Решение № 1519 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Светлана К. Цанкова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502245 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Срещу Решение № 261652/18.05.2021 г., постановено по гр. дело №6258/2020 по описа на ВРС са постъпили следните въззивни жалби:

1.) Въззивна жалба, подадена от ИВ. Й. Р., чрез процесуален представител адв. С.К., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, в размер от 2000 лева до целия претендиран размер от 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.05.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от него осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му лек автомобил „Фолксваген пасат" с per. № В 28 74 НВ, иззет като веществено доказателство по ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП- Варна, който не е върнат собственика, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Във жалбата са изложени доводи за неправилност, необоснованост и неоснователност 1 на първоинстанционното решение относно размера на определеното обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. Жалбоподателят сочи, че същото е с драстично занижена стойност, надхвърляща едва с 300 лева определеното от Министерство на правосъдието в рамките на административната процедура по ЗСВ. Счита, че присъденият размер не съответства на претърпените от него вреди от прекомерно продължилото досъдебно производство и предприетите по него действия от разследващите органи, поради което е и в разрез с практиката на ВКС, както и с определяните от ЕСПЧ обезщетеният за значително по-кратки производства.

На следващо място въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд по втория обективно съединен иск за липса на данни за противоправно поведение на ответника, тъй като неспазването на правилата на НПК, и в частност на разпоредбата на чл. 111 от НПК, представлявало достатъчно основание за ангажирането на неговата отговорност.

Счита, че съдът превратно е тълкувал посочените факти и неправилно е достигнал до извод, че ищецът не е доказал противозаконното поведение на разследващите органи. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни негови части и уважаване на предявените осъдителни искове в цялост с присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

2.) Въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу частта от решението, с която е осъдена да заплати на ИВ. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „М.", бл. ***, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение и моли за неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска. В същото време страната твърди, че предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като ищецът не е доказал осъществяването на административната процедура по ЗСВ, което било абсолютна процесуална предпоставка за неговото завеждане. Освен това счита, че дори и искът да е допустим, то същият е неоснователен, тъй като не са налице доказателства за претърпени от И.Р. неимуществени вреди. Сочи, че показанията от показанията на свидетелката С. се установявало, че Р. е била разстроена, че се е десоциализирала и е претърпяла промяна в психичното си здраве, но от това, че в резултат на воденото разследване по случая не е получила обратно нито автомобила си, нито равностойността му.

Не се съдържали обаче твърдения за претърпени от ищецът неимуществени вреди вследствие на продължително разследване, а само за такива, свързани с неоправдани очаквания относно резултатите от него. От друга страна не можело да се приеме, че Р. е претърпяла посочените вреди в психичното си здраве, тъй като тези обстоятелства можело да бъдат установени само от лице с компетентност в тази област и от медицинска документация, каквато липсвала по делото. Но дори и да се приемело, че всички неблагоприятни изменения за настъпили действително, то липсвали данни същите да са в пряка причинно-следствена връзка с продължителността на наказателното производство. От показанията на свидетелката Т. също не се установявало неимуществените вреди в патримониума на ищеца Р. да са възникнали вследствие на провеждане на досъдебното производство в неразумен срок. Поради това счита, че показанията на двете свидетелки се отнасяли изцяло до обстоятелства, които са предмет на иска по чл. 49 от ЗЗД, поради което първоинстанционния съд е следвало да отхвърли този с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ поради недоказаност.

На следващо място жалбоподателят излага становище, че съдът неправилно е определил, че досъдебната фаза на наказателното производство е продължила в периода от 13.06.2012 г. до 09.02.2018 г., защото същото не се образувало с подаване на жалбата в 2 полицията, а така започвала предварителна проверка, която била извънпроцесуална фаза.

Досъдебното производство било образувано с постановление на наблюдаващия прокурор на 23.01.2013 г., и общата му продължителност била 5 години и 17 месеца, от които 4 години, 6 месеца и 10 дни, в които можело да бъдат извършвани процесуално-следствени действия при отчитане на спирането на наказателното производство за срок от 6 месеца и 7 дни.

Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че прокурорът и разследващите органи не са предприели необходимите действия за обезпечаване своевременното събиране на относимите и необходими доказателства, с което са нарушили задължението си по чл.22, ал.2 от НПК да осигурят провеждането на досъдебното производство в рамките на предвидения в чл.234 от НПК срок за извършване на разследването, който е удължаван многократно, както и че същите били длъжни да предприемат активни действия за отстраняване на пречките по движение на производството. С изложените съображения обосновава извод, че наказателното производство не е продължило в неразумни срокове.

Оспорва и размера на определеното обезщетението, като твърди, че същият е завишен съобразно критериите за справедливост по смисъла чл. 52 от ЗЗД.

В заключение жалбоподателят сочи, че решението в обжалваната от него част е неправилно още, защото претендираните вреди следва да са настъпили от неправомерни действия или бездействия, а извършените от него такива били в съответствие с действащата правна уредба на наказателното производство. По изложените съображения моли за неговата отмяна и отхвърляне на иска, ведно със законните последици от това – отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва и разноски в полза на ищеца.

Постъпил е отговор от ИВ. Й. Р., чрез адв. С.К., който не носи собственоръчно положен подпис или електронен такъв на жалбоподателя или неговия процесуален представител. С Разпореждане № 277971/18.08.2021 г. на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК администриращият съд е указал на страната в едноседмичен срок да отстрани констатираната нередовност на процесуалното действие. Препис от съдебния акт е редовно връчен на адв. К. на 24.08.2021 г. В предоставения срок, изтекъл на 31.08.2021 г., а и до настоящия момент, отговорът не е подписан нито собственоръчно, нито с електронен подпис, поради което приложение намира последицата на чл. 101, ал. 3 от ГПК и подаването му следва да се счита за неизвършено. Същият се цени от съда като писмено становище по подадената от насрещната страна въззивна жалба.

В изложението си по същество на спора, изразено в проведеното открито заседание по делото, представителят на Прокуратурата излага твърдения, че единствено лицето, срещу което е водено наказателното производство З.К. е легититимирано да получи обезщетение, тъй като е признато за невинен. Счита, че е незаконосъобразно ищцата, която е можела да защити правата си по гражданскоправен ред да претендира сумите от Прокуратурата. Моли за отхвърляне на иска.

Жалбите са депозирани в законоустановения двуседмичен срок от легитимирани страни, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от И.Й. Радев срещу Прокуратурата на Република България: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, ведно със законната лихва, 3 считано от датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението, и осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения на ищцата лек автомобил „Фолксваген пасат" с per. № В 28 74 НВ, иззет като веществено доказателство по ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, който не е върнат на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата си молба ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № В 28 74 НВ, който през 2012 г. предала на З.Т.К., с обещание от негова страна да го изпробва и закупи. Продажбата не се осъществила, но К. не върнал автомобила, поради което на 14.06.2012 г. тя подала заявление в РП-Варна за издирването му, неговото изземване и връщане, по повод на което била образувана пр. преписка № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна. Последната на 19.06.2012 г. била изпратена на Второ РУ при ОД на МВР- Варна за проверка, впоследствие препратена по компетентност на Трето РУ и върната в РП-Варна с мнение за прекратяване поради липса на престъпление. На 11.01.2013 г. преписката била върната за допълнителна проверка и на 23.01.2013 г. било образувано ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ. През следващата година и половина по досъдебното производство били разпитани общо четирима свидетели и назначени две експертизи. На 14.11.2014 г. делото било спряно за установяване на двама свидетели, като през м. януари 2015 г. било възобновено за разпит на единия от свидетелите и отново било спряно за издирване на втория. Последният бил установен на 27.10.2016 г. и разпитан, като на същата дата бил открит и отнетият лек автомобил - веществено доказателство по делото, като същият бил оставен за отговорно пазене на лицето, при което бил установен. На 10.01.2018 г. З.К. бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство и на 09.02.2018 г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 726/2018 г. по описа на PC-Варна. В съдебната фаза на процеса ищцата участвала като частен обвинител и граждански ищец. Делото приключило с влязла сила в сила през 2019 г. оправдателна присъда. Така досъдебното производство продължило общо шест години (от 2013 г. до 2018 г.), а съдебното - около година и половина, като отнетият автомобил така и не и́ бил върнат.