Решение № 1358 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300502035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община *********, чрез пълномощника юрк. Е. Ц., против Решение № 303 от 29.05.2024г., постановено по гражданско дело № 632/2023г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., в частта, с която общината е осъдена да заплати на В. А. Х. сумата от 87 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, както и сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от счупване на дясната лъчева кост в горната й част в областта на лакътя, настъпило в резултат на падане на пътното платно в района на сладкарница *****в гр. А. на 06.03.2023г. при движение с тротинетка, поради попадане в необозначена неравност на пътното платно, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 06.03.2023г. до окончателното погасяване, както и разноски в производството в размер на 1397,56 лева.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство не се изяснило дали към момента на настъпване на произшествието тротинетката, с която ищецът се е движил, е била в изправно техническо състояние и дали същият се е движил със съобразена скорост. Не се установявало на кое място ищецът е паднал, нито поради каква неравност на пътното платно. Посочва се, че съгласно чл. 80а от ЗДвП водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена 1 видимост светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан; да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната граница на пътното платно; в тъмната част на денонощието и/или при намалена видимост да управлява електрическото превозно средство с включени светлини. Според жалбоподателя остава недоказан механизмът на увреждането, като част от предпоставките за възникване на отговорността.

Сочи се, че Община А. не следва да носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, както и че размерът на обезщетението е прекомерно завишен. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, евентуално да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен размер от 9913 лв., поради което в тази част е влязло в сила. С решението е разпредЕ. и отговорността за разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. А. Х., чрез адв. Р. Б., с който оспорва същата като неоснователна.

Излагат се доводи, че първостепенният съд правилно е оценил събраните доказателства - снимков и видеоматериал, установяващи точното място на инцидента, както и показанията на св. А. Х., в които е изложил лични впечатления. Твърди се, че било установено по безспорен начин, че ищецът е имал съприкосновение с необозначена неравност по ширината на пътното платно и е паднал от управляваната от него тротинетка, вследствие на което си е счупил лъчевата кост на дясната ръка и е получил охлузвания по тялото.

Сочи се, че приетата съдебномедицинска експертиза и представените писмени доказателства установили характера на нараняванията и причинноследствената връзка между падането на настилката и получените увреждания.

Поддържа се, че изводите на районния съд са правилни. От въззивния съд се иска да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендира разноски пред въззивната инстанция съобразно списък по чл. 80 ГПК. Представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно. От страните не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители поддържат въззивната жалба, респ. отговора на същата. Въззиваемата страна претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.

2

А. Х. срещу Община А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9913 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане – счупване на горна част на лъчева кост на дясната ръка /капут радий декстра/, охлузване с размери 2,5/3 см. по външната повърхност на дясното бедро, охлузване на лявото коляно с размери 2/1,5 см., охлузване по предната повърхност на лявата длан с размери 2/3 см., настъпило на 06.03.2023г., около 21:00 часа, вследствие падане при управление на електрическа тротинетка по ****** в района на сладкарница „*****“ в гр. А., поради неравност, дължаща се на пропадане на положения асфалт в средата на улицата. Твърди се, че вредите се намират в причинна връзка с неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е възложено поддържането и обезопасяването на пътното платно. В причинна връзка с настъпилия инцидент се претендира и заплащане на сумата от 87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение /60 лв./, заплащане на стойността на поставен спонгиозен винт, цяла резба /10 лв./ и потребителска такса към ********- П. /17,40 лв./.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 06.03.2023г. вечерта се Х., тръгнал от ЖП гара А., използвайки за придвижване собствената си тротинетка. Срещата трябвало да се състои около 21,00 ч. в района на сладкарница „****“ и близкия до нея офис на „****“.

