Решение № 132 от 13.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. П., 13.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА при участието на секретаря Биляна П. Миткова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20211720102299 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е oбразувано по искова молба, уточнена в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 21.10.2021 г. от АС. КР. Р., подадена срещу „И. А.

М.“ АД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 25 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 369,68 лева, недължимо платена при начална липса на основание по договор за предоставяне на поръчителство № *******/07.10.2020 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, и сумата от 25 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 62,32 лева, недължимо платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *******/07.10.2020 г., сключен с „И. А. М.“ АД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата моба до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че на 07.10.2020 г. страните сключили договор за паричен заем № *******, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата 400 лв. със задължение за връщане в срок от 8 месеца на 8 погасителни вноски, всяка от които по 57.79 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 49,05 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е 462,32 лв. Сочи се, че в изпълнение на договора ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство № *******/07.10.2020 г. с посочено от заемодателя лице – „Ф. Б.“ ООД, по силата на който се задължила да заплати възнаграждение на поръчителя в общ размер 369,68 лв., платимо на падежните дати на погасителните вноски, всяка от които в размер на 46,21 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР и общата сума, дължима от потребителя при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин. Сочи, че ГПР в договора е грешно посочен, като правилният е в размер 162 %, който противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че клаузата, 1 по силата на която е уговорено, че договорът се обезпечава с поръчителство, е неравноправна и в противоречие със закона възнаграждението на поръчителя не е включено като част от ГПР, като при това плащането е извършено на ответника, а не на поръчителя. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Навежда доводи, че договорът е нищожен и поради липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК, както и поради непосочване на информация относно правото на отказ на потребителя от договора съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК. В случай, че договорите бъдат приети за валидни, сочи, че същите са унищожаеми на основание чл.

29, ал. 1 ЗЗД поради измама или на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка, както и на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Ищцата твърди, че е превела на ответното дружество сума в общ размер 832 лв., поради което същото е получило без основание разликата от 432 лева между платеното - 832 лв., и предоставената главница по договор - 400 лв. По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за присъждане на разноските за производството.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като неоснователни по съображения, че сключеният между страните договор за паричен заем не противоречи на императивните разпоредби на закона и добрите нрави, не е сключен при измама или грешка, нито при крайна необходимост и явно неизгодни условия. Възразява и договорът да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От приложения по делото договор за паричен заем № *******/07.10.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД като заемодател и АС. КР. Р.- заемополучател, се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 400 лева, за срок от 8 седмици, при фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 49,05 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е 462,32 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство;

2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договор; 3/ одобрено от заемателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за заем при предсрочно погасяване на задълженията по договора, ищцата има право на намаляване на разходите по кредита, 2 като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. При предсрочно погасяване заемателят подава молба до заемодателя.

От приложения Договор за предоставяне на поръчителство №

*******/07.10.2020 г. се установява, че „Ф. Б.“ ЕООД се е съгласил да поръчителства по договора за паричен заем, сключен между ищцата и ответника, срещу възнаграждение в размер на 369,68 лв., платимо на вноски от по 46,21 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем чрез „И. А.

М.“ АД. Видно от погасителния план, че в същия е включено и дължимото възнаграждение за поръчителство. По делото е представено приложение към Договор за предоставяне на поръчителство, съдържащо информация относно правата на субектите на лични данни.

От приложения погасителен план се установява, че съгласно постигнатото съгласие кредитът е следвало да бъде погасен на 8 погасителни вноски, всяка от които по 57.79 лева, а общият размер на вноската, включваща освен дължимата по кредита сума, още и възнаграждението за поръчителство, е 104 лева. Първата погасителна вноска е с падеж на 06.11.2020 г., а последната- на 04.06.2021 г.

Съгласно писмо с вх.рег. № 8835/21.10.2021 г. от „Изипей“ АД в системата на дружеството не са открити плащания от лицето АС. КР. Р. към „И. А. М.“ АД за посочения период от 07.10.2020 г. до момента на изпращане на писмото- 20.10.2021 г.

От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се установява, че съгласно представена от ответника справка за извършени плащания от А.Р. от ищцата в полза на ответника е платена сума в размер на 449,29 лева на 23.10.2020 г.. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че действителният му размер е 23,37 %. В случай, че в ГПР по договора за кредит се включи и възнаграждение за поръчителство, то би било 162 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването.

В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил процесната сума е сключеният с ищцата договор за кредит, чиято действителност ищцата оспорва.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за 3 доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (8 месеца, при първа месечна вноска на 06.11.2020 г. и последната на 04.06.2021 г.), размер на кредита от 400 лева; фиксиран годишен лихвен процент (40 %), ГПР в размер на 49,05 % и общата сума, дължима от потребителя в размер на 462,32 лева, без възнаграждението по договора за поръчителство, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.

В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за главница, договорна лихва и неустойка. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47ab1da4-dbf8-476d-b054-1b1d86567252