Решение № 611 от 13.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330109402 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно - активно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците М. И. Д. и Х. Д. Д. от гр. П., молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да им заплати следните суми: на ищцата М. И. Д. сумата 3 820, 65 лева, представляваща обезщетение за причинените на тази ищца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил марка „*******“, модел „********“, с държавен регистрационен номер ***********, настъпило на ********** г. около ******* ч. в гр. П. по време на движението на автомобила, управляван в това време от ищеца Х. Д. Д., по бул. „************“ в посока ****************** между бул.

„***********“ и ул. „***********“, следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, а на ищеца Х. Д. Д. – сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от този ищец неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тревожно разстройство, следствие претърпения инцидент на ********* г. по време на управлението на лекия автомобил, собственост на ищцата М. И.

Д., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски.

Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а – ако ги приеме за основателни– да присъди на ищцата М. Д. обезщетение за претърпените имуществени вреди и на ищеца Х. Д.

1 обезщетения в по-ниски от претендираните размери, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата М. Д. е собственик на лек автомобил марка „*******“, модел „***********“, с държавен регистрационен номер *********, Както се установява от събраните по делото писмени доказателства (включително и завереният препис от преписка № ********* г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. и съдържащото се в нея досъдебно производство), заключението от ******** г. на вещото лице по ******* С. М. и показанията на разпитаната по делото свидетелка З. Д. (****** на ищцата М. Д. и ******* на ищеца Х. Д. – като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й, като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), действително на ********* г. около ********* ч. в гр. П. по време на движението на автомобила на ищцата М. Д., управляван в това време от ********* - ищецът Х. Д., по бул. „*************“ в посока ********************** между бул.

„***********“ и ул. „********“, следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, на автомобила са били причинени редица сериозни щети – по броня, калник, средна колонка/праг, външно огледало, врата – като от техническа гледна точка уврежданията са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, а пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила е в размер общо на 2 663, 06 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД, предявен от ищцата М. Д. се явява доказан по основание и до размера от 2 663, 06 лева – до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва върху тази сума от ********* г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над уважения до пълния размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Както се установява от представения в заверен препис Амбулаторен лист № ******/*********** г. и показанията на свидетелката З. Д., следствие претърпения по време на управлението на автомобила инцидент, ищецът Х. Д. е претърпял силен стрес, довел до тревожно разстройство, характеризиращо се с главоболие, безсъние, повишена тревожност и трудност за концентрация при шофиране – като тези стрес и тревожно разстройство продължават и до момента.

При така установената фактическа обстановка, с оглед характера и степента на уврежданията, обстоятелството, че процесът на възстановяване на ищеца Х. Д. продължава и до момента, възрастта на този ищец (близо 55 години), и воден от общественото разбиране за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливият размер на 2 обезщетението за претърпените от този ищец неимуществени вреди от злополуката е 2 000 лева – поради което и този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от ************ г. – датата на увреждането.

Доколкото собственик на светофарната уредба, от счупването на която е настъпил инцидентът с автомобила, е Община Пловдив и именно тя носи отговорността за поддържането на уредбата, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на основание за ангажиране на отговорността му за причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищците направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 531, 52 лв. (платени ДТ съобразно уважената част от иска, половината от депозита за САТЕ и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева) в полза на ищцата М. И. Д., и в размер на 655 лева (платени ДТ, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение) на ищеца Х. Д. Д.

– като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед отхвърлената част от исковете ищцата М. Д. следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „С. Стамболов“ № 1, представлявана от ********* З. Д. Д., ДА ЗАПЛАТИ НА М. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № **, вх.***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., пл. *********** № **, ет.**, офис **, адв. Т. М., СУМАТА 2 663, 06 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил марка „*****“, модел „**********, с държавен регистрационен номер ********, настъпило на ********* около ******* ч. в гр. П. по време на движението на автомобила, управляван в това време от лицето Х. Д. Д., по бул. „********“ в посока ************** между бул. „********“ и ул.

„********“, следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от ******** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 531, 52 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 820, 65 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „С. Стамболов“ № 1, представлявана от ******* З. Д. Д., ДА 3

ЗАПЛАТИ НА Х. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., пл. *********** № **, ет.**, офис **, адв. Т. М., СУМАТА 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тревожно разстройство, следствие претърпения инцидент на ************ г. по време на управлението на лекия автомобил марка „********“, модел „*********“, с държавен регистрационен номер *******, собственост на лицето М. И. Д., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от ********** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 655 лева.

ОСЪЖДА М. И. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4