Акт от 19.03.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 239

Номер

239

Година

12.12.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.11

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Мария Кирилова Дановска

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Търговско дело номер

20155100900003 по описа за

2015 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 365, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. В. К. с фирма „А. – * – А. К. твърди, че в законовия срок и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 и сл. от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането си от ответника „П.” – Г., прието в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 284 от 09.07.2014 год., издадена по ч.гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали и изпълнителен лист от 09.07.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

Твърди, че между страните по делото била сключена спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г. с нот.заверка от 05.10.2012г., с рег. № 4158/2012г. на А. Ш. – нотариус с район на действие – РС – Смолян, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 613, с която спогодба ответникът признал, че към датата на подписването й Þма безспорно установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо задължение към ищеца за плащане на сумата в размер 1 271 796. 76 лева, включваща главница и лихва и произтичаща от продадени горива – по фактури и сметки, упоменати в справката, подписана от страните по спогодбата, съставляваща неизменна част от самата спогодба – споразумителен протокол.

Твърди, че ответникът „П.” – Г. поел със спогодбата-споразумителен протокол задължението да заплати на ищеца сумата в размер на 1 271 796.76 лева, на вноски – по размер, начин и срокове, упоменати в т.2 от самата спогодба, като страните се договорили, че неплащането в срок, на която и да е от вноските по т. 2 от страна на ответника, прави изискуемо цялото неизплатено вземане, ведно с произтичащите разноски, лихва и т.н., подробно описани в самото споразумение.

Твърди се още, че ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми, съгласно подписаната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012 год., поради което ищецът внесъл в Районен съд – Кърджали Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, по което заявление било образувано ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали. По образуваното ч. гр. дело № 776/2014г. по описа на Районен съд – Кърджали била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК под № 284 от 09.07.2014г., както и изпълнителен лист от 09.07.2014г. Твърди също, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.07.2014 год. било образувано изп. дело № 93/2014 год. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с рег. №741, с район на действие Окръжен съд – Кърджали.

Ищецът твърди, че на 18.12.2014г. получил съобщение от Районен съд – Кърджали, че по ч.гр. дело № 776/2014г. от ответника е било подадено възражение с правно основание чл.414 от ГПК, против издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение. След връчване на това съобщение, при извършена справка в счетоводството си установил, че към този момент ответникът е заплатил по банков път по сключената спогодба - споразумителен протокол от 05.10.2012г. от общо дължимата по нея сума в размер на 1 271 796. 76 лева, сумата в общ размер на 318 869.96 лева, която била внасяна по години – за 2012 година /след датата на сключване на самата спогодба/ сума в размер на 31 170. 63 лева; през 2013 год. – сума в размер на 90 689.05 лева, и през 2014 год. – сума в размер на 197 010.28 лева. В този смисъл ищецът твърди, че от дължимата от ответника по сключената процесна спогодба сума в размер на 1 271 796.76 /един милион двеста седемдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, към момента на депозиране на исковата молба, ответникът оставало да му дължи сумата в размер на 952 926.80 /деветстотин петдесет и две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева.

В исковата молба се излагат съображения, че отделно от твърденията по процесното правоотношение, между страните съществували и други такива правоотношения, по които ответникът дължал други суми в размер на около 170 000 лева, които суми съставлявали неизплатени от него суми по фактури за продадени след сключването на спогодбата горива, масла и други вещи, както и връщането на 79 022 литра газьол за промишлени и комунални нужди, оставени на влог при ответника. Тези вземания били предмет на претенции, извън предмета на настоящото производство.

Посочените обстоятелства според ищеца обосновавали правния му интерес да предяви настоящата си претенция за установяване на останалата непогасена част от вземането му от длъжника /ответника/ - „П.” – гр. К., произтичащо от спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012 год. с нот.заверка от 05.10.2012 год., с рег. № 4158/2012 год. на А. Ш. - нотариус с район на действие - РС- Смолян, съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК под № 284 от 09.07.2014 год. издадена по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали и изпълнителен лист от 09.07.2014 год., възлизащо на сумата в размер на 952 926. 80 /деветстотин петдесет и две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева /главница/, Ôедно със законната лихва от 08.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, и направените разноски по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали. Претендира и заплащане на направените разноски в настоящото производство.

В законовия срок е постъпил отговор от ответника „П.” – гр. К., както и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В отговора ответникът прави възражение за нищожност, като се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, твърдейки, че процесната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г. е нищожна, като сключена с цел заобикаляне на закона. Прави възражение за нищожност на същия договор с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като договор сключен без основание, както и възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с твърдение, че процесният договор е привиден такъв. Изтъква съображения, че посочените в спогодбата фактури не отразяват реални сделки, не изчерпват изискването за извършване на договор за продажба на горива и са създавани с цел единствено ползването на данъчен кредит от ищеца и привидна доставка на горива.

С отговора на исковата молба е направено и искане за откриване на производство по оспорване истинността на представените по делото документи – 11 бр. фактури: фактура № */01.09.2009г., фактура № */01.09.2009г., фактура № */30.12.2010г., фактура № */31.01.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № *3/31.01.2011г., фактура № */28.02.2011г., фактура № */16.12.2011г., фактура № */19.12.2011г. и фактура № */15.08.2012г. Същите се оспорват относно автентичността на положения подпис на А. Николов Кюпрюджиев – изпълнителен директор на ответното Д. „П.” .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Кърджали е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „А. – * – А. К. против длъжника „П.” , Г., за сумата в размер на 1 271 796,76лв., ведно със законна лихва, дължима по спогодба – споразумителен протокол от 05.08.2012г., с нотариална заверка от 08.10.2012г., сключена между тях. Към заявлението е приложен оригинал на спогодбата.

