Решение № 3918 от 09.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12381/2025
- Вид
- Решение № 3918
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 48 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3918 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512381 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 280265/21.08.2025 г. на ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу решение № 14740/29.07.2025 г., постановено по гр. дело № 74869/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която са уважени предявените от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 5 592,44 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-777-501453 за причинени вреди на л. а. „Шкода“, модел „Скала“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 18.02.2021 г., настъпило в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2024 г. до окончателното плащане, както и 2 033,60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 15.12.2024 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение в процеса на доказване, вследствие на което е формирал погрешни правни изводи относно наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове. В тази връзка въззивникът посочва, че своевременно е оспорил представения двустранен констативен протокол за ПТП № 030021777501453/18.02.2021 г. поради липсата на отразени в него съществени реквизити – подписи на участниците в ПТП-то, поради което счита, че същият не е годен да установи механизма, вината на водачите, настъпилите вреди и причинната им връзка със застрахователното събитие. Заявява, че е поискал събиране на 1 гласни доказателства чрез разпит на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Роувър“, модел 25 с рег. № **** – Д.З., който е бил разпитан като свидетел по делото, а по искане на ищеца е допуснат до разпит водачът на л. а.
„Шкода“, модел „Скала“ с рег. № **** – В.И., който също е бил разпитан, но се е констатирало съществено противоречие в показанията им относно механизма на настъпване на процесното ПТП, което е станало повод за поставянето на допълнителни въпроси към САТЕ, а именно: след анализ на следите по двете превозни средства и показанията на двамата свидетели вещото лице да посочи два варианта на механизма на настъпване на процесното ПТП и неговата предотвратимост от техническа страна. Сочи, че поставените задачи са били допуснати от първоинстанционния съд, но при изготвяне на САТЕ експертът не е отговорил на тях, давайки неаргументирано заключение относно механизма на настъпване на процесното ПТП, без да извърши анализ на свидетелските показания, поради което счита, че същото не следва да бъде основа за формиране на правния извод в тази насока. Сочи, че първоинстанционният съд не е съдействал на страните за разкриване на обективната истина и изясняване на спора от фактическа страна. По същество оспорва възприетия от него механизъм на настъпване на процесното ПТП, позовавайки се и давайки вяра единствено на показанията на свидетеля В.И., твърдейки, че не е направен задълбочен анализ на доказателствата по делото и конкретно на изслушаните по делото показания на другия свидетеля Д.З., съпоставяйки същите със следите от инцидента. Посочва, че водачът на л. а. „Роувър“, модел 25 с рег. № **** е бил първи по ред на кръстовището и с пуснат ляв светлинен сигнал, създаващ индиция за предстоящата маневра, поради което водачът на другия автомобил е следвало да се съобрази с поведението му, избягвайки настъпването на съприкосновение между двата автомобила. Допълва, че в показанията на свидетеля И. се съдържат противоречия, обобщавайки, че с оглед характера на увредените детайли по всеки един от двата автомобила, следва да се направи извод, че л. а. „Роувър“ с рег. № **** е бил изцяло изнесен пред л. а. „Шкода“ с рег. № **** към момента на настъпване на съприкосновението между тях, от което следва, че не е налице внезапно навлизане от дясно от линията на светофарната уредба на застрахованото при ответника МПС, както се посочва от свидетеля И.. Въззивникът не оспорва, че идвайки от ул. „Владайска река“ и навлизайки в кръговото кръстовище, л. а. „Роувър“ с рег. **** се е намирал и е заемал лента, която не е предвидена за продължаване на движението си направо, но твърди, че същият е навлязъл първи по ред в него и при надлежно подаден ляв пътепоказател, поради което макар да е бил с предимство застрахованият при ищеца водач е следвало да се съобрази с намислената от него маневра и да предприеме всички мерки за предотвратяване на съприкосновението помежду им. Допълва, че липсата на проявена от водача на л. а. „Шкода“ с рег. № **** реакция означава, че същият не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и не е отчел позицията и предприетата маневра от страна на другия водач. По изложените съображения счита, че настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на поведението на водача на л. а. „Шкода“ с рег. № ****, поради което отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД, с който я оспорва. Счита за доказани всички елементи от фактическия състав на процесните вземания, а именно: вината и противоправното поведение на застрахования при ответника водач на л. а. „Роувър“, модел 25, с рег. № **** – Д.З., без да е оборена презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Счита, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е един, а изготвеното заключение по САТЕ е в достатъчна степен обосновано и аргументирано, тъй като по време на изслушването си вещото лице е потвърдило, че е било запознато с показанията на разпитаните свидетели, поради което от страна на първоинстанционния съд не е допуснато твърдяното процесуално нарушение в процеса на доказване. Сочи още, че изводите относно релевантните за спора факти следва да се основават на съвкупен анализ на писмените, гласните доказателства и заключението по САТЕ, което в случая е сторено. Допълва, че въззивникът признава за проявено от страна на застрахования при него водач на л. а. „Роувър“ с рег. № **** противоправно поведение, изразяващо се в навлизане в кръговото кръстовище през неразрешена лента за движение, но поради подаването от негова страна на светлинен показател, водачът на другия автомобил е следвало да спре и да го пропусне, още повече, че за последния ударът е бил непредотвратим. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част.
Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена императивна правна норма. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен 3 договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията си.
В случая с оглед твърденията и възраженията им в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, на етапа на въззивното производство безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са следните групи обстоятелства: че на 18.02.2021 г., в гр. София, около 14:30 часа, е настъпило ПТП с участието на л. а. „Шкода“, модел „Скала“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Роувър“, модел 25, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил по процесната щета № 0300-21-777-501453 сумата от 5 577,44 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз „Еуратек ауто“ ООД и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.
Ето защо, предвид заявените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху следните спорни въпроси: какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП от 18.02.2021 г., както и по чия вина е настъпило то.
В случая при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП № 030021777501453/18.02.2021 г., уведомление за щета до застрахователя – ищец от 18.02.2021 г., схема за организация на движението на площад „Сточна гара“, събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.З. и В.И., както и заключението на вещото лице по САТЕ, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод относно настъпването на процесното ПТП по следния механизъм: на 18.02.2021 г., в гр. София, на кръстовище с кръгово движение на пл. Сточна гара, при движение в посока от ул. „Владайска река“ към бул. „Сливница“ и пл. Лъвов мост и на кръстовището с ул. „Константин Стоилов“ и при наличието на четири ленти за движение, от които най-лявата – за движение „направо и наляво“, а станалите три – за движение „направо“, водачът на л. а. „Роувър“, модел 25, с рег.
№ ****, намирайки се в лентата за движение направо, предприема маневра за движение наляво по кръговото кръстовище с посока към бул. „Васил Левски“, при което траекторията му на движение се пресича с тази на движещия се по същото време в лявото на него платно за движение в кръстовището в права посока към бул. „Сливница“ и пл. Лъвов мост л. а.
„Шкода“, модел „Скала“ с рег. № ****, нанасяйки му материални вреди в предна дясна част.
Най-напред с оглед оспорването на въззивника относно част от съдържанието на съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 18.02.2021 г., касаещо липсата на положени от името на двамата водачи подписи, следва да се отбележи, че по време на разпита си като 4 свидетели по делото всеки един от тях е потвърдил собственоръчното попълването от негова страна на останалата част от реквизитите на протокола, поради което следва да се приеме, че в частта относно вписаните дата и място на настъпване на процесното ПТП и участвалите в него автомобили и техните водачи, същият представлява годен доказателствен източник, поради което въззивният съд също го съобрази при формиране на фактическите и правните си изводи. Нещо повече, сам по себе си двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, при всички случаи удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат анализирани с оглед останалите доказателства по делото, както е сторил и първоинстанционният съд, поради което неоснователно е оспорването на въззивника, че същият е формирал изводите си само въз основа на него. Така най-напред в уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 18.02.2021 г. водачът на л. а. „Шкода“, модел „Скала“ с рег. № **** е посочил, че при движение по път с предимство управляваният от него автомобил е засечен отдясно от другия автомобил, увреждайки преден капак, броня и десен фар, като по идентичен начин настъпването на инцидента е описано от него и в качеството му на свидетел по делото. По време на разпита си В.И. потвърждава, че след тръгване на зелен сигнал на светофарната уредба и движейки се по пътя с предимство в кръговото кръстовище на пл. Сточна гара в посока към пл. Лъвов мост е бил ударен от дошлия вдясно на него друг автомобил.
Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47b48a83-dd22-4f6a-9551-04dfc509945e