Решение № 3121 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3121 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110164305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Н. Н.ова с ЕГН **********, чрез адв. Д. М., против "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от И В Д и Д В Н, с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 1231899/19.01.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „М” в полза на ответника, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и при условията на евентуалност - искова претенция с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата от 5 лв., предявена като частична от сума в общ размер на 148,10 лв., която сума се твърди, че е заплатена на основание чл. чл.5 от договора за потребителски кредит, при изначална липса на основание.

Ищцата твърди, че на 19.01.2023г., сключила с ответника договор за потребителски кредит № 1231899 за сума в размер на 500 лева, със срок на погасяване 30 дни, при лихва – 3,38% и ГПР – 49,85%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като това било задължително условие за предоставянето на кредита, като на ищцата била начислена такса за предоставяне на поръчителство от „М” в полза на ответника, в размер на 148,10 лв. Ищцата поддържа, че е погасила всички задължения по кредита, като по отношение на договора за поръчителство твърди, че такъв не е сключен, тъй като липсвало съгласие, поради това, че ищцата не го е подписвала нито с КЕП, нито с обикновен електронен подпис.

Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № 1231899/19.01.2023г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 1

ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ и предвиждаща заплащането на сума в размер на 148,10 лв. /чл.5 от договора за потребителски кредит/, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл.

143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Ф Б" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на сума в размер на 148,10 лв., е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

С протоколно определение от 04.12.2024г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 148,10 лева.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за потребителски кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, 2 че на 19.01.2023г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1231899, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 500лв. Предвидено е, че същият следва да бъде върнат в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, конкретно е посочен и падеж 18.02.2023г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 516,90 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 500лв. и 16,90 лв. лихва при лихвен процент от 3,38 %. В чл. 4 е посочено, че ГПР е в размер на 49,85 %. В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Съгласно част 2, т. 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т.

4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 148.10 лева.

По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между „М p.I.c”, в качеството на гарант и Н. Н., в качеството на клиент, с който гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1231899/19.01.2023г., сключен с „Ф Б“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 148,10 лв.

От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „Ф Б“ ЕООД на суми в общ размер от 665 лв., което се подкрепя и от представената разписка за извършено плащане от Изипей от дата 21.01.2023 г., с които са осчетоводени като погасени 500 лв. главница по договора за кредит, 16,90 лв. договорна лихва по договора за кредит. По отношение на сумата в размер на 148,10 лв. вещото лице посочва, че е получил информация от ответното дружество, че същата не е задържана от дружеството, а е трансферирана на М p.l.c. на агрегирана база. На вещото лице е била представена справка за извършени плащания към ответното дружество, включваща единствено главницата от 500 лв. и заплатената сума за лихви в размер на 16,90 лв., т.е. че дружеството е задържало при себе си 516,90 лв. по процесния договор. Във връзка с изложеното, вещото лице посочва, че са били поискани, но не са представени първични счетоводни документи за твърдяното плащане от ответника към М p.l.c., с оглед на което експертът не смята, на база представените от ответното дружество данни и информация, че евентуалният трансфер е документално обоснован и счетоводно документиран. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 49,85%, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 3112,64%. Установява се още, съгласно представената информация от ответното дружество, че в случай че потребителят избере личен гарант по кредита си, допълнителни такси не се дължат.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет страницата на „Ф Б“ ЕООД, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на личен гарант като поръчител. Установява се, че документите по договора за кредит са предадени на ищеца по електронен път и 3 получени на 19.01.2023 г.

По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „М p.l.c.“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от М б, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички плащания, включително на възнаграждението по договора за поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като се установи от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че няма данни за изходящи преводи от него към поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател знае за този разход и за конкретния негов размер. Самото постъпване на възнаграждението в полза на кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Невключването на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.