Решение № 235 от 15.07.2022, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. А. 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: м. Ат. Терзиева при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева като разгледа докладваното от м. Ат. Терзиева Гражданско дело № 20225310100634 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът С. Ч. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение в „МБАЛ Асеновград“ ЕООД, на длъжност „Главен готвач“ за периода от 201 2 г. до 01.01.2022 г. С молба от 29.12.2021 г. същия е бил приканен да поиска прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 21.01.2022 г., което обаче не е било в съответствие с неговото желание, а направено под натиск. Междувременно той е ползва последователно отпуск за временна неработоспособност по чл.162 КТ, с последно издаден болничен лист от 24.01.2022 г. На 31.01.2022 г. той е получил по пощата Заповед № 35/17.01.2022 г., с която се прекратява трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, със задна дата – считано от 21.01.2022 г. Оспорва Заповедта на управителя на „МБАЛ Асеновград“ ЕООД д-р д. като акт на незаконно уволнение по посочени от него съображения. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае Заповед № 35/17.01.2022 г. за незаконосъобразна /да се признае уволнението за незаконно/, да бъде отменена като такава, ищеца да бъде възстановена на предишната длъжност „главен готвач“, както ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането без работа след незаконно уволнение за периода от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „МБАЛ Асеновград“ ЕООД, представлявано от управителя д-р м. д. съдържащ необходимите реквизити, посочени в чл.131, ал.2 и 3. Ответникът заявява, че предявения иск е допустим, 1 но изцяло неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Оспорва всички обстоятелства, касаещи предявените от ищеца искове. Не оспорва, че ищеца е работил по трудово правоотношение в дружеството, на база трудов договор от 01.01.2019 г. на длъжност „главен готвач“ с основно брутно месечно трудово възнаграждение 1000 лв.

Оспорва твърдението, че е налице незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, че депозираната от ищеца молба с дата 29.12.2021 г. е подадена под натиск. Заявява, че в същия ден ищеца е бил повикан за провеждане на разговор и даване на устни обяснения по повод оплакване от страна на работничка, за осъществени от ищеца спрямо нея актове на системен психически и сексуален натиск. След това без принуда и по собствено желание същия е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. В същия ден ищецът е подал и молба за отпуск. Заявява, че за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е достатъчно да бъде осъществен фактическия състав на чл.325 ал.1 от КТ, при които се изисква мотивирана писмена заповед с конкретно съдържание, като всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяване на правоотношението. С оглед на което заявява, че посочената заповед не страда от каквито и да са пороци, тъй като в същата достатъчно ясно е посочено основанието за прекратяване на трудовия договор. Оспорва да са налице предпоставките на чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение от страна на дружеството за периода от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г. в размер на 6000 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че след прекратяване на трудовия договор е останал без работа, че не е получавал обезщетение. Моли да се допуснат 3-ма свидетели при режим на довеждане, за посочени обстоятелства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От личното трудово досие на ищцата се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода от 2012 год.. до 21.01.2022 г включително.

Със заповед № 35/17.01.2022 г. е прекратен трудовия договор на ищеца, считано от 21.01.2022 г. на осн. чл.325 ал.1 т .1 от КТ – по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на ищеца с препоръчано писмо на 31.01.2022 г., с обратна разписка (известие за което е приложено по делото).

От ангажираните доказателства се установява още, че ищеца е подал молба до управителя на „МБАЛ Асеновград“ ЕООД на 29.12.2021 г., с която моли да бъде прекратен трудовия договор по взаимно съгласия, считано от 21.01.2022 г., на която молба е положен подпис от управителя и резолюция „съгласен“ същия ден. На същата дата ищецът е подал и молба, с искане да му бъде разрешено ползване на платен отпуск 15 дни за 2021 г., считано от 30.12.2021 г. – която също е резолирана и одобрена от управителя.

От ответника са издадени заповеди за отпуск на ищеца и за прекратяване ползването на отпуск, считано от 10.01.2022 г. до 16.01.2022 включително – поради болничен на ищеца за същия период (от които копие е приложено по делото). От ищеца е подадена и молба за ползване на 4 дни отпуск , считано от 17.01.2022 г., които също е резолиран и разрешен от 2 управителя – за което е издадена и последваща заповед за ползване на разрешен отпуск от същия за периода от 17.01.2022 г . до 20.01.2022 г.

По делото са приложени: жалба от в.н. до РУП А. копие от дневник на ответника ЕДСД – воден за период от 14.09.2021 г. до 30.12.2021 г., Заявление на ищеца до управителя на МБАЛ с която заявява че оттеглая молбата за напускане, ЛТД на ищеца от л.61 до 135 по делото, преписка от РУП Асеновград по повод подадена жалба срещу ищеца.

От решение на ОС Асеновград от 24.11.2021 г. е видно, че д-р И. ч. е освободен от длъжност управител на МБАЛ А. а е избран за временно изпълняващ длъжността управител д-р м. Дакарчиева – за срок до обявяване, провеждане и финализиране на конкурсна процедура за възлагане управлението на дружеството. На 25.11.2021 г. между кмета на Община Асеновград и д-р д. е сключен договор за възлагане управлението на управител на „Многопрофилна болница за активно лечение Асеновград“ ЕООД.

От показанията на свидетеля С. И. Щ. – приятел на ищеца, които съдът кредитира, се установява, че ищеца е споделил с него в края на 2021 г., че искали да го гонят от работа, по повод инцидент с колежка, за което са го „натопили“. Ищецът подал молба за отпуска и молба за напускане, но поискал свидетеля да говори с управителя ч. да го върнат на работа. Същия твърдял пред свидетеля, че д-р ч. го накарал да подаде молбите за отпуск и напускане, тъй като случая с колежката станал известен и имало подадена жалба от нея против С. в Болницата и в Полицията.

