Решение № 14665 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14665 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110118126 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. М. П. против „Д...“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове за признаване на уволнението извършено със Заповед № 0316/29.01.2025 г. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за сумата от 15 468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и 1 т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба ищецът Б. М. П. твърди, че е назначен на работа в „Д...“ ООД на 22.05.2024 г. на длъжност „Склададжия“ с 6 – месечен изпитателен срок, след изтичането на който за него станало ясно, че се справя с възложените задачи. На 29.01.2025 г. му била връчена Заповед № 0316/29.01.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради „липса на качества“. Счита, че уволнението е незаконосъобразно поради това, че в заповедта не било посочено кои са тези качества които му липсвали, от кой момент липсвали, как и кога тази липса се е проявила и кака се е отразила на работата му. Правото на защита против уволнение произтича от фактите, довели до решението за уволнение, а в случая такива факти не били посочени в заповедта, която преповтаряла бланкетната правна норма. Най-малкото следвало да има мотиви довели до извода за липса на качества. В процесната уволнителна заповед нямало посочени конкретни качества, които липсвали у работника и които да били относими към неговата длъжност. На следващо място твърди незаконосъобразност на уволнението, тъй като от края на 2024 г. имал констатирано заболяване, което водело до закрила при уволнение, а именно нужда от разрешение от Инспекцията по труда – чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

Съгласно Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при което работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, сред тях е и психичното заболяване, съгласно чл.1, ал.1, т.5 от Наредбата. Видно от приложената към исковата молба епикриза ИЗ № 1159/500/2024 на Център за психично здраве „Проф. Н.Шипковенски“ и болнични листи № Е20240659356, Е20242670944, № Е20243953616 и № Е20242670973 му била поставена диагноза 61 Смесени и други разстройства на личността и F43.2 Разстройство в адаптацията. От съда се иска отмяна Заповед № 0316/29.01.2025 г. за прекратяване на 1 трудовото правоотношение, считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради „липса на качества“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15 468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г. за оставането без работа, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.03.2025 г. до окончателното плащане, поради незаконността на уволнението. Претендират се и деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове, като неоснователни. Посочва, че в случая се касаело за липса на комплекс от качества, а именно възможност за постигане и поддържане на висока концентрация при такова темпо на работа, каквото се изисквало спрямо дейността на работника от складовия сектор. Самият процес на работа изисквал непрестанен синхрон между отделните звена, поддържане на внимание концентрация. В периода м.09.2024 г. – м.01.2025 г. постъпвала от различни работници повтаряща се информация, че ищецът е разсеян, не поддържа концентрация, което водело до разминавания, респ. затруднения в обслужването на клиентите и на целия общо логистичен процес в неговата динамика. За дружеството не съществувало задължение да изследва каква е причината за липса на качества. Дружеството не било запознато с описаната епикриза, поради което не потърсили съгласие от трудовата администрация.

Признава размера на иска по чл.344, т.3 от КТ, поради което моли да не се допуска експертиза по този въпрос. Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователни и акцесорните искове. От съда се иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че с страните са били в трудово правоотношение, считано от 22.05.2024 г. до 06.02.2025 г., като ищецът е заемал длъжността „Склададжия“, което било прекратено, считано от 06.02.2025 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, поради „липса на качества“, както и че работодателят не е изискал съгласие от здравните органи преди уволнението, както и че размерът на обезщетението за оставането без работа, формиращо цената на иска чл.344, ал.1, т.3 КТ възлиза на сумата от 15468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г.

От приложената длъжностна характеристика за длъжността склададжия в „Д...“ ООД се установява, че длъжността принадлежи към административен персонал, с код по НКПД 43212014. Основните задължения за длъжността са да организира приемането, съхранението и предаването на стоки и материали, да приема и организира транспортирането, подреждането и комплектоването на стоки и материали, да отпуска стоки и материали срещу оформени по съответния ред складови разписки, да оформя документи и да води картотека за постъпилите и отпуснатите стоки и материали, да контролира качеството, количеството и комплектността на постъпващите в склада стоки и материали и съответствието им с придружителните им документи, да следи за състоянието на съхраняваните стоки и материали и да прави предложения при възникнали проблеми, да участва при извършването на инвентаризация в склада, да изпълнява и други конкретно възложени задачи свързани с длъжността. Основните отговорности, присъщи за длъжността склададжия са да отговаря за правилното обработване и съхранение на стоките и материалите в склада, да носи отговорност за установени липси на стоки и материали в склада. Необходимата компетентност за изпълнение на длъжността предполага познание на нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с получаване и отпускане на стоки и материали, на реда и изискванията за транспортирането и съхраняването на стоки и материали, на нормативните изисквания за извършване на рекламации. Трябвало да познава компютърните и други автоматизирани системи за организация на складовата дейност.

