Решение № 141 от 22.05.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 141 22.05.2023 г. град Р.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Р., четвърти състав, на девети май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 141 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Р.Ф., ЕГН **********; с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000062/01.02.2023 г., издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за оспорване „изцяло

АУАН GA 902851 от 01.02.2023 г. като необоснован, неправилен и незаконосъобразен — издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не съм съгласен с констатираните нарушения, а от там и с наложената ми ПАМ по чл.171, т.1 Б Б от ЗДвП…“

Иска се от съда да отмени изцяло наложената ПАМ и да постанови връщане на отнетите СУМПС и контролен талон. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и с процесуалният си представител - адв. И.М.,***, поддържат жалбата на основанията, изложени в нея и ангажират гласни доказателства. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът - началник група към ОД МВР Р., сектор

„Пътна полиция“ Р., редовно призован, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Г.Д.. Представя административната преписка, ангажира допълнителни гласни и писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.

149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В обжалваната заповед административният орган е описал фактическата обстановка чрез техниката на препращане към съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА,

№ 902851/01.02.2023 г. Установено е, че на 01.02.2023 г., около 02:40 часа, в гр. Р. на ул. „П.“ № 92, до бл. „М.“ като водач на МПС марка „К.“, модел „К.“, с peг.

№ ******** Ф. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug test 5000“, с фабричен №

ARNJ - 0003 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. На Ф. е издаден Талон за изследване № 137331 заедно с 7 бр. холограмни стикери МВР/ А064951. Същите са връчени на Ф. на 01.02.2023 г. в 03,40 часа, като му е предоставен срок за даване на биологична проба 45 минути, която проба следва да бъде дадена в УМБАЛ „Канев“, гр. Р.. Талонът е подписан лично от Ф..

По делото е налична Докладна записка рег. №

1085р-807/01.02.2023 г., с която младши автоконтрольор Пл. Стефанов е уведомил началника на сектор ПП Р. за отказа на водача М.Ф. да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug test 5000“, с фабричен №

ARNJ - 0003 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р. е издал ЗППАМ № № 23-1085-000062/01.02.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на Ф. на 20.02.2023 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л.

19 – обратна страна).

Представена е

Справка за нарушител/водач М.Р.Ф..

Недоволен от така постановената заповед, Ф. оспорва в настоящото производство АУАН серия GА, № 902851/01.02.2023 г. като необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Изразява несъгласие с констатираните нарушения и с наложената ПАМ. Твърди, че при издаване на АУАН и налагането на ПАМ не е съобразена фактическата обстановка, защото жалбоподателят не употребява наркотици. Твърди, че му е определен половин час за даване на кръвна проба, но му е отнето СУМПС и той не е имал възможност да се придвижи толкова бързо до болницата. Счита, че наложената му ПАМ нарушава неговите законни права и интереси, тъй като работи и професията му изисква управление на МПС.

Поради факта, че с така подадената жалба не е ясно кой точно акт се обжалва, съдът с Разпореждане от 15.03.2023 г. е дал указания в тази насока на Ф.. Със Заявление вх. № 1186/22.03.2023 г. жалбоподателят е посочил, че оспорва процесната ЗППАМ.

С Определение от 24.03.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. Указал е на жалбоподателя, че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На ответника са дадени указания, че основание чл. 170, ал.

1 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат свидетеля Й. Л. Б., който посочва, че с Ф. се познават от преди 5-6 години, оттогава са в една компания и са много близки приятели. Описва подробно проверката, извършена от полицейските органи на 01.02.2023 г., като сочи, че той и Ф. са били обискирани с тяхно съгласие.

Дава показания, че колата е също е претърсена, макар тя да е била в изрядно състояние. Твърди, че нито при обиските, нито при проверката на колата са открити забранени предмети и вещества. Свидетелства, че Ф. е дал проба за алкохол, която е била отрицателна. Според свидетеля, на Ф. не е съставен талон за изследване на биологична проба, а само са му посочени последиците от отказа му да бъде извършена проверка с дрегер за наркотици. Посочва още, че полицейското мероприятие е приключило към „три без нещо“ и те са освободени да си ходят. Номерата на колата не са били свалени; не са подписвали никакви документи.

Свидетелят Ж.Й.Ж. е допуснат до разпит по искане на ответната страна. Ж. дава показания, че към 01.02.2023 г. е заемал длъжността младши автоконтрольор. Вечерта на 01.02.2023 г. е бил нощна смяна, повикани са за съдействие, може би около 2:15 -2:20 часа от Второ РУ, на ул. „П.“, до бл. „М.“, който е съседен на бл. „К.“, за да тестват Ф. за употреба на наркотични вещества. Посочва, че свидетелите по акта са служители на Второ РУ. За въпросната вечер дава показания, че са отишли на място, установили са лицето (Ф.), което е отказало да даде проба за употреба на наркотици, издаден му е талон за медицинско изследване, който той е разписал. Не си спомня дали е направена проба за алкохол, както и защо е отказал теста за наркотици. Получил е екземпляр от талона за изследване, разяснен му е реда, обяснено му е за колко време и къде трябва да отиде. Посочва още, че издаденият талон важи 45 минути, едната болница е на не повече от 10 минути пеша, другата е може би на 20-25 минути пеша.

В съдебно заседание на 09.05.2023 г. ответникът представя писмо с рег. № 1085Р-2802/04.04.2023 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“, от което се установява, че е издадено наказателно постановление във връзка с АУАН серия GA № 902851, но то не е връчено към настоящия момент.

При така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Предвид твърденията на Ф. и неговия процесуален представител както в жалбата, така и в проведените по делото две съдебни заседания, съдът изрично посочва, че предмет на съдебния спор е единствено и само ЗППАМ № 23-1085-000062/01.02.2023 г., издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р..

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на ОД МВР Р. са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Р.. Между страните не е налице спор относно компетентността на органа.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.

Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

Релевираното възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Според изложените разсъждения в жалбата обаче на практика се оспорва съставения АУАН, като недопустимо в жалбата се смесват производството по издаване на ЗППАМ (процедурата за което е уредена в АПК) и производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление (развиващо се съгласно нормите на Закона за административните нарушения и наказания). В какво точно се състои неизясняването на фактическата обстановка не е посочено в жалбата, а и съдът не установи подобен порок в издадената заповед. В заповедта се съдържа описание на фактическите действия относно установяването отказа на Ф. да даде проба за употреба на наркотици. Именно този отказ е правното основание за издаване на процесната ЗППАМ.

Производствата по прилагане на ПАМ и по съставяне на АУАН са две самостоятелни и независими по характер, същност, фактически и правни основания, не е налице нарушение на правата на лицето, спрямо което те се развиват и резултатите от които производства засягат неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е административно производство – в конкретния случай с превантивен характер и за обществото, и за самото лице, което се подчинява на нормите на АПК. Производството по съставянето на АУАН е административнонаказателно по своя характер, свързано е с ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето и за него са приложими разпоредбите на ЗАНН. Във връзка с фактическата обстановка, на база на която е издадена процесната ЗППАМ следва да се отбележи, че в административното производство е допустимо тя да бъде установена с други актове, като за целта е приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. В този случай административният орган правилно се е позовал на съставения АУАН за описание на фактическата обстановка.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление, че „Фактическата обстановка, както я пресъздадоха свидетелите и тази, която е отразена в заповедта за налагане на ПАМ донякъде излага действително фактическото правно положение, но донякъде не.“, като се излагат подробни съображения свързани с действията на полицейските органи относно извършваните обиски на физическите лица – жалбоподателят Ф. и свидетелят Б., но както съдът вече посочи, същите не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.