Разпореждане № 1091 от 23.10.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1091 гр. Първомай, 23.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Частно гражданско дело № 20265340100754 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Профи Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Т. Д. за заплащане на следните суми: 191,21 евро – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 40035417611 от 04.07.2025 г. за периода 20.12.2025 г.

– 20.06.2026 г.; 31,45 евро – договорно възнаграждение за периода 20.12.2025 г. – 20.06.2026 г.; 116,34 евро – неустойка по чл. 10 от общите условия, начислена на 19.07.2025 г.; 102 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 21.03.2026 г.; 15 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.11.2025 г.; 38,52 евро – мораторна лихва за периода 21.10.2025 г. – 19.10.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави на заемателя кредит в размер на 600 лв. Договорната лихва за целия период възлиза на 146,83 лв., като е уговорено сумата да бъде изплатена 1 посредством 12 месечни вноски със срок на последната до 20.06.2026 г.

Посочено е, че общите условия са неразделна част от съглашението. В чл.

10.1. от тях е отразено, че клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на основание договора, общите условия и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: банкова гаранция; гаранция, издадена от финансова институция; солидарен длъжник, който отговаря на определени критерии; ипотека върху недвижим имот. В Тарифата за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД е предвидено начисляване на такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 14, 39 и 90 дни.

Таксите за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 14 и 39 дни включват разходите за, но не само: провеждане на телефонни разговори за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения, изпращане на напомнителни смс-и за просрочени задължения. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането при забава на плащанията над 90 дни се начислява еднократно за срока на кредита на 91-я ден забава и изразява разходите на кредитора за ангажирането на служители и сътрудници, които да осъществят физическо събиране на вземането чрез посещения на място на адресите на клиента.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. В случая при така заявените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на паричните вземания за неустойка и за такси за извънсъдебно събиране на вземането на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика 2

(включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за осигуряване на обезпечение и таксите за извънсъдебно събиране на вземането, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Следва да се приеме, че неустойката за неосигуряване на обезпечение на заема представлява санкция за неизпълнение на договорно задължение, обективирано в общите условия, неразделна част от контракта. Същата сума обаче не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него. Всъщност рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя е прехвърлен неоправдано към последния, което е недопустимо от гледна точка на задължението, което има заемодателят по силата на чл. 16 ЗПК, преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя на база събраната предварителна информация.

Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от неизпълнение на това задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение както на принципа на равноправие между страните, така и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно последната разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Начислявайки неустойка за неосигуряване на обезпечение на заема и такси за извънсъдебно събиране на вземането, по същество кредиторът си осигурява добавък към възнаградителната лихва, което противоречи и на принципа за справедливост в гражданските правоотношения, както и увеличава общата дължима сума по кредита. От това следва, че основната цел на неустойката и таксите е да доведат до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително 3 неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузите за осигуряване на обезпечение на заема и за начисляване на такси за извънсъдебно събиране на вземането се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Също така, съдът счита, че начислените такси за извънсъдебно събиране на задълженията по тарифата на заявителя в общ размер на 117 евро по своята правна същност представляват неустойка за забава. Това е така, тъй като не се твърди таксите да се формират от конкретни разходи на кредитора, а се касае за начисляване на фиксирана сума, обусловена от неизпълнението на длъжника и независимо от стойността на евентуално сторените разноски.

Клаузата е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, част от които е да изисква изпълнение от длъжника.

Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 10 от общите условия към договора и на такси за извънсъдебно събиране на вземането, и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочените суми в общ размер на 233,34 евро. В останалата част следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 5,74 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,60 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

4

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.

В, ет. 7, срещу Г. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът Г. Т. Д. да заплати на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД следните суми: 191,21 евро – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 40035417611 от 04.07.2025 г. за периода 20.12.2025 г. – 20.06.2026 г.; 31,45 евро – договорно възнаграждение за периода 20.12.2025 г. – 20.06.2026 г.; 38,52 евро – мораторна лихва за периода 21.10.2025 г. – 19.10.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,74 евро за държавна такса и 21,60 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.

410 ГПК срещу Г. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми: 116,34 евро – неустойка по чл. 10 от общите условия, начислена на 19.07.2025 г.; 102 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 21.03.2026 г.; 15 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.11.2025 г.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________ СТ/ЕД

5