Решение № 711 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100501234 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството се развива по реда на чл. 258 ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №84955/09.10.2025 г. на „Аса Агро“ ЕООД, ЕИК 204857754, със седалище гр.Шумен, чрез адв. А. против решение № 3405/01.10.2025г. по гр.д.№ 2318/2024г. по описа на Варненски районен съд, с което е по реда на чл. 250 от ГПК, е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва върху главното вземане за обезщетение за вреди по застраховка „Каско“, считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2024 г. до окончателното издължаване на сумата.

Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон.

Оспорват се изводите на съда, че обезщетение за забавено изпълнение върху застрахователното обезщетение при тотална щета се дължи само след дерегистрация на автомобила. Съдът не е съобразил, че тъй като застрахователят не е издал удостоверение за прекратяване на регистрацията съгласно изискването на чл. 18а, ал.

2, т.1 от Наредба№ I-45 от 24.03.2000г., поради отказ да признае щетата за „тотална“, застрахованото лице не е могло по своя инициатива да инициира дерегистрацията.

Счита, че с оглед неоказаното съдействие за определяне размера на обезщетението, застрахователят не може да се освободи от последиците на забавата. По изложените 1 съображения настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху главното вземане за обезщетение за вреди по застраховка „Каско“, считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2024 г.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК насрещната страна в производството ЗК“Лев Инс“ депозира писмен отговор. Поддържа тезата, че обезщетение за забава е дължимо само при представяне на доказателства за дерегистрацията на автомобила, увреден при условията на „тотална щета“. Настоява за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание дружество- въззивник се представлява от адв. А., който поддържа жалбата. Въззиваемият застраховател не се представлява в о.с.з. С нарочна молба поддържа отговора.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд намира следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба срещу решение, с което по реда на чл. 250 от ГПК е отхвърлено искането на ищеца(сега въззивник), направено с исковата молба за присъждане на законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване на иска, върху признатото главното вземане за обезщетение за вреди по застраховка „Каско“.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В обхвата на тази проверка, съдът намира следното:

Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Произнасянето с допълнително решение по част от предмета на спора (чл. 250 от ГПК) е допустимо, след като съдът е бил сезиран в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК с искане от правоимащата страна- ищец. Същото е били обективирано първоначално във въззивна жалба вх.№ 35610/17.04.2025г. и в последствие е уточнено от страната именно като сезиране с молба за допълване на първоначалното решение.

Макар и искането за присъждането на законната лихва да не представлява самостоятелен иск, то несъмнено е част от предмета на делото, поради което и при уважаване на иска, съдът дължи нарочен диспозитив и по това акцесорно искане. Пропускът да се постанови такъв нарочен диспозитив може да се преодолее именно по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Поради изложеното, съдът намира, че постановеното решение е допустимо.

Относно правилността на решението, съставът на въззивния съд намира следното:

По отношение вида на увредата и квалификацията на същата като „тотална 2 щета“, постановеното решение №1199/07.04.2025г. е влязло в сила, като спорният пред въззивният съд въпрос касае само забавата на застрахователя за заплащане на установеното по размер обезщетение.

За да отхвърли искането за законна лихва, първоинстанционният съд е приел, че такава се дължи едва след представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, увреден при условията на „тотална щета“. Преценил е, че в разглеждания случай застрахованият не е представил доказателства за извеждане на автомобила от експлоатация чрез неговата дерегистрация.

Между страните по делото е липсвало спор, че застрахованото имущество е увредено при условията на „тотална щета“. По делото с отговора на исковата молба ответникът се е позовал, че в хода на ликвидационната преписка обезщетението е определено при условията на икономически тотал, поради което и с писмо изх.

№2096/06.03.2024г. застрахователят е изискал удостоверение по реда на чл.390 от КЗ.

Писмото, на което се позовава ответникът, не е представено като доказателство по делото.

Изплащането на застрахователното обезщетение при настъпила тотална щета на МПС е поставено в зависимост от предоставяне на документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство. Основанието обаче за издаването на такова удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е лицензираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета. Решенията на ВКС по този въпрос, на които се позовала първата инстанция, за да отхвърли искането за законна лихва, са постановени при и различна редакция на разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. изм. ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.

В случая няма данни в хода на рекламационното производство, предхождащо сезирането на съда, застрахователят, след извършения оглед на автомобила, да е предложил да заплати обезщетение при условията на тотална щета. С предявяването на застрахователна претенция, застрахователят е фактически поканен да вземе становище по настъпилото събитие и дали приема същото за реализиран застрахователен риск, съответно да подаде и уведомление по реда на чл. 18а, ал. 7 от Наредбата. С отказа или бездействието на застрахователя да подаде такова уведомление за настъпила тотална щета следва да се приеме, че същият не е определил и изплатил пълното застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 497 КЗ.

Противното тълкуване би означавало застрахователят да бъде освободен от 3 последиците на собствената си забава, въпреки, че не съдейства за издаването на удостоверение за прекратяване на регистрацията поради наличие на тотална щета. В случая макар и да няма спор досежно тежестта на вредата, по делото не са налице доказателства, застрахователят да е поискал от застрахования удостоверение за прекратяване регистрацията на МПС съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ. Твърденията за това не са подкрепени с доказателства.

Поради това, че застрахователят не е изпратил уведомление за наличие на тотална щета, то последният е изпаднал в забава за заплащане на застрахователно обезщетение, съответно дължи законна лихва като правоувеличаваща последица от уважаване на иска.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което в полза на ищеца да се присъди законна лихва върху признатото главно вземане.

С оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника се следват разноски в размер на 245 евро. Възражението за прекомерност е релевирано под условия, че възнаграждението надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004г. В случая този размер (чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата) не надвишен, при отчитане, че адвокатът е регистриран по реда на ЗДДС.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3405/01.10.2025г. по гр.д.№ 2318/2024г. по описа на Варненски районен съд, с което е по реда на чл. 250 от ГПК е отхвърлено искането на „АСА АГРО ЕООД, ЕИК 204857754, съдебен адресат: гр. Варна, ул. Неофит Бозвели № 5, ет. 2, офис 1за присъждане на законна лихва върху сумата 14 600.00 лева, представляваща действителната стойност на лек автомобил марка „Ауди А 6 Авант", с per. № ***, вследствие на реализирано на 25.01.2022г., ПТП на автомагистрала „Хемус", на км. 412, п.в. Слънчево посока гр. Варна, което ПТП е представляващо покрит застрахователен риск по договор № 93002110057371 от 07.09.2021г. за застраховка „Каско" и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51 Д, представлявано от В.В.И. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „АСА АГРО ЕООД, ЕИК 204857754, съдебен адресат: гр. Варна, ул. Неофит Бозвели № 5, ет. 2, офис 1 законна лихва върху сумата от 14 600.00 лева, представляваща действителната стойност на лек автомобил марка „Ауди А 6 Авант", с per. № ***, вследствие на реализирано на 25.01.2022г., ПТП на автомагистрала „Хемус", на км. 412, п.в. Слънчево посока гр. Варна, 4 което ПТП е представляващо покрит застрахователен риск по договор № 93002110057371 от 07.09.2021г. за застраховка „Каско", считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2024 г. до окончателното издължаване на сумата.

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51 Д, представлявано от В.В.И. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „АСА АГРО ЕООД, ЕИК 204857754, съдебен адресат: гр. Варна, ул. Неофит Бозвели № 5, ет. 2, офис 1 сумата от 245 (двеста четиридесет и пет) евро, представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 250, ал. 3 вр. чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5