Решение № 390 от 22.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. П., 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201830 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. А. Б. от гр.К. обл.П., депозирана чрез адв.Д. С. от АК- П., против Електронен фиш серия К №6008368 на ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 400 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че за същото нарушение, установено в различно населено място, 10 минути по-рано, е бил издаден друг ЕФ. Съпоставяйки разстоянието между двете населени места, прави извод, че извършването на деянието, предмет на обжалвания ЕФ, не е доказано от обективна страна. Отделно от това намира, че в ЕФ не са изложени фактите, касаещи съставомерните признаци на нарушението, както и липсва пълно, точно и ясно описание на същото. Счита, че по този начин АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото адресатът на обжалвания ЕФ на практика е бил лишен от възможността да разбере вмененото му със същия нарушение. С тези доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

За ответника по жалбата ОД на МВР- П., редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВРП.- гл.юрисконсулт К.П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че 1 нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №6008368 на ОД на МВР - П., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Ф. А.

Б. от гр.К. обл.П., е наложена глоба в размер на 400 лева. Нарушението е извършено на 08.06.2022г., в 15:34 часа, в гр.П. бул.Ст. Стамболов, пред парк Остров, по посока към кръстовището с ул.Д. Г., и се изразява в движение със скорост от 86 км/ч, при максимално разрешената за населеното място стойност от 50 км/ч.. За последното е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката в качеството й на ползвател на заснетия да се движи с превишена скорост лек автомобил марка Х. с рег. № ...

Нарушението е установено и заснето от органите на ОДМВР- П. с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1. Констатираното превишение на разрешената скорост с 36 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- П. административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от справка за нарушител/водач на името на Ф. А. Б. /л.24 от делото/ и разписка /л.21 от делото/, обжалваният ЕФ е връчен на 28.11.2022г., а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, чрез КЕП, от активно легитимирано лице- пълномощник на нарушителя, на 12.12.2022г., т.е. в законоустановения срок , поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е неоснователна, поради следните

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на 2 нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП , "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, т.е. констатиране на нарушение.

В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.22 от делото/, процесното АТСС- ARH CAM S1 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №39-СГ-ИСИС/29.09.2021г. на БИМ /л.25 от делото/. Поради това няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към инкриминираната дата е било технически изправно.

Установи се също така, че заснемането на движението на автомобила е станало с АТССARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 120cd11. С процесното АТСС на 08.06.2022г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- П. е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р5684/09.06.2022г. /л.14 от делото/, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото- гр.П. бул.С.С.в, пред парк Остров, по посока към кръстовището с ул.Д. Г., липсата на пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение 3 на скоростта, както и разрешената такава за населеното място от 50 км/ч.. Използваното при установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен индивидуализирано в съдържанието на издадения ЕФ чрез посочване на неговия тип, доколкото законът не поставя изрични изисквания относно това всички останали данни, отнасящи се до техническите характеристики на АТСС, да бъдат отразени освен в Протокола за използване на АТСС, така също и в ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Отразената в ЕФ информация съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени върху изготвените чрез процесното АТСС фотоси на нарушението /л.16-л.20 от делото/, представляващи годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.

В обжалвания ЕФ нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Съдържащите се данни върху приетите като веществени доказателства по делото фотоси, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посоката на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто е и процесният. Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч за населеното място, както и конкретно засечената скорост на нарушението. На фотосите ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този на процесното МПС, чийто ползвател е жалбоподателят.

В този смисъл не са налице нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ, касаещи описанието на съставомерните признаци на нарушението, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.

Най-сетне, в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа и фактът на извършеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Действително, по делото беше установено, че на Ф. А. Б. от гр.К. обл.П. е издаден и Електронен фиш серия К №6012982 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, установено отново на 08.06.2022г., но в 15:24 часа, в с.Б. обл.П., ул.П., пред №61.

Деянието, предмет на нарушението, и в този случай се изразява в движение на посочените време и място с лек автомобил марка Х. с рег. № ..., чийто ползвател е Б., със скорост от 82 км/ч, при максимално разрешената за населеното място стойност от 50 км/ч.

Във връзка с горното, основните възражения на жалбоподателя се изразяват в 4 твърдения за фактическа невъзможност разстоянието между двете населени места, където са извършени нарушенията, предмет на обжалвания ЕФ серия К №6008368 и ЕФ серия К №6012982, да бъде изминато от водача на лекия автомобил за интервала от 10 минути, каквато е разликата между инкриминираните времена, посочени в тях. С оглед установяване обективната истина и доколкото съдът не разполага с необходимите специални знания, по делото беше допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали оплакванията на жалбоподателя са основателни. Съгласно приетото заключение на вещото лице, при спазване правилата за движение, в това число и за максимално допустимите скорости и при съобразяване намаляването скоростта на движение при наличните кръгови кръстовища и пешеходни пътеки тип „легнали полицаи“ в участъка между с.Б., обл.П., ул.П. №61 и гр.П. бул.С.С.в, пред парк Острова, времето за придвижване с автомобил, движещ се със средна скорост от 54-55 км/ч., по двата възможни маршрута от едното до другото населено място, отнема между 12-13 минути. От друга страна, при движение със скорост, съответно от 82 км/ч и 86 км/ч, каквито са установените стойности за процесния автомобил в двата ЕФ, посоченото време намалява до интервала от 7 мин 41 сек до 8 мин 36 сек. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, поради което съдът приема и кредитира същото като годно да постави основа на правилни изводи по делото. В този смисъл напълно доказана се явява възможността, при неспазване на всички правила за движение в посочения участък, разстоянието между двете населени места, където са установени нарушенията, предмет на обжалвания ЕФ №6008368 и този с №6012982, да бъде изминато за 10 минути, каквато е разликата в инкриминираното време, посочено в тях. Поради това и доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е шофирал в съответните населени места със скорост, надвишаваща повече от 30 км/ч разрешената за населените места такава, т.е. не е спазвал всички установени в горепосочения участък правила за движение, то неоснователно е релевираното в жалбата възражение за недоказаност извършването на нарушението.