Решение № 573 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20235330115023 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на Л . Ц. Н., ЕГН **********, адрес: гр.С, ж.к***, бл. *, вх. *, ет.**, ап.***, общ. С., обл. С против „БОНАТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 206611648, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36 за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца 6 611.29 лв.( 3 380,30 евро) – неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор от ******г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.07.2023г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5227 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. №11054/2023 г. РС-Пловдив. Претендират се и разноски за заповедното и за настоящото производство.

Ищецът твърди, че е между него и ответника е сключен предварителен договор покупко-продажба и строителство на недвижим имот – апартамент в гр. София. Твърди се, че строителството е следвало да бъде завършено, съобразно договорената степен на завършеност, в срок до ****** г., което не е сторено. Сочи, че според чл. 13, ал. 4 от договора при забава на продавача-изпълнител на строителните и довършителните работи в срока по чл. 4 (т.е. до ****** г.) повече от шест месеца, то той дължи на купувача-възложител неустойка в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 5 % върху договорената в чл. 2 обща продажна цена.

Ответникът възразява за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че на ******г. страните са сключили окончателен договор за покупко-продажба, в който не фигурира задължение за въвеждане на сградата в експлоатация, обвързано със срок. Възразява, че сградата не е въведена в експлоатация поради обективна невъзможност, като се позовава на чл. 5 от договора. Изтъква, че забавата се дължи на поведението на „ЧЕЗ“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД като развива подробни съображения за това.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен, като съображенията за това са следните:

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните на ****** г. е сключен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот – апартамент в гр. София. По силата на договора ответникът е поел две същински задължения – да прехвърли собствеността и да завърши строителството на сградата и обекта, предмет на договора, до въвеждането им в експлоатация в срок до ****** г., който не е спазен. Договорът е със смесен характер, като има елементи и на договор за изработка.

Неоснователно е наведеното възражение, че със сключването на договора за покупка-продажба се дерогира действието на предварителния договор. Това не е така, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен в изпълнение на предварителния договор и не е идентичен с него. Тук следва да се подчертае, че при подписването на предварителния договор обектът вече е бил завършен до степен, позволяваща извършване разпоредителни действия с него. Месец по-късно имотът е прехвърлен на ищцата. Задължението за довършване на сградата и въвеждането на процесния обект в експлоатация произтича от предварителния договор. Прехвърлянето на собствеността не погасява това задължение. Включително и след като ищецът е станал собственик, за ответника е останало задължението да предприеме необходимите действия по въвеждане на сградата в експлоатация, което не е сторил в договорения между страните срок.

Възражение на ответника, че е била налице обективна невъзможност за изпълнение, предвид това, че сградата не е въведена в експлоатация в срок с оглед на поведението на трети лица - „ЧЕЗ“ АД , „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД, съдът намира за неоснователно. Обективната невъзможност се свързва с настъпването на обстоятелства, извън волята на длъжника, които правят изпълнението на договора невъзможно в количествено, качествено или времево отношение, т.е. съобразно договорено. Последиците на обективната невъзможност са предвидени в чл. 81, ал. 1 ЗЗД, според който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В тази връзка следва да се подчертае, че вината в гражданското право не е субективно отношение на длъжника към неизпълнението. Тя представлява неполагане на дължимата грижа. Дължимата грижа е абстрактен модел на поведение, който гражданскоправните субекти следва да съблюдават при изпълнението на своите задължения. В случая ответникът е търговско дружество, а сключената с ищеца сделката за него е търговска. Според чл. 302 ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец. Грижата на добрия търговец се свързва с по-висок стандарт спрямо грижата на добрия стопанин, която е стандартната грижа, дължима при изпълнението на гражданските задължения. Тоест ответникът е дължал изпълнение с грижата на добрия търговец - строител на жилищни сгради. Именно в този контекст следва да се прецени дали неизпълнението се дължи на обстоятелства, които се характеризират като непреодолима сила и/или случайно събитие, тъй като обективна невъзможност е налице само в тези хипотези.

Според чл. 306, ал. 2 ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Случайното събитие няма легална дефиниция, като то представлява събитие от 2 извънреден характер, което е напълно идентично от към последици с непреодолимата сила, но се явява непредотвратимо, защото не е предвидено, оттам идва и случайността. Непреодолимата сила винаги освобождава от отговорност, дори и да е предвидена, за разлика от случайното събитие.

В случая обаче не може да става въпрос нито за непреодолима сила, нито за случайно събитие. В разглежданата хипотеза ищецът е физическо лице, което договаря с търговец. Според § 13, т. 1 ДР от ЗЗД потребител е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“ За да бъде изключена отговорността за случайни събития, същата следва да е изрично договорена. В чл. 5 от договора страните са посочи кои обстоятелства считат за „форсмажорни“, сред тях не е посочено поведението на битово-комуналните доставчици „ЧЕЗ“ АД , „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД. Същите не са държавни органи и не попадат в хипотезата на посочената клауза. Отделно, според чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

Установява се от приетата по делото експертиза СТЕ на вещото лице Х., която съдът кредитира изцяло, че причина за забавата в изпълнението е обстоятелството, че сградата не могла да бъде топлоснабдена, предвид изградената топлопреносна мрежа.

Търговецът е следвало да съобрази това обстоятелство, още при проектирането на сграда и сключването на договора. Вещото лице сочи, че при по-добро предвиждане задължението е могло да бъде изпълнено.

Ответникът отговоря за вредите от забавата, които са скрепени с неустойка, ограничена с максимален размер, който съответства на исковата претенция.

При този изход на делото право на разноски има ищецът, както са индивидуализирана в молба (л. 233), за заповедното и исковото производства, които възлизат на сумата от общо 1904, 46 лева.

Сумите по предявените искове и разноските следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „БОНАТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 206611648, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Рогошко шосе“ № 36 дължи на Л. Ц. Н., ЕГН **********, адрес: гр.С, ж.к***, бл. *, вх. *, ет.**, ап.***, общ. С., обл. С, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 3 380,30 евро (6 611.29 лв.) – неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор от ******г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.07.2023г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5227 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. №11054/2023 г. РСПловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „БОНАТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 206611648, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 3

36 да заплати на Л . Ц. Н., ЕГН **********, адрес: гр.С, ж.к***, бл. *, вх. *, ет.**, ап.***, общ. С., обл. С сумата от 973,73 евро - разноски по делото за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4