Решение № 1390 от 19.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря Стефани М. Матoва като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110216221 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № Р-10-823/03.11.2021 г., издадено от Владимир Савов, заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” на ***********, *********, представлявано заедно от ******** и **********, за това, че:

Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД не било изпълнило задължението си по чл.

496, ал. 2, във вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), в тримесечен срок от предявяване на претенцията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – 25.01.2021 г., но не по-късно от 26.04.2021 г. (първи присъствен ден след 25.04.2021 г.) включително, окончателно да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция № ********** съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявената претенция, когато отказва плащане, или когато основанието на претенцията не е било напълно установено, или когато размерът на вредите не е бил напълно установен, като нарушението било извършено на 27.04.2021 г. в гр.София, при условията на повторност. С горното *********** е нарушило разпоредбата на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ, поради което, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с § 1, т. 51 от ДР от КЗ, на ЗД “БУЛ ИНС” АД е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез процесуален 1 представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърдяната в НП „повторност” била на основание чл. 496 от КЗ, който бил в сила от 01.01.2016 г. Относимо за „повторността” по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизането му в сила. Предходното нарушение от същия вид обаче било по чл. 271 от КЗ (отм.) и преди влизане на новия чл. 496 от КЗ в сила. Касаело се за налагане на санкция по „аналогия”, което при административнонаказателното производство било недупостимо. В жалбата се твърди също, че правото на защита на дружеството било нарушено, тъй като квалифициращото обстоятелство „повторност” следвало да бъде предявено още със съставянето на АУАН, а не едва в НП.

Нарушени били и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че нарушението се явявало „маловажно” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно, моли се за преквалификация на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл.

644, ал. 1, т. 1 от КТ и да се наложи законовата минимална имуществена санкция. За с.з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Административно наказващият орган изпраща представител, който твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП, като моли НП да бъде потвърдено като доказано и законосъобразно, като излага подробни мотиви за това. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от заверено копие на Заповед № З-2/08.01.2021 г.на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, по отношение компетентността на актосъставителя В.Ш.); описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по съответстващи норми на КЗ, тоест не се констатират нарушения по чл.

42 и 57 от ЗАНН.

Процесният АУАН № Р-06-892/26.10.2021 г. е издаден, както в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, така и в рамките на субсидиарния двегодишен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, доколкото КФН е сигнализирана с жалба по повод процесната претенция от 13.10.2021 г. и нарушението е установено като извършено на 22.10.2021 г.

Същевременно, НП от 03.11.2021 г. е издадено в рамките на давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Неправилни са аргументите на жалбоподателя и по отношение на твърдението, че в АУАН липсвала част от описанието на деянието („повторността”), което го правила нередовен. Приложението на специален състав на „повторност” е от компетенцията единствено на АНО с изготвеното от него НП, а не на актосъставителя. Именно АНО е този, 2 който на база констатациите в АУАН, прилага в НП относимата санкционна разпоредба, включително когато специална санкционна разпоредба визира хипотезата „повторност”. Не следва да се очаква актосъставителят да твърди за „повторност”, доколкото последното касае единствено въпроса за административното наказание, което е от компетенциите изцяло на АНО.

3. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено следното:

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба от ******** с вх. № 91-02-1127/13.10.2021 г. Жалбата визирала липса на произнасяне на застрахователя по щета с № **********, заведена в *********** на основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед проверка на твърденията на молителя, с писмо на КФН изх. № 91-02-1127 от 14.10.2021 г. от *********** били изискани писмени обяснения по случая и заверени копия от документацията по цитираната щета и полица. Исканите данни били предоставени от застрахователя на КФН с писмо вх. № 91-02-1127 от 22.10.2021 г.

