Решение № 266 от 13.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200245 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят М. А. Ч. е обжалвал НП № BG12072023/1000/Р82191/23.11.2023 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № BG12072023/1000/Р8-2191/12.07.2023 г. и

НП № BG12072023/1000/Р82191/23.11.2023 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София съдът констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т.

6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението, на неговите фактически обстоятелства и виновно нарушените законови разпоредби.

Налице е несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на 1 претендираното нарушение.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че на 12.07.2023 г., в 10:52:07 часа на ГКПП „Лесово“ пристигнал движещ се в направление излизане извън територията на страната влекач марка „МАН ТГА 18.430 ЛЛС“ с рег. № **** с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 тона/, управляван от водача М. А. Ч.. При извършената проверка от контролния орган било констатирано, че горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20981 /АПИ/ на 27.06.2023 г., в 15:04:13 ч. на Килифарево, път № 55, отсечка 5+140. Нито в АУАН, нито в НП обаче не са описани характеристиките, определящи процесната тол такса, като в НП е посочен само нейният размер. Допълнително в НП като нови фактически обстоятелства са посочени: индивидуализиран като номер тол сегмент; наличие на бордово устройство, което на инкриминираната дата и час не е генерирало данни поради алтернативна реализация на действие или осъществено бездействие от страна на водача на процесното ППС, а именно: изключване на устройството, неправилното му включване в електрическото захранване или изчерпана батерия; посочено е и че не е подадена валидна тол декларация за преминаване; а също и че не е получено надлежно плащане в АПИ за индивидуализирания сегмент от пътя. В АУАН липсва изписване на фактическото обстоятелство, че към 27.06.2023 г. процесното ППС е било управлявано именно от жалбоподателя М. А. Ч., че същият е имал качеството „водач“ на тази дата. Тоест, в АУАН не е посочен субектът на претендираното обективирано съставомерно поведение, осъществено на 27.06.2023 г. и което да е подводимо под нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За първи път жалбоподателят е индивидуализиран като субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, претендирано за извършено на 27.06.2023 г., едва при издаването на обжалваното наказателно постановление. Фактическите непълноти в АУАН и НП, въвеждането за първи път в НП на нови фактически обстоятелства са довели до непълно, неточно и несъответно описание на претендираното нарушение и на неговите фактически обстоятелства. Тези съществени пропуски и несъответствия обуславят правен извод за порок относно реквизитите по чл. 42, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН.

На следващо място, фактическите обстоятелства, обосноваващи обвинителната теза относно обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него следва да се намират в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. В разглеждания казус контролният и наказващият органи са претендирали извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно този текст: „Водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за 2 установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер на 1800 лева“. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП обаче е санкционна норма за обективирано съставомерно поведение, подводимо под нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗдвП.

Тази разпоредба гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията п о чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не се претендира за нарушена както от контролния, така и от наказващия орган. В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респективно по чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН, визиращ виновно нарушените законови разпоредби.

Констатираните пороци в АУАН и НП не могат бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото не се касае за доказателствен дефицит, който да може да бъде преодолян чрез събирането и оценката на нови доказателства. Допуснатите пороци са съществени, тъй като нарушават правото на защита на санкционирания субект да научи за какво точно нарушение му е наложено наказание и срещу какво следва да се защитава, а също така възпрепятстват възможността за извършване на контрол за законосъобразност. По този начин в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане както по същество, така и на останалите правни доводи на страните.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Защитникът е представил договор за правна защита и съдействие, в което е посочено че договореното възнаграждение е безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и се претендира плащане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения АПИ – София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая съгласно чл. 2 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" Агенцията е юридическо лице на 3 бюджетна издръжка и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството със следните специализирани звена – Областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. По изложените съображения разноските следва да се възложат именно върху АПИ – София, доколкото въззиваемата страна – Национално тол управление е звено в организационната й структура, като в същото време не е самостоятелно юридическо лице. АПИ–София следва да бъде осъдено да заплати в полза и по сметка на ВТРС и направените по делото пътни разноски за свидетел в размер на 71.76 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл.

58д, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Н П № BG12072023/1000/Р82191/23.11.2023 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на жалбоподателя М. А.

Ч. за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

Осъжда Агенция "Пътна инфраструктура" – София да заплати на М. А.

Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Осъжда Агенция "Пътна инфраструктура" – София да заплати в полза и по сметка на ВТРС направените по делото разноски за свидетел в размер на 71.76 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4