Определение № 303 от 12.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Шумен, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500095 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 683/11.02.2025г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А. срещу разпореждане № 115/03.02.2025г. по ч.гр.д. № 20253610100067 по описа на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ю. Е. Д. ЕГН **********, от гр. ..., ул. ... № 16 само за вземанията за главница в размер на 130.07 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 279.71 лева, дължимо за периода 01.12.2023г. до 04.12.2024г. Жалбоподателят сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, поради което, като го е сторил е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.

Излага, че поцесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК. Във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен език. По отношение договорното възнаграждение твърди, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника ведно с Договора за потребителски кредит. Уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници, като и е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. При условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, нямало как да се приеме, че поведението 1 на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза, по арг. от 145, ал. 2 от ЗЗП. Счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави и е уговорено в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва счита, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съдът е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид изложеното, моли въззивният съд да отмени разпореждането, в частта с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, като вместо това постанови да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира и разноските за настоящото производство в размер на 15 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

От събраните по делото доказателства се установи следното: Ч.гр.д. № 20253610100067 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от "Профи кредит България" ЕООД, представлявано от законните си представители С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч. – Управители, чрез юрк. Г.С.-К. срещу Ю. Е. Д. ЕГН ********** за следните суми: 811,23 лева – главница, 279,71 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2023 год. до 04.12.2024 год., 314,32 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 590,61 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.11.2023 год., 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.03.2024 год., 174,19 лева – лихва за забава, дължима от 02.11.2023 год. до 04.12.2024 год., 41,78 лева – законна лихва, дължима от 04.12.2024 год. до 29.01.2025 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в общ размер на 3126,84 лева, от които 52,84 лева – заплатена държавна такса, 180 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40019283407, сключен на 10.08.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Ю. Е. Д. ЕГН **********, като е уточнил, че длъжникът е погасил три погасителни вноски по кредита, след което плащанията са преустановени и на 04.12.2024г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

2

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 115/03.02.2025. по ч.гр.д.

№20253610100067 по описа на РС – Велики Преслав, първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: за горницата над 681,16 лева до пълния претендиран размер от 811,23 лева – обявена за предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40019283407 от 10.08.2023 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 279,71 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2023 год. до 04.12.2024 год., за сумата от 314,32 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за сумата от 590,61 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за сумата от 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.11.2023 год., за сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.03.2024 год., за горницата над 102.87 лева до пълния предявен размер от 174,19 лева – лихва за забава, дължима от 02.11.2023 год. до 04.12.2024 год., за горницата над 14.70 до пълния предявен размер от 41,78 лева – законна лихва, дължима от 04.12.2024 год. до 29.01.2025 год., както и за сумите в размер на: 27,84 лева, представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса и сумата в размер на 210 лева, представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 34/03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 681,16 лева, представляваща непогасена и обявена за предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40019283407 от 10.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.01.2025г. до изплащане на вземането, 102,87 лева – лихва за забава, дължима от 02.11.2023 год. до 04.12.2024 год., за сумата от 14,70 лева – законна лихва, дължима от 04.12.2024г. до 29.01.2025 год., както и за сумата от 75 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лева и 50 лева – юриск. възнаграждение.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на 130,07 лева, представляваща разликата между присъдената такава в размер на 681,16 лева до пълния претендиран размер от 811,23 лева и за сумата от 279,71 лева – представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 04.12.2024 г..

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението в обжалваните части, първоинстанционният съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Първата, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората - възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от 3 посочените услуги не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на 1035 лева при отпуснат кредит в размер на 900 лева.

Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и, че претендираните суми в размер на 314.32 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 590.61лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, са недължими. С оглед приетата неравноправност на клаузите за допълнителни услуги е приел, че платеното по тях от длъжника до подаване на заявлението, в размер на 130.07 лева, като недължимо следва да бъде отнесено за погасяване на главницата, като е счел, че длъжникът остава да дължи главница в размер на 681.16 лева. По отношение на договорната лихва в размер на 279.71 лева е приел, че доколкото същата е начислена върху по - високия размер на главницата, същата е некоректно изчислена и не следва да се присъжда, тъй като в заповедното производство, което е едностранно съдът не е длъжен и не следва да извършва изчисления, за които се изискват специални знания.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, 4 произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.