Било установено от представените от ЗД писмени доказателства, че в *********** на 25.01.2021 г. била заведена претенция № **********, по повод подадено Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“, на основание сключена застраховка в *********** по полица № BG/02/120001871187 (с период на застрахователно покритие от 07.07.2020 г. до 06.07.2020 г. включително), като щетата касаела настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което бил увреден л.а. марка ******* с рег. № *********. На датата на завеждане на щетата били представени доказателства, необходими за установяването на основанието и размера на претенцията, като на 25.01.2021 г. бил извършен оглед на увредения автомобил, а на следващия ден ******** декларирал, че се отказва от извършване на допълнителен оглед на автомобила. На 25.01.2021 г. в документ „Уведомление за необходими документи“ било указано от застрахователя, че следва да му бъдат предоставени контролен талон към знак за технически преглед на увредения автомобил, пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението и влязъл в сила съдебен акт от компетентен орган за приключване на образуваното наказателно производство.

На 26.01.2021 г. на застрахователя били представени контролен талон към знак за технически преглед на увредения автомобил и пълни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. На същата дата от Илчев било изискано да представи влязло в сила наказателно постановление.

На 29.01.2021 г.с писмо изх. № ОК-71391 *********** изискало от СДВР-ОПП следните документи и информация: Дали е установен водачът, който е причинил виновно ПТП, с посочени имена, ЕГН и адрес; Дали е било издадено НП на водача или собственика на автомобила, дали е връчено и дали е влязло в сила; Дали са предприети мерки за връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН; Копие от НП, ако такова е било издадено.

3

С писмо вх. № ОК-114574 на 25.02.2021 г. СДВР-ОПП уведомил ***********, че напусналият мястото на ПТП-то нарушител бил установен, казвал се ********** и на същия бил издаден АУАН бл. № 831745/12.11.2020 г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, както и че било издадено НП № 20-4332-021902/11.12.2020 г., с което му били наложени административни наказания – глоби. НП не било връчено и не било влязло в сила.

Видно от платежно нареждане, представено от ***********, застрахователят е изплатил по сметката на ******** обезщетение по горепосочената щета в размер на 510,72 лева на 13.10.2021 г.

С НП № Р-10-603/13.06.2019 г. на КФН (налично по преписката) на *********** е била наложена имуществена санкция за друго нарушение чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ.

Посоченото НП е било потвърдено с Решение от 22.04.2020 г. на СРС по НАХД № 10995/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, влязло в сила на 13.06.2020 г. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетел по установяване на нарушението В.Ш.. Показанията на актосъставителя са изчерпателни, последователни, вътрешно непротиворечиви и логични, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката писмени доказателства: заверено копие от жалба от ******** с вх. № 91-02-1127/13.10.2021 г.; заверени копия от писма изх. № 91-02-1127 от 14.10.2021 г. и вх. № 91-02-1127 от 22.10.2021 г., ведно с относима документация по заведена щета № **********, сред които застрахователна полица № BG/02/120001871187, протокол за ПТП, описи на щета, уведомление за необходими документи, писмо от СДВР-ОПП и платежно нареждане от 13.10.2021 г.; заверено копие на НП № Р-10-603/13.06.2019 г. на КФН, ведно с Решение от 22.04.2020 г. на СРС по НАХД № 10995/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав.

Посочените писмени доказателства в тяхната многобройност, напълно кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно писмено или гласно доказателство. Дружеството не е направило възражения в самия АУАН, не е направило такива и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ***********, с бездействието си по произнасяне по застрахователното събитие – щета заведена под № ********** от 25.01.2021 г., свързано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, е извършило нарушение на императивната разпоредба на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г. и към датата на нарушението), а именно: „(1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от 4 три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. (2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен”.

Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 496 ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ, доколкото тримесечният срок за окончателно произнасяне по предявената претенция е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е иррелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, щетата, заедно с всички относими доказателства, е заведена на 25.01.2021 г., като от тази дата е възникнало задължението на жалбоподателя в тримесечния срок (до 26.04.2021 г. включително – първи присъствен ден след изтичане на тримесечния срок) от чл. 496, ал. 1 от КЗ да се произнесе окончателно по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 496, ал. 2 от КЗ начини. Видно от представените доказателства – преводно нареждане, застрахователят *********** е изплатил обезщетение по сметка на увреденото лице на 13.10.2021 г. – повече от пет месеца след изтичане на законоустановения тримесечен срок, без да са налице обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 27.04.2021 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.