Определение № 296 от 20.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Кюстендил, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба с вх. № 989/28.02.2024 г. от К. М. М.а, чрез пълномощника адв.

М.Е.Г., съдържаща искане за допълване на постановеното по делото Решение № 37/20.02.2024 г. в частта на разноските за въззивното производство.

Молбата се аргументира с обстоятелството, че във въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за дължимото адвокатско възнаграждение, като се сочи, че искане за присъждането им било заявено до приключване на последното заседание във въззивната инстанция, респективно представен бил списък с разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Д. К. М. е депозирал становище за неоснователност на искането.

Искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо като направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК – в едномесечен срок от постановяването му. Допустимостта не се предопределя от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, тъй като искането е за допълване на решението в частта за разноските.

Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно. Съображенията са следните:

С решение № 805/23.08.2023 г. по гр. д. № 1225/2023 г. РС – Кюстендил е наложил на Д. К. М. мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на К. М. М.а на основание чл.5, ал.1 ЗЗДН, както следва: задължил е на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН извършителя Д. К.

М. да се въздържа от извършване на домашно насилие над К. М. М.а; забранил е на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на Д. К. М. да приближава жилището на К. М. М.а с адрес в с.

Слокощица, ул. „Александър Димитров“ № 32, община Кюстендил, местоработата й в „Кемет електроникс“ ЕАД, с адрес: Източна промишлена зона – Кюстендил 2504, както й до 1 училището, което посещава детето й – 6-то Основно училище, кв. „Герена“, гр. Кюстендил, на разстояние от 100 метра, за срок от 18 месеца. Наложил е на Д. К. М. глоба в размер на 600 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Осъдил е Д. К. М. да плати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на съда, както и да плати сумата в размер на 430 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице във връзка с изготвената и приета по делото съдебнотехническа експертиза, по сметка на съда, както и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист. Постановил е издаване на Заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

С решение № 37/20.02.2024 г. по в.гр.д. № 421/2023 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, въззивната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение и е осъдила Деян К. М. да заплати по сметка на ОС- Кюстендил държавна такса в размер на 12,50 лева за въззивното производство

Развилото се пред районния съд първоинстанционно производство е образувано по депозирана от К. М. М.а молба против Д. К. М., с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.

С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023 г., сключен между молителката и адв. М.Е.Г. от АК – Кюстендил, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в полза на адвоката за водене на производството пред първата инстанция в размер на 600 лева, като е посочено че сумата е заплатена от клиента изцяло в брой преди подписването на договора.

В проведените по гр. д. №1225/2023 г. по описа на КнРС открити съдебни заседания на 28.06.2023 г. и 23.08.2023 г. молителката е присъствала лично и заедно с адв. Г.. Не се установява от съдържащите се книжа в първоинстанционното дело да е представян списък по чл. 80 ГПК, както неправилно твърди в молбата по чл. 248 ГПК молителката.Липсва и надлежно заявено искане за присъждане на разноски сторени в първоинстанционното производство, съответно такова не е направено с исковата молба, последваща молба или в о.с.з. /видно от протоколите от проведени с.з./, нито с друга молба.

Приемайки, че само ответникът е направил искане за присъждане на разноски, и с оглед изхода на спора, районният съд е възложил в негова тежест разноските за дължимата за производството държавна такса, възнаграждение за вещото лице и такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивното производство въззиваемата М.а е приложила към отговора на въззивната жалба същия договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023 г., представен в първоинстанционното производство, а в о.с.з. по делото от 17.10.2023г. е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК с описани сторени разноски за двете инстанции 600 лева за адвокатски хонорар, като същевременно в хода на устните състезания е заявено искане за произнасяне по списъка за разноски.

На 20.02.2024 г. окръжният съд се е произнесъл с решението, чието допълване се иска, като е приел, че на въззиваемата не се следват разноски, доколкото същата не е 2 сторила такива по водене на делото във въззивното производство.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски.

Както бе посочено и по-горе, в случая разноски са сторени от молителката само в първоинстанционното производство, но в същото липсва надлежно направено искане за присъждането им. Поради това и такива не са присъдени с първоинстанционния съдебен акт.

Действително към молбата е бил приложен договор за правна защита и съдействие, но по никакъв начин /писмено или в пледоарията на страната след даване ход на устните състезания/ в хода на делото не е заявена изрична претенция за присъждането на разноски.

Процесуалният закон в няколко свои разпоредби изрично предвижда, че съдът се произнася за направените по делото разноски, само ако нарочно е сезиран за това /виж чл.78 ал.1 и ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК/, тоест, не може служебно да се присъждат разноски, с оглед на провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за всички съдебни производства.

Страната следва да направи изрично искане за присъждане на разноски, което да бъде отразено по съответния ред, примерно: в исковата молба, съдебния протокол от заседанието, в отделна молба.

Изводът е, че във всички случаи страната следва да направи искане за присъждане на разноски. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /виж определение №60 от 09.07.2009г. по т.д.№735/2008г., І.т.о., и други./ Налице е било процесуално бездействие от страна на молителката и доколкото в настоящия случай категорично е установено, че такова надлежно искане до съда няма отправено от нея, нито от процесуалния й представител, то не е било налице основание първата инстанция да й присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, респективно първоинстанционното решение да бъде ревизирано в частта за разноските за първоинстанционното производство.

Във въззивното производство страната е заявила искане за присъждане на разноски в хода на устните състезания и е представила списък за сторени разноски за две съдебни инстанции съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК.

Списъкът за разноски следва да бъде пълен като в него да бъдат включени всички разходи, направени в процеса от страната, които счита, че следва да й бъдат присъдени.

Претендираният разход, обаче, следва да бъде доказан, тъй като доказването му е относимо към основателността на искането за присъждането. В списъка за разноски / спр. л. 19 от в.гр.д. № 421/2023г./ като единствен разход е описан адвокатския хонорар в размер на 600 лева, асъгласно представения договор за правна помощ от 08.06.2023 г., уговорен изрично за водене на делото на първа инстанция /спр. л.7гръб от в.гр.д. №421/2023г./. Не са налице каквито и да било доказателства за друг сключен договор за правна защита и съдействие между М.а и адв. Г. с уговорен и заплатен адвокатски хонорар за осъществявано въззивно процесуално представителство, респективно доколкото разноски не са сторени, то такива за въззивното производство също не се дължат и това изрично е посочено във въззивното решение.

Не може пропускът на страната в първоинстанционното производство да бъде саниран с въззивния акт, респективно решението на въззивния съд не следва да бъде допълвано в частта за разноските, като бъдат присъдени такива сторени в първоинстанционното производство, чието присъждане обаче не е поискано своевременно.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не са налице основания за ревизиране на 3 постановеното по делото решение в частта на присъдените разноски, при което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските ще бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх. № 989/28.02.2024 г., заявено от въззиваемата К. М. М.а, чрез пълномощника й адв. М.Е.Г., за допълване на постановеното Решение 37/20.02.2024 г. по в.гр.д. № 421 /2023 г. по описа на КнОС в частта на присъдените разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4