Наближавайки уговореното място, ищецът пътувал по ул. „******“, придвижвайки се със скорост не по-висока от 15-20 км/ч. Пътното платно било слабо осветено от малкото улични лампи, както и от околните частни домове и спрени автомобили. В един момент ищецът внезапно усетил, че предната гума на тротинетката му се забива в ръб по средата на улицата, загубил контрол и полетял напред, падайки на пътното платно. А. Х. видял инцидента, защото очаквал наблизо пристигането на ищеца. Ищецът изпитал болки в коленете, кръста и десния лакът вследствие на самото падане, изправил се с известно усилие с помощта на А. и двамата поели към дома на майката на последния, който се намирал наблизо. По пътя ищецът започнал да чувства все по-силна болка в областта на десния лакът. Когато пристигнали, майката на А. предложила ду му окаже първа помощ и да го превърже и тогава ищецът видял последствията в резултат на падането - рани, кръв и ожулвания по различни части на тялото. След като се прибрал в дома си установил, че не може да движи дясната си ръка - била с оток в областта на лакътя. Ищецът се свързал със свои приятели в гр. П., които същата вечер го транспортирали до УМБАЛ „******“ ЕАД - П., където при извършените прегледи било установено счупване на горна лъчева кост на дясната ръка, охлузване с размери 2,5/3 см. по външната повърхност на дясното бедро, охлузване на лявото коляно с размери 2/1,5 см., охлузване по предната повърхност на лявата длан с размери 2/3 см. Наложила се и последваща оперативна интервенция, в резултат на която бил поставен спонгиозен винт, като ищецът бил хоспитализиран за периода: 11.03.2023г. - 14.03.2023г. Посещавайки мястото на инцидента установил, че по цялата ширина на пътното платно съществува неравност, вероятно в резултат на пропадане на положения асфалт, която трудно може да бъде забелязана дори от непосредствена близост 3 и в условията на достатъчно добра осветеност. Представя доказателства, претендира разноски.

В подадения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че не е посочено точно мястото, където е станал инцидентът, а само че ищецът е пътувал с тротинетка по ул. „******“. От представения снимков материал не било видно има ли неравност на пътя, по който се е движил ищецът. Оспорва твърдението, че същият се е движил със скорост не по-висока от 15-20 км/ч.

Счита, че настъпването на инцидента може да се дължи на несъобразена скорост и при ограничена видимост, както и че липсва причинно-следствена връзка между вредите и бездействието на служителите на общината. Позовава се на завишеност и несправедлив размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни поради тяхната недоказаност.

След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районният съд е приел, че на 06.03.2023г., около 20,30 ч., ищецът, при придвиждване с електрическа тротинетка в района на ул. „*******“ и ул. „******“ в района на сладкарница „*******, е попаднал в необозначена неравност по ширината на пътното платно, което е причинило падане от тротинетката, както и че в резултат на падането на ищеца е причинено счупване на лъчевата кост на дясната ръка и охлузвания. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Х. като безпротиворечиви и основани на лични впечатления, който бил категоричен относно мястото, на което е настъпил инцидентът, както и приложената снимка към исковата молба, на която ясно се виждала неравност по ширината на пътното платно. Ето защо, РС-Асеновград е приел за установени мястото на инцидента и неравността на пътното платно. От друга страна съдът е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на твърдението, че ищецът се е движил с несъобразена скорост, е останало недоказано от ответната страна. Инцидентът е настъпил на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон за ответника било налице задължение да осъществява дейностите по поддържането му, респективно по сигнализацията на неравности с необходимите пътни знаци. Поради това следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника. От неоспорените писмени доказателства, представени с исковата молба, се установило, че ищецът е направил разноски във връзка с инцидента и увредите от него в размер на 87 лв., които следвало да бъдат репарирани. По изложените съображения, първоинстанционният съд е уважил иска за имуществени вреди в пълния му претендиран размер, а искът за неимуществени вреди е уважил до размера от 7000 лева. Доколкото не се установило след 35-дневния период на имобилизация на увредената ръка да са били налице затруднения за ищеца в резултат на счупването, както и периода, през който са продължили болките, до пълния предявен размер от 9913 лв. искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Върху главницата от 7000 лв. е присъдена и законната лихва от датата на увреждането - 06.03.2023г.

Предмет на въззивно обжалване е решението на РС-Асеновград в частта, с която са уважени осъдителните претенции. В отхвърлителната му част 4 решението не се обжалва и е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.