Решение № 1049 от 18.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501289 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. А. Х. чрез адвокат П. К. против решение № 1213 от 09.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 7825 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против Прокуратурата на Република България осъдителен иск по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18 000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 2 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в производството по НОХД № 2781/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /17.01.2023 г./ до окончателното погасяване на вземането.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство, поради което и присъденият размер на вредите е прекалено нисък и не е съобразен с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се 1 уважаване на иска в отхвърлената част.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Постъпила е и жалба от Прокуратурата на Република България против цитираното по-горе решение на Районен съд – Варна в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати в полза на М. А.

Х. сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в производството по НОХД № 2781/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /17.01.2023 г./ до окончателното погасяване на вземането, на основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ, Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано посредством събраните гласни доказателства, че ищецът е претърпял твърдяните от него в исковата молба неимуществени вреди. Също така се навеждат доводи, че присъденото обезщетение се явява несъобразено с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се отхвърляне на иска в уважената част, а в условията на евентуалност – намаляване на размера.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва, като се излагат идентични на наведените във въззивната жалба на Х. аргументи.

Постъпила е и частна жалба от М. А. Х. чрез адвокат П. К. против определение № 5572 от 15.05.2024 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Излага се, че определението е незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна и уважаване на молбата, а в условията на евентуалност – присъждане на разноски в размер на 500 лева.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че че на 29.10.2019 г. във ІІ РУ при ОД на МВР - Варна се е тъжил Д.Д.Й., за това че за времето от 18 часа на 28.10.2019 г. до 11 часа на 29.10.2019 г. неизвестно лице е проникнало през заключена врата в подземна част на промишлена сграда на адрес в *** и е извършило 2 кражба чрез демонтаж и срязване на около 160 м електрически кабел трифазен, четирижилен, мостов - и крив лост за щанга и множество дискове за щанга. По подадения заявителски материал било образувано ДП № 1411/2019 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР - Варна, прокурорска преписка № 14328/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Варна. На 30.10.2019 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, с което му било показано, че подозренията за извършено престъпление падат върху него. На 08.06.2020 г. след констатация, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на ищеца в извършване на престъпление от общ характер, с постановление е привлечен ищецът в качеството на обвиняем за престъпление по член 195, алинея 1, точка 4 във връзка с член 194, алинея 1, във връзка с член 20, алинея 2 от НК, като му била взета мярка за неотклонение "подписка". На 30.06.2020 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем повторно за това, че на 29.10.2019 г. в *** в съучастие като извършител с Н.Г.М. /извършител/ и М.Т.М. /извършител/ чрез използване на техническо средство - брадва - отнел чужди движими вещи - 160 м четирижилен кабел /СВТ 4x4/ на стойност 403,20 лева, един брой крив лост за вдигане на тежести на стойност 85,50 лева, пет броя дискови тежести по 2 кг на стойност 36 лева, четири броя дискови тежести по 5 кг на стойност 59,40 лева и четири броя дискови тежести по 10 кг на стойност 118,80 лева или всичко на обща стойност 702,90 лева от владението на Д.Д.Й. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по член 195, алинея 1, точка 4 във връзка с член 194, алинея 1 във връзка с член 20, алинея 2 от НК. На ищеца била наложена същата мярка за неотколнение. Със заключително мнение от 12.06.2020 г. разследващият полицай приключил разследването с мнение за предаване на съд. С обвинителен акт от 09.07.2020 г. по ДП № 1411/2019 г. по описа на II РУ при ОД на МВР – Варна делото било внесено в Pайонен съд - Варна с така посоченото по-горе обвинение и било образувано НОХД № 2781 по описа за 2020 г. В съдебната фаза на наказателното производство – на 29.10.2020 г. взетата мярка за неотклонение "подписка" била изменена в "задържане под стража". С разпореждане на ВPC от 10.11.2020 г. за изпълнение на изменената мярка за неотклонение ищецът бил настанен в Затвора - Варна. На 21.01.2021 г. мярката за неотклонение "задържане под стража" била изменена на "парична гаранция". С оправдателна присъда № 260030 от 13.10.2022 г. Районен съд – Варна признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение поради констатирана несъставомерност от субективна страна. Присъдата влязла в сила на 17.01.2023 г. след определение № 48 от 17.01.2023 г. по ВНОХД № 1530 по описа на Окръжен съд - Варна за 2022 г. поради оттегляне на протеста. Сочи се, че от неоснователно повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, доколкото бил баща на седем деца, за които полагал непосредствени грижи, имайки предвид, че майка им е починала на 21.12.2018 г., като през времето, в което фактически е бил лишен от свобода поради задържането му по реда на ЗМВР и НПК нямал възможност да изпълнява родителския си дълг и да контактува с децата си за 3 неизвестен за него период от време, което допринесло по-големия интензитет на душевно страдание през времето на задържане, поради липсата на друго лице, което да се грижи за низходящите му. Дългият престой в помещението за задържане бил преживян от ищеца като изтърпяване на наказание лишаване от свобода без вина. Ищецът бил взел участие във всички процесуални действия в хода на наказателното производство. Бил превеждан окован с помощни средства на публични места.

Иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България /ПРБ/ на основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в производството по НОХД № 2781/2020 г. по описа на РС - Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /17.01.2023 г./ до окончателното погасяване на вземането.

В срока по член 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковата претенция, която намира за недоказана както по основание, така и по размер. Оспорва се и причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Поддържа се, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в границите на разумните срокове. По отношение на ищеца е било предявено постановление за привличане на лице в качеството на обвиняем за посоченото престъпление от дата 08.06.2020 г., като е била наложена възможно най-леката мярка за неотклонение „подписка", поради коетообичайното му ежедневие не е било нарушено съществено. Само месец след това на 09.07.2020 г. е бил внесен обвинителен акт в съда. Изменението на наложената от ответника мярка за неотклонение „подписка" в най-тежката такава „задържане под стража" на 29.10.2020 г. в съдебна фаза пред РС-Варна било в резултат от недобросъвестно процесуално поведение на ищеца. В тази връзка твърденията на ищеца били недоказани относно търпени неимуществени вреди в периода 10.11.2020 г. - 21.01.2021 г. от изпълнението на наложената мярка и привеждането на ищеца в Затвора - Варна. Излага се, че приложима в случая е разпоредбата на член 5, алинея 1 от ЗОДОВ, тъй като претендираното увреждане е причинено поради изключителна вина на ищеца, изразяващо се в недобросъвестно процесуално поведение, отклонение и нарушаване на наложената му първоначално най-лека мярка за неотклонение, касаеща обезпечаване на наказателния процес. В условията на евентуалност ответникът намира, че следва да се намали размерът на търсеното обезщетение, включително и защото се претендира такова, чийто размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Сочи се, че ПРБ не носи отговорност за за продължителността на съдебната фаза на процеса, тъй като ответникът във всяко едно от съдебните заседания е изпращал процесуален представител и не е бил пречка за отлагане на делото. Също така 4 се навеждата доводи, че следва да се имат предвид, че предишните осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на търпените от него вреди.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в член 2 от ЗОДОВ. Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената разпоредба на ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции в резултат на повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.