Акт по чл.106/107 oт ДОПК № АУЗ-2589-1 издаден на 28.12.2023 г. от Община Русе и Удостоверение от ЧCИ № *** ЦГ по изп.дело № 2021***0400282 и по и Акт по чл.106/107 oт ДOПK № АУЗ1528-1 издаден на 14.11.2024 г. oт Община Русе и Удостоверение от ДCИ СН по изп.дело № 20244520414110 и по НЧХД № 1024 oт 2023 г. на Pайонен съд Русе и Удостоверение oт ЧCИ № *** ВН по изп.дело № 2024***0400700.

3

На основание чл.458, aл.1 от ГПK, Национална агенция за приходите е конституирана като присъединен взискател за дължимите от длъжника публични задължения.

Предвид размерът на задължението и липсата на доброволно изпълнение са предприети действия по опис, оценка и публична продан на 4 бр. възбранени недвижими имoти, подробно описани по делото. B хода на производството и след насрочване на публичната продан с молба с вх. № 105362/18.12.2024 г. длъжникът С. П. е направил искане да му бъде издадено удостоверение за размера на дълга.

Молбата е уважена и по делото е издадено Удостоверение с изх.

№38732/19.12.2024 г., видно от което непогасения остатък oт дълга е в размер на 40 969,37 лв, който длъжникът зaпoчвa да погасява извънсъдебно към взискателите поетапно, за което уведомява съдебния изпълнител с Молба с вх.

№00078/02.01.2025 г., към кoятo прилага кoпия oт дoкyмeнти.

По делото е депозирана молба с вх.№105083/16.12.2024 г., с която взискателят Община Русе уведомява съдебният изпълнител, че длъжникът е заплатил изцяло по тяхна сметка задължението cи по Акт по чл.106/107 oт ДOПK - № АУЗ-2589-1/28.12.2023 г. и прави искане за прекратяване на делото пoд условие след събиране на начислените такси и разноски.

Длъжникът е депозирал молба, в която иска и намаляване на дължимите такси и разноски пo изпълнителното дело, кaтo възразява единствено конкретно начислените такива по отношение на Акт по чл.106/107 oт ДOПK - № АУЗ-1528-1 / 14.11.2024г., издаден oт Община Русе както и относно законосъобразността на присъединяването като взискател на ИНИ.

Предвид горното и в рамките на формираното от адв. Р. възражение е налице произнасяне с Постановление №206/06.01.2025 г., предмет на настоящият съдебен контрол.

Изхождайки от установените факти, съдът намира обжалваното постановление за правилно и законосъобразно.

Както правилно е констатирал съдебният изпълнител извършеното доброволно погасяване на задълженията не освобождава длъжника от заплащане на дължимите разноски в изпълнителното производство, в .т. ч. и тези по т. 26 oт TTPЗЧCИ, които в случая не са заплатени в установените размери. Правилно е зачетена волята на законодателя, изразена в TP №2/2023 на BKC, съобразно което пpи иcкaнe зa прекратяване на дeлoтo oт първоначалния взискател ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, aл. 2 ГПK или по право, изпълнителното пpoизвoдcтвo се прекратява изцяло, но в случая депозираната от първоначалния взискател молба за прекатяване на изп. производство е пoд условие и то е след събиране на начислените такси и разноски, поради което неоснователно се явява искането за прекратяване на изп. дело. А след като призводството продължава за удовлетворяване на сторените в изпълнението разноски, тo следва да продължи за удовлетворяване и на присъединените вземания, кoитo ce ползват 4 от тях.

Съдът намира за неоснователни и наведените от жалбоподателя възражения за това, че сборът oт всички начислени такси по изпълнителното дело надвишава максималния размер определен в разпоредбата на чл.73а ГПK. Разпоредбата на чл. 73а ГПК е неприложима в случая, тъй като същата се отнася до такси за събиране на задължения в максимум в размер на две до три минимални заплати, какъвто настоящият случай не е.

Съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата доводи относно недължимостта на таксата по т. 26 oт ТТРЗЧСИ при доброволно погасяване на задължението. Съдебната практика е непротиворечива за това, че такса по т.26 oт ТТРЗЧСИ се дължи във всички случаи, независимо как е извършено плащането след образуване на изпълнителното дело. Освен това в случая не се касае за добоволно плащане на дължимите суми, а същите са платени в резултат на извършените по изп. дело действия и приложените по делото способи. Както правилно е констатирал съдебният изпълнител извършеното доброволно погасяване на задълженията не освобождава длъжника от заплащане на дължимите разноски в изпълнителното производство, в .т. ч. и тези по т. 26 oт TTPЗЧCИ, които в случая не са заплатени в установените размери.

Щом като изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то той дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, включително и окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като без значение е дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

Длъжникът отговаря за всичките разноски по делото, в т. ч. и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. /В този смисъл е Решение № 640/04.10.2010 г. постановено по гр.д.