Издадена е била Заповед №284 от 09.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№776/2014г. по описа на КРС, с която е разпоредено длъжникът „П.” , Г. да заплати на кредитора „А. – 64 – А. К. сумата 1 271 796,76лв., представляваща неизпълнени парични задължения по спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г., с нотариална заверка на подписите от 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 08.07.2014г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 64 119,90лв., представляваща разноски по делото /ДТ в размер на 25 436лв. и А. възнаграждение в размер на 38 683,90лв./. На същата дата е бил издаден изпълнителен лист за сумата, за което е направено отбелязване върху акта.

На 14.11.2014г. длъжникът „П.” , Г. е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 28.11.2014г. съдът е дал указания да се изпълни разпоредбата на чл.415 ГПК с изпращане указания на кредитора, че може да предяви установителен иск.

В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

В хода на процеса ответникът е променил седалището и адреса си на управление от Г., бул. ”Б.” * на с.Г. ****, сп. Д. - ТСИ, общ.М.

В подкрепа на твърденията си и правнорелевантните факти страните представят многобройни гласни и писмени доказателства, от които се установява, че на 05.10.2012г. между тях е била подписана спогодба – споразумителен протокол, по силата на която ответникът „П.” , Г. е признал изцяло, че към датата на подписването й има безспорно установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо задължение за плащане на сумата в размер на 1 271 796.76 лева, на А. В. К., с фирма „А. * А. К., със седалище и адрес на управление: Г., бул. "Б. № 9. .4, А., с ЕИК *********, включваща главница и лихва, произтичащо от продадени горива — по фактури и сметки, упоменати в справка-подписана от страните по спогодбата, която е неизменна част от спогодбата. В т.2 от Спогодбата-споразумение „П.” , Г. се задължава да заплати сумата в размер на 1 271 796.76 на А. В. К., на под­обно описани по дати и размери вноски. В т.3 от Спогодбата страните са се договорили, че неплащането в срок на която и да е вноските по т.2 от страна на „П.” , Г. прави изискуемо цялото нерезплатено вземане в размера по т.1 /1 271 796.76 лева/, ведно с произтичащите разноски и лихви. Спогодбата – споразумителен протокол е с нотариална заверка на подписите. Впрочем, по тези факти страните не спорят. Не спорят и относно твърденията, че между тях са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника горива.

От представените по делото фактури се установява, че същите съвпадат по номера и дати с описаните в процесната справка към спогодбата-споразумение и отразяват доставка на горива и горивни материали.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства за уточняване на начина на предаване и получаване на гориво от "П." , реда за приемане на горивото, как се е измервало съответно /л.222, том 1, последен абзац/. За установяване на същите факти свидетели са посочили и пълномощниците на ищеца. В тази връзка са събрани гласни доказателства – показанията на св.М. Г., С. Ф. Д.-М. и А. Н. К..

От тях се установява, че от около 15-16 години между страните по делото са били налице облигационни отношения за доставка на горива, масла, дизелово гориво, промишлено гориво, битум. За доставките били изготвяни фактури, осчетоводявани в счетоводствата на двете дружества.

Св.Д. - финансов директор на "А. – * – А. К. от 2000 година твърди, че ищцовото Д. доставяло на "П." горива и гориво-смазочни материали - масла, акумулатори и др. Известно й било, че между двете фирми има сключена спогодба от 05.10.2012 година, която уреждала финансовите им отношения. Към спогодбата имало приложение с изброени фактури и счетоводни документи, като по тези фактури на "П." от "А. – * – А. К. били доставяни горива и гориво-смазочни материали. И в двете счетоводства били изчислявани лихвите за просрочие на задълженията по тези фактури. Доставките на горива и гориво-смазочни материали били реални. Фирмата "А. * – А. К. имала 6 бензиностанции в различни градове от Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка област, като на тези обекти се зареждали както клиенти на дребно, така и клиенти на едро. "П." била една от фирмите, която зареждала на обектите горива на своите МПС. През цялото време, през което ищецът имал търговски отношения с "П." , нямало възражение от последното по отношение на качеството и количеството на доставеното гориво, нямало несъответствие между посоченото във фактурата и реалната доставка. Имало единствено търпение и разбиране от страна на ищеца относно просрочието на задължението. Спогодбата била изготвена въз основа на фактурите и документите към приложението. Данните били равнени, уточнени между двете счетоводства, като свидетелката лично участвала в изготвянето на Протокол за равнение на салдо от 25.04.2014г. Съществувала непрекъсната връзка със счетоводството на ответника, с главната счетоводителка на "П." Ж. Б., за да се уточнят точно кои фактури остават като салда. Свидетелката уточнява още, че не може да се разтовари гориво без съответните надлежни документи, които шофьорът трябва да притежава и да ги представи на клиента. Там, където се претегляло гориво от петролна база, имало съответните измервателни уреди и съответните експедиционни бележки, в които се описвало „нето, бруто, тонаж, относително тегло” и всички необходими други информации, във връзка с това гориво. Колата получавала експедиционна бележка, евентуално анализно свидетелство, декларация за съответствие на качеството и с тези документи тя транспортирала горивото.