Решение № 6124 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6124 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Печатница на Българска народна банка“ АД, чрез адв. В., срещу решение № 3678/04.03.2025г., постановено по гр. дело № 53690/2024г. по описа на СРС, 53-и състав, с което са уважени предявените от ищеца Н. Г. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца извършено със заповед № 01-003159/10.07.2024г. на Изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „книговезец“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата 8 813.31 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.07.2024г. до 12.01.2025г., ведно със законната лихва считано от 10.09.2024г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Правилна била преценката на първоинстанционния съд, че с поведението си ищецът осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, вр. чл. 21, ал. 5, пр. 1 ПВТР, което дало право на работодателя да й наложи дисциплинарно наказание. Неправилно и незаконосъобразно обаче СРС приел, че извършените от ищеца нарушения не били достатъчно тежки, за да й бъде наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и че не били спазени критериите по 1 чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието. Извършените от ищеца Г. дисциплинарни нарушения, ценени в тяхната съвкупност, естество, начин на извършване, поведението и субективното отношение към извършеното, обуславяли на Г. да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и К. се установило, че с ищеца Г. трудно се работело, с малко хора се разбирала, имала пререкания с колектива, не изпълнявала трудовите си задължения по длъжностна характеристика с пълна прецизност. Значимо било извършеното от нея нарушение. Тя хвърлила една бланка паспорт - готова продукция, която паднала на работната маса на машинния оператор Т.В., след което демонстративно излязла от стаята, без да върне бланката на работното си място. След стореното ищецът трикратно отрекла, че била извършител на деянието и не считала стореното за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Такова било поведението й и при предходно наложеното й от работодателя със заповед № 01001266/03.04.2024г. наказание „забележка“. Демонстративното поведение на ищеца и бездействието й съставлявало неизпълнение на основно нейно трудово задължение, произтичащо от длъжностната й характеристика и ПВТР. Бездействието й нямало за последица единствено некоректно поведение към останалите служители в стаята, но и създало предпоставки за инцидент – нарушаване на сигурността на обработката на готовите бланки за паспорт, които били под особен режим. Неполагането на дължимата грижа било тежко нарушение, а ищецът имала и предходно дисциплинарно наказание „забележка“, наложено й със заповед № 01-001266/03.04.2024г., което съдът следвало да съобрази. Необосновано СРС приел, че ищецът се върнала, вдигнала и отчела захвърлената бланка – такива доказателства по делото нямало и такова смекчаващо обстоятелство не следвало да се отчита. Обстоятелството, че захвърлената бланка не липсвала се дължало на поведението на друг служител, който проявил отговорност - вдигнал я и я върнал на работното място на ищеца. Налице била системност в нарушенията на ищеца и никаква собствена критичност към поведението й, което било основание да се наложи най-тежкото наказание, предвид демонстрираното поведение при извършването на нарушенията, а и след това.