От показанията на свидетелката Е. Щ. Н. – деловодител при ответника, които съдът кредитира се установява, че на 29.12.2021 г. ищеца лично е подал молби за напускане и отпуск – които входирал в деловодството. Същия ден след обяд свидетелката е занесла молбите на ищеца, заедно с друга поща на управителя д-р д.. Още същия ден молбите на ищеца били резолирани, като му била разрешено ползване на отпуск и дадено съгласие за напускане – след което резултата от молбите бил нанесен в дневника от свидетелката и молбите занесени в „личен състав“.

От показанията на свидетелката Р.Х.П. – работеща при ответника, които съдът кредитира се установява, че в края на 2021 г. С. е взел от нея празна бланка на молби за отпуск, след което е споделил със същата, че е освободен от работа. Ден или два след това С. се обадил на свидетелката по телефона, като поискал от нея да му съдейства пред ръководството да го върнат на работа. Тъй като почти всеки ден свидетелката ходила до управителя, за да и подпише заявки и платежни документи, попитала д-р Д. дали може С. да се върне на работа, но тя отговорила, че не може, тъй като молбата му е вече подписана.

От показанията на свидетелката Т.Х.Щ. – работеща при ответника, които съдът кредитира се установява, че след коледните празници С. е отишъл при нея, като е поискал молба за отпуск и напускане. Свидетелката му е пуснала от компютъра молби, които той си е взел от принтера на колежката Рени П.. С. споделил със свидетелката, че напуска/че го освобождават без да посочи причина за това, както и че ще си ползва преди това отпуска.

Същия ден след обяд С. си е събрал всичкия личен багаж от стаята в кухнята, която ползва той лично – които си взел, тъй като от следващия ден бил в отпуск. В стаята бил оставил 3 само чаши, за които е изпратил един общ работник да му ги вземе. Свидетелката е присъствала на разговор между С. и Рени Пейчава по телефона, на следващия ден (които разговор свидетелката е чули на микрофона), в разговора С. е помолил Рени да говори с управителя/ръководството да го върнат на работа, искал да работи – тъй като му оставало малко до пенсия. Дни преди това свидетелката е чула телефонен запис, пуснат и от колежката Весела, в които тя молила С. да я остави, да я пусне.

Съгласно чл. 325, ал . 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) - по взаимно съгласие на страните; Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато те са постигнали взаимно съгласие, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Предложението за прекратяване може да бъде направено от всяка от страните – както от работодателя, така и от работника или служителя. Необходимо е предложението за прекратяване да бъде направено писмено.Страната, към която е отправено предложението, трябва: а) да вземе отношение по него, т.е. да заяви дали го приема или го отхвърля; б) да уведоми другата страна за своето становище, като срокът за уведомяване е 7-дневен от получаване на предложението (срокът е в календарни дни).

В производството по трудови спорове в тежест на работодателя е да установи правомерността на уволнението. От ангажираните по делото множество доказателства по безспорен начин се установява, че е налице валидно подадена молба от ищеца С.К. за освобождаване по чл.325 ал.1 от КТ, в деловодството на ответното дружество с вх.№ 2953 от 29.12.2021 год. Същия ден управителя на ответното дружество е приел молбата и писмено е одобрил същата с полагане резолюция „Да“, която е отразена в дневника на дружеството. Ищецът е бил уведомен от управителя на дружеството в същия ден, в който е подадена и приета молбата му за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, което той е споделил с разпитаните по делото свидетели (негови бивши колеги, както и със свид. Щ.).

По първата предпоставка на чл.325 ал.1 т.1 от КТ - от ищеца е била изразена правновалидна воля, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с ответника по взаимно съгласие, като волеизявлението е направено лично от него в писмена молба до работодателя, в която са посочени: имената на работника, заеманата от него длъжност, датата от която желае трудовия договор да се счита прекратен, под молбата е положен и подписа му – което не е спорно. Твърдението на ищеца за порок на волята му - осъществена о т работодателя принуда към него да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, въпреки оказана доказателствена тежест остана недоказано. Още в обясненията на ищеца в съдебно заседание, по реда на чл.176 от ГПК., не се установи някакъв акт на принуда от работодателя му, водещ до опорочаване на неговата воля. Работодател на ищеца към датата на подаване на молбата за напускане по взаимно съгласие е било ответното дружество, с управител д-р д., а не д-р ч., за които ищеца твърди, че го е извикал и принудил да напусне, тъй като същия в края на м.11.2021 е бил освободен от заеманата длъжност „управител“ на ответното дружество. В обясненията си по чл.176 от ГПК, ищецът заявява, че е подал молбата си по искане на управителя д-р ч., а не под натиск или принуда от същия. Принуда, водеща до опорочаване волята на ищеца, не бе установена и от показанията на свидетеля на ищеца С.Щ. Същия заяви, че ищеца му е споделил, че срещу него има подаден сигнал от негова колежка за осъществено спрямо нея 4 сексуално посегателство (както подадена жалба в полицията), че е подал молба за напускане и отпуск, за което търсил съдействие от свидетеля да разговаря с д-р ч. когото той познавал лично) да го върне на работа което още веднъж доказва, че молбата му за напускане е била приета, одобрена – за което той е бил уведомен устно, но в последствие същия поискал да го върнат на работа, тъй като му оставало малко до пенсия.