Решение № 260064 от 06.11.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 711/2019
- Вид
- Решение № 260064
- Подписан
- 06.11.2020
- Състав
- СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, НАДЕЖДА ИВАНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 2 т. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- § 13а, т. 9 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е №
260 064 гр. П., 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският апелативен съд, първи търговски състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно търг. дело № 711 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.
258 и следващите от ГПК.
С решение №
288 от 07.07.2019 година, постановено по т. дело № 19/2016 година по описа на Окръжен съд – Смолян, е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „У.Б.” АД, ЕИК …, за признаване за установено по отношение на Д.М.Б., ЕГН **********, М.В.Б., ЕГН ********** и „А. –Д.” ЕООД, ЕИК …, всички с адрес град С., ул. „В.” № …,вх. …, ет. …, ап. … съществуването на солидарно задължение на ответниците по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 56/01.02.2016 година, издадена по ч.гр. дело № 55/2016 година на Районен съд – Смолян, включващо 126322,18 лева главница по договор за кредит № …/… година; 18442,95 лева дължими лихви по договора за кредит, от които 6456,55 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.11.2014 година до 22.04.2015 година, 10828,44 лева лихви върху просрочена главница за периода от 20.10.2014 година до 28.02.2016 година, 1157,96 лева наказателни лихви за просрочие за периода от 20.10.2014 година до 28.01.2016 година и законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2016 година до окончателното й заплащане.
Със същото решение, в което с решение № 374 от 17.09.2019 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, е осъдена „У.Б.” АД да заплати на М.В.Б., ЕГН ********** и „А. –Д.” ЕООД, ЕИК …, представлявано от М.В. ***, разноски по делото в размер на 4830 лева и на Д.М.Б., ЕГН **********, със същия адрес, разноски по делото в размер на 4630 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „У.Б.”АД с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че изводът на съда за надвнесена сума за периода от 07.08.2007 година до 22.04.2015 година в размер на 24904,95 лева не кореспондирал със събраните доказателства, които сочели, че тази сума е 13439,27 лева. Решението не било съобразено и с задължителната за съдилищата практика, съдържаща се в т. 9 от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, според която чл. 235 ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК с изключение на принудително събраните суми по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист и че в хода на исковия процес по чл. 422 от ГПК съществуването на вземането се установява към момента на приключване на съдебното дирене, като се вземат предвид фактите, настъпили след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и след предявяване на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК. Решението на първоинстанционния съд не било съобразено и с ТР № 8/2017 година на ОСГТК, според което при извод за ненастъпила предсрочна изискуемост няма пречка съдът да уважи иска по чл. 422 от ГПК само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Съдът не съобразил обстоятелството, че за периода от 22.04.2015 година / датата, на която банката обявила кредита за предсрочно изискуем/ до датата на постановяване на първоинстанционното решение – 07.07.2019 година ответниците не били направили никакви вноски по договора за кредит. През този период настъпил падежът на 50 вноски, които не можели да бъдат покрити с надвнесената сума от 13439,27 лева, поради което решението, с което предявеният от банката иск не бил уважен за падежиралите вноски, било неправилно. При тези оплаквания е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи предявеният иск по чл. 422 от ГПК, като се признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането на банката по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответниците Д.Б., М.Б. и „А.-Д.” ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност. В писмения отговор се поддържа, че искането за уважаване на иска за падежиралите вноски до приключване на съдебното дирене е преклудирано. Твърди се, че изводът на съда, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, е правилен. Заключението на вещото лице досежно размера на надвнесената от ответниците сума не било оспорено от жалбоподателя своевременно, а и неговите твърдения почивали само на ориентировъчни изчисления, не били подкрепени с доказателства и се дължали на счетоводните записвания на банката, направени въз основа на едностранно увеличение на лихвите, несъобразено с размера на базисния лихвен процент – едномесечния SOFIBOR и на повишаване на премията като част от базовия лихвен процент без разбираема причина, както и на начисляване на наказателни лихви.
Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски на ответниците за въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция са допуснати и изслушани допълнителни съдебно-икономически експертизи, които съдът ще обсъди подробно с мотивите на съдебния си акт.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявения от него иск в предвидения за това в чл. 259 ал. 1 от ГПК преклузивен срок.
С оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Пред Окръжен съд –
С.по т. дело № 19/2016 година е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. От исковата молба и уточненията в нея, направени пред първата инстанция, както и от уточнението, направено пред въззивната инстанция след оставянето й без движение е видно, че искът е предявен от „У.Б.” АД срещу тримата ответници – Д.Б. в качеството му на кредитополучател и М.Б. и „А.– Д.” ЕООД в качеството на солидарни длъжници, за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 56/01.02.2016 година, издадена по ч.гр. дело № 55/2016 година на Районен съд – Смолян, включващо 126322,18 лева главница по договор за кредит № …/… година; 18442,95 лева дължими лихви по договора за кредит, от които 6456,55 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.11.2014 година до 22.04.2015 година, 10828,44 лева лихви върху просрочена главница за периода от 20.10.2014 година до 28.01.2016 година, 1157,96 лева наказателни лихви за периода от 20.10.2014 година до 28.01.2016 година и законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2016 година до окончателното й заплащане.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният от банката иск, са свързани с неизпълнение на договорното задължение на ответниците, първият от които - Д.Б. е кредитополучател, а останалите двама – солидарни длъжници, за погасяване на дължимите месечни анюитетни вноски по договора за кредит № …/… година с настъпил падеж след 20.10.2014 година.