Неоснователно и недобросъвестно ищецът по делото твърдяла, че не била запозната с длъжностната си характеристика, с правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) и с други актове, засягащи изпълнението на трудовите й права и задължения, но СРС не взел под внимание това нейно недобросъвестно поведение и злоупотреба с право в дисциплинарното производство. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не били налице системни нарушения, допуснати от ищеца при изпълнението на трудовите й задължения, без да отчете дисциплинарното й минало и незаличеното по чл. 197 и чл. 198 КТ предходно наказание. С бездействието си и безкритичното си отношение ищецът неглижирала задълженията си и поставила в риск изпълнението на основни отговорности на печатницата, произтичащи от ЗЗКИ, ПВТР и Процедури, работни 2 инструкции и оперативни документи от Интегрираната система за управление на „Печатница на БНБ“ АД и други вътрешни нормативни документи. Действията й създали предпоставки за сериозни пропуски и тежки последици за националната сигурност, системно давала лош пример на колегите си. Уронването на доброто име на работодателя се изразявало в нелоялно отношение към него, злоупотребила с доверието му, като компроментирала оказаното й доверие и злепоставила работодателя пред трети лица – колеги и персонал. Ищецът работела с документи под постоянен надзор, готовата продукция следвало да се опазва, предава и издава под опис. Некоректното поведение на ищеца можело да се отрази върху целия колектив и в отношенията в него, а от там и на качеството на трудовата дейност на целия цех, което би накърнило в значителна степен интересите на работодателя, предвид естеството на работа и зависимостта му от лоялното поведение на служителите му. Ищецът демонстративно отказала да изпълни това, което работодателят й възложил. Такова поведение не следвало да бъде стимулирано по никакъв начин. Нарушенията на ищеца били тежки, тъй като засягали същността на трудовото правоотношение. Извършени били виновно и умишлено, при форма на вината – пряк умисъл, а ищецът нито признала вината си, нито била готова да се поправи. Тежестта на нарушенията се обуславяла от особеностите на трудовата й функция и създадената от нея възможност да се злоупотреби с готовата бланка за паспорт – официални удостоверителни документи за страната, ценни книжа, с което би била нанесена вреда за държавата, уронен престижът на работодателя, засегнати интересите му. Сочи съдебна практика относно оценката на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение предвид характера на възложените трудови функции, оказаното от работодателя доверие, отговорност. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Н. Г. Г., чрез адв. Ш., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Въззивникът направил собствена интерпретация и изложил аргументи, които не намирали опора нито в закона, нито в съдебната практика, нито съответствали на установените по делото факти. В оспорваната заповед за уволнение на ищеца било посочено извършването на едно единствено дисциплинарно нарушение, а именно хвърляне на един брой бланка за паспорт в посока към масата, където се намирал служебният телефон. В останалата част били цитирани разпоредби и състави на нарушения, без да се установявало фактическото им извършване от ищеца. Правилно СРС изложил мотиви, че поведението на ищеца не се квалифицирало като нарушение на правилата за ЗБУТ, че не можело да доведе до увреждане или разпиляване на имущество. От показанията на св. К. се установило, че именно ищецът прибрала и отчела бланката, с което изпълнила служебните си задължения. Предвид легалната дефиниция, дадена в 3 разпоредбата на пар. 1, т. 22 ДР на КТ не се установявала и твърдяната от ответника системност на нарушенията на трудовата дисциплина. Правилно СРС възприел, че извършеното дисциплинарно нарушение не съответствало по тежест на наложеното от работодателя наказание уволнение. За работодателя не настъпили никакви вреди, бланката била изцяло годна да бъде използвана като готова продукция, ищецът проявила отговорност като прибрала и отчела същата, с което отстранила и негативните последици от действията си. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 08/13.09.2019г. и допълнително споразумение съм същия от 25.06.2024г. по делото се установява, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявала при ответника длъжността „книговезец“ в звено „Общи ценни книжа“, цех „Производство на ценни книжа, Дирекция „Производство на ценни книжа“.

Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната заповед № 01003159/10.07.2024г. на Изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД, с която на ищеца Н. Г. Г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 06.06.2024г., по време на работа, извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, по чл.

187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за ЗБУТ, по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение, чл. 18, ал. 1, т. 3, р. V от Правилника за вътрешния трудов ред – да спазва техническите и технологичните правила в съответствие с въведените от 4 работодателя правила за ЗБУТ, ал. 2 – да спазва вътрешните правила, приети в печатницата, да организира и изпълнява трудовите си задължения така, че да не възпрепятства или затруднява под каквато и да е форма работата на останалия персонал, чл. 19, ал. 3 – да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, чл. 21, ал. 5 – до пази грижливо имуществото, което й е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената й работа, да пести суровините, материалите, паричните и други средства, които й се предоставят за изпълнение на трудовите й задължения.

Видно от съдържанието на уволнителната заповед работодателят се позовал и на връзка на извършеното с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Посочил, че за извършеното нарушение бил сезиран от доклад № 01001981/06.06.2024г. от началника на цех „Производство на ценни книжа“, че със заповед № 01-002115/18.06.2024г., писмо № 01-003152/09.07.2024г., заповед № 01002035/13.06.2024г., 01-002034/13.06.2024г., 01-002033/13.06.2024г. от Г. били изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, тя не дала такива. Работодателят отбелязал още, че събрал като писмени доказателства за извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина обяснения от служителите от звено „Паспорти“ с № 01-02061/14.06.2024г., 01-002060/14.06.2024г. и 01-002059/14.06.2024г. Отчел, че със заповед № 01-001266/03.04.2024г. ищецът Г. вече била наказвана за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение и разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, р. VII – Работно време, почивки и отпуски от ПВТР и чл. 58, ал. 2, р. VIII – Етични правила. Съобразявайки повтаряемостта на нарушенията на трудовата дисциплина, приел, че налице била системност при извършване на нарушенията.