Разпореждане № 4857 от 27.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4857 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20261210101685 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин“ № 6, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 срещу длъжника Ц. Р. П., ЕГН **********, с адрес с., за описаните в заявлението суми.

Към заявлението са приложени писмени документи.

Поради констатирани от съда нередовности съдът с разпореждане е оставил депозираното заявление без движение, като в указания от съда срок е депозирана молба, в която се посочва, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер на 8,14 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, както и с депозираната от заявителя молба, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдения за изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че сключеното правоотношение притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, 1 както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като послаба в икономическо отношение страна.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.

Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. В този смисъл изрично и Определение от 17 януари 2023г. по дело C-379/21 на СЕС. При това отговора на въпроса е, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

За съответствие на искането със закона предвид, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на императивните 2 разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр./ при сключването му.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 10, ал.

1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е вероятно недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем № 985186 от 07.02.2022 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и Ц. Р. П., видно от който е, че „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя сумата от 500,00 лв., при следните параметри: годишен процент разходи 48,656%; брой вноски – 7 месечни вноски, с начален срок на 07.03.2022 година и краен срок на договора 07.08.2022 година, месечен лихвен процент - 3,330 %, обезпечение - да /посочено в чл. 6 от договора/, обща сума за плащане 559,87 лева.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от заемателя : 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 286,13 лева, с начин на разсрочено плащане 3 подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

От друга страна в чл.3 т.9 на договора „Параметри на отпуснатия заем“ е посочено „Обезпечени посочено в чл. 6“, като в чл. 6, т. 4 от договора е отметнато, че обезпечението е с ценна книга издадена в поза на заемодателя, т..е. в разпоредбата като задължителен елемент на обезпечението е предвиден и запис на заповед.

От друга страна в погасителния план е предвидена колонка с неустойка при липса на обезпечение. Неустойката е предвидена в чл.8 от Типов договор за паричен заем, съгласно която разпоредба с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т.

4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 286,13 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора.

От тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на допълнително предвидено - второ по вид обезпечение, тъй като на практика с подписването на договора е било предоставено вече едно - под формата на издадения запис на заповед, т. е. договорът е бил обезпечен вече веднъж (което от своя страна поражда съмнение относно обосноваността на подобна свръхобезпеченост, с оглед размера на заетата сума). Отделно от това, самите условия, които са поставени към гаранта, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са практически трудно изпълними и на практика водят до гарантиране на заемодателя на сигурното включване на неустойката към задълженията на заемателя. Този извод се подкрепя и от факта, че размерът на така уговорената неустойка е бил предварително включен в размера на месечните погасителни вноски, което се установява от погасителния план. Нещо повече, очевидно същият е бил включен и в поетото със записа на заповед задължение (с оглед общата сума на същия, формирана от главницата, възнаградителната лихва и посочената в чл. 8 от договора неустойка) въпреки че документът е издаден преди да е изтекъл 3-дневният срок за представяне на обезпечението.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a8c49f-df88-483b-a36e-6b1bf1879fb8