Поради неплащане на дължимите вноски, формирани от главница и възнаградителна лихва от 20.10.2014 година до 20.04.2015 година – общо седем на брой, ищецът обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем на 22.04.2015 година, за което уведомил ответниците с нотариални покани, връчени им на 17.12.2015 година.
От събраните по делото доказателства, по-конкретно от приложеното ч.гр. дело № 55/2016 година на РС –Смолян, образувано въз основа на подадено заявление по чл.
417 от ГПК от 29.01.2016 година е видно, че банката-ищец е поискала и й е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните й книги. В извлечението е посочено, че към датата на съставянето му – 29.01.2016 година задълженията по процесния договор за кредит – главница, възнаградителна лихва, лихви върху просрочена главница и наказателни лихви са в размерите и периодите, конкретизирани от ищеца в исковата молба по предявения след подаването на възражение по чл. 414 от ГПК от ответниците иск по чл. 422 от   ГПК.
Първият въпрос, очертан като спорен между страните с въззивната жалба и писмения отговор на ответниците, на който въззивният съд следва да отговори, е за наличието на обективните предпоставки, предвидени в сключения между страните договор, за обявяване на неговата предсрочна изискуемост, респ. има ли надвнесени суми и в какъв размер към релевантите за спора моменти – датата 22.04.2015 година, когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, 17.12.2015 година – датата, на която изявлението на банката е достигнало до ответниците, 29.01.2016 година – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, както и към момента на обявяване на устните състезания за приключени пред въззивната инстанция / 07.10.2020 година/.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.08.2007 година между страните е сключен договор за универсален банков кредит – ремонт и покупка на МПС в размер на 149 000 лева. Кредитополучател по този договор е Д.М.Б., на когото, видно от раздел Първи от договора е предоставена сумата по кредита, а останалите двама ответници М.Б. и „А.-Д.” ЕООД са го подписали в качеството си на солидарни длъжници. Като обезпечение на задълженията по договора е предвидено учредяване на договорна ипотека върху описан в чл.8.1. недвижим имот, както и залог върху паричните средства за салдо по сметка и/или вземания от 07.08.2007 година – чл. 8.2. Крайният срок на договора е 07.08.2027 година / чл.7/.
С договора е предвидено, че погасяването на задълженията по него ще става чрез анюитетни / равни всеки месец/ месечни погасителни вноски – чл. 12.2.1., съгласно погасителен план, който е неразделна част от него. Видно от погасителния план падежът на анюитетните вноски е 20-то число на съответния месец, като първата дължима вноска е на 20.09.2007 година. Размерът на анюитетните вноски, видно от погасителния план, е еднакъв за целия период на действие на договора – 1262,10 лева и 1262,11 лева с изключение на вноските през месец август на съответната година, когато към анюитетната вноска е предвидено да се дължи и такса в посочен размер. Дължимостта на таксата е уредена в чл. 5 от договора, в който е предвидено, че освен еднократната комисионна / чл.5.1./ се дължат и такса за управление и такса за ангажимент за всяка следваща година в размер на съответно 0,25% и 1% на годишна база / чл. 5.1.2 и чл.
5.2. от договора/.
Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 4. Годишната възнаградителна лихва по договора за кредит съгласно чл. 4.1.а. включва базисен лихвен процент по т.10.3. и 10.4. от Условията по кредити на физически лица, определени съгласно т.11.1.1. при подписване на договора, както и надбавка. Като базов лихвен процент при сключване на договора е посочен 1 месечния SOFIBOR с размер 4,493 пункта. Надбавката е фиксирана на 3,677 пункта, или общият размер на годишния лихвен процент е 8,17%. В чл.4.2. е предвидена надбавка върху лихвата за редовен дълг при просрочие на лихва по т.11.2.2. или на главница по т.11.2.1.1. от договора – 5 пункта.В чл.4.3. е договорена и надбавка от 2 пункта върху лихвата за просрочена главница по т.11.2.1.2. при просрочие на главницата по т.11.2.1. и/или лихва и главница по т.11.2.3.
Условията за изменение на така уговорените с договора лихвени проценти се съдържат в чл.
11.1.3. от договора. Тази клауза дава възможност за едностранна промяна на годишния лихвен процент, фиксиран в чл.4.1.а. от договора, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Посочено е, че кредитополучателят е съгласен с такава едностранна промяна на годишния лихвен процент, съответно и на анюитетната вноска, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера, определен след промяна по описания ред в чл.11.1.3., като за кредитора е установено задължение да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок. В чл.11.1.2. от договора е предвидено приетите от Управителния съвет на банката размери на базисния лихвен процент да стават задължителни за страните автоматично, като кредиторът има само задължение за уведомяване на кредитополучателя за настъпилите изменения, което се смята за изпълнено с регистриране на уведомлението в изходящия дневник на банката, с поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него касета за получаване на банкова поща при банката или с изпращането му на посочения в договора адрес за кореспонденция.
Разпечатката съдържа 36 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a854a1-a677-45b0-83ac-321a4461e2f7