Изискванията за заемане на длъжността са средно образование, работа с компютър и над една година трудов стаж по специалността, а при липса на такъв - трудов договор със срок на изпитване. Установява се от длъжностната характеристика, че Б. П. е запознат с нея и екземпляр му е връчен на 22.05.2024 г.

По делото е представена Епикриза от Център за психично здраве „Проф. Н.

2

Шипковенски“ от 23.12.2024г. с диагноза 61 Смесени и други разстройства на личността и F43.2 Разстройство в адаптацията г., както и болнични листи № Е20240659356, Е20242670944, № Е20243953616 и № Е20242670973, издадени в периода 20.11.2024 г. – 31.01.2025 г. на ищеца, поради общо заболяване.

От представената Заповед № 0316/29.01.2025 г., издадена от „Д...“ ООД и връчена на ищеца на 29.01.2025 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества на служителя.

От показанията на свидетеля Ц. Р. К. се установява, че работи в „Д...“ ООД, като Началник склад. Ръководил цялата база и цялата складова дейност, както и всички операции в склада. Познавал Б. П., който му бил подчинен от м.юни.2024 г. до м.януари.2025 г.

Складовите операции били свързани с прием на стока, следене на партиди и срокове на годност. Имали клиенти, на които окомплектовали заявките всеки ден в гр. София и в провинцията. Уменията, които трябвало да притежава склададжията били висока концентрация и следене на партиди, срокове на годност и на кой клиент каква стока трябва да се изпрати. Б. имал умения, но невинаги бил концентриран, бъркал заявките и така злепоставял дружеството пред клиентите, правили допълнителни разходи за втори автомобил, който да прибере стоката, издавали кредитни известия и др. Многократно провеждали обучения как трябва да се работи, но често се получавали грешки. Според свидетеля максимум един месец бил необходим за обучение за тази работа. Б. при постъпване на работа бил обучен от стар и опитен служител, но след това отново се налагало почти всяка седмица да се обучава как се правят заявките, как се реди стоката на палета, за да може да се провери. Когато Б. имал да изпълнява няколко задачи, изпълнявал първата, а другите се губели някъде в пространството, забравял ли ги, не ги ли запомнял свидетелят не можел да каже. Свидетелят изнася пред съда, че много често му се налагало да остава в извънработно време, за да коригират грешки на Б., да пренареждат палета. Имали устни разговори с Б. с предложение как да свикне с работата, с темпото, да е по-внимателен, но резултат имало един ден и пак започвали грешките. Много често имали проблеми със закъснение за работа, в същото време имало сигнали от други служители, че си тръгва порано от края на работното време. Свидетелят бил запознат с длъжностната характеристика на Б., знаел, че има средно образование, но не знаел дали може да работи с компютър.

Изискването за концентрация било част от длъжностната характеристика. До знанието на Б. било сведено всяко едно от оплакванията срещу него. Имало и проблеми с личната хигиена.

Съдът не кредитира представените с отговора на исковата молба докладни записки от колеги на ищеца П., тъй като по същество същите представляват свидетелски показанията дадени не по установения ред, които не могат да бъдат ценени, като писмени доказателствени средства.

В открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. е извършена справка с трудовата книжка на ищеца, препис от която е приет и по делото, от който се установява, че не са налице вписвания след процесното прекратяване на трудовото правоотношение. По това обстоятелство няма и спор между страните по делото.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които не изясняват обстоятелства от предмета на доказване, поради което и като неотносими, съдът не ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите.

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца 3 основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.