Решение № 79 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кърджали, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500081 по описа за 2026 година

С Решение рег. № 584/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 422/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че О. дължи на М. Г. С. сумата в размер на 5000 лева (2 556.46 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 29.01.2025 г. около 12:00-12:30 часа в гр. К., на паркинга на „А.“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на ухапване 29.01.2025 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед № 58/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С решението О. е осъдена да заплати на М. Г. С. направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на 100 лв.(51.13 евро) – държавна такса и 960 лв. (490.84 евро) – адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от О. чрез процесуалния представител адв. Д. М., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. Излагат се съображения. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и за да бъде ангажирана отговорността му следва да бъде доказано кумулативното наличие на: противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неосъществяване на задължения произтичащи от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 1 и 3 от ЗЗЖ; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, в резултат на ухапване от безстопанствено куче;

1 причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение (бездействие) на общинските служители, като ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В тази връзка намира за неправилно извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест между страните, съгласно чл. 154 от ГПК. Счита за неправилно, че не е възложено в тежест на ищеца да установи, че кучето, причинило му твърдените увреждания, е безстопанствено. За несъвместимо с процесуалните норми намира, че ответникът е задължен да докаже, че кучето има собственик и да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна и същата е специална спрямо общата хипотеза на непозволеното увреждане. Счита, че с погрешно разпределената доказателствена тежест и с възложените бланкетни указания, първоинстанционният съд е нарушил основните принципи на гражданския процес по чл. 5, чл. 7 и чл. 10 от ГПК.

С оглед предмета на спора по предявения установителен иск, обуславящите изхода на делото въпроси били следните: дали претендираните от ищцата вреди са причинени от безстопанствено куче и приложила ли е ответната община законоустановените мерки с оглед разпоредбите на ЗЗЖ, касаещи ограничаване популацията на безстопанствени кучета или служителите на общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действията, с оглед изискванията на ЗЗЖ, са бездействали.

На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно са кредитирани показанията на св. З. С., че кучето е безстопанствено, слабо, рижаво, женско, с жълта ушна марка на ухото, нямало каишка и намордник, доколкото чл. 2, т. 4 от Наредбата на придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на О. /НППСКОПБКОК/ определяла като „безстопанствени“ родените като такива, загубени или изоставени от своите собственици и които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Намира показанията за недостоверни и противоречиви в частта им, че кучето има жълта ушна марка, предвид че от протоколите за заловени и обработени кучета, подписани от д-р Н. К., неоспорени в процеса, се установявало, че на заловените кучета се поставят червени ушни марки. В допълнение жалбоподателят изтъква, че липсват показания, че кучето, ухапало ищцата, е оставено да се движи свободно в градска среда без надзор. Счита също, че показанията на св. З. С. са кредитирани, без да бъде отчетено обстоятелството, че същата е жена на брата на съпруга на пострадалата и пряко заинтересована от изхода на делото.

Според жалбоподателя изцяло неустановен по делото оставал факта дали кучето, причинило травматичните увреждания на ищцата е безстопанствено, доколкото тежестта за доказване на този факт е на ищцата, съгласно Решение № 308/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 1068/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 377/27.04.2009 г., постановено по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, IV г. о.

В жалбата се сочи, че с показанията на св. Б. Н. се установявала методиката като комплекс от мерки, която се прилагала от ответника за ограничаване популацията на 2 безстопанствените кучета чрез: извършване на обходи, най-вече на „уязвими“ места, при които има струпване на хора – паркове, детски площадки, училища и пр., залавяне на безстопанствени кучета, извършване на преглед, ваксиниране против бяс, обезпаразитяване, кастрация, чипиране и поставяне на ушна марка, като тези мерки се прилагали спрямо всяко заловено животно. Кучетата, непроявяващи агресия, след като преминели през гореизброените манипулации престоявали в приют няколко дни, след което се връщали по местата, от които са взети, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, а спрямо животните, проявяващи агресия се прилагали други мерки – при залавянето им се упоявали и освен горепосочените манипулации, същите се оставяли в приюта и обявявали за осиновяване.

Връщали се само, ако подлежат на социализация.

Според жалбоподателя тези показания освен последователни, изчерпателни и обективни относно прилаганите от О. мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, кореспондирали и с другите писмени доказателства, установяващи изпълнението на изискванията на чл. 40, ал. 3, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящи се до приемане на програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на ответната община и приета програма в тази връзка от общински съвет; на чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящо се до срочна отчетност от кмета пред БАБХ, като изпълнените от общината мерки съответствали на заложените в ЗЗЖ, а именно: ежедневно извършвани обходи от служители на ОП „ОБДЧ“, залавяне на безстопанствени кучета спрямо които се извършва първичен преглед, обезпаразитяване, кастриране, маркиране с микро чип, който се въвежда в информационна система на БАБХ, поставяне на ушна марка, ваксинация против бяс. Това се установявало от протоколите на ветеринарния лекар д-р К., показанията на свидетелите К. и А. и отчета на д-р К. за извършеното от него и на основание чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ действия, като кучетата, за които не се явят лица по ал. 2 се маркирали и настанявали във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщали по местата, от които са взети.

В жалбата се сочи, че е налице действащ приют, който е одобрен от БАБХ и в процес на изграждане е нов приют, както свидетелства св. Б. Н.. Посочва се, че информация за инвестицията спрямо новия приют за животни, в това число и бездомни кучета, и характеристиките на бъдещия приют (https://www.kardiali.bR/?pid=2,2&id news=9112), е общо достъпна на адрес (https://www.kardiali.bg/?pid=2.2&id news=9393) и че инвестицията е 5 384 926.95 лева без ДДС. С оглед приетите по делото доказателства, подписаните от д-р К. и представител на ОП „ОБЧ“, приемо-предавателни протоколи за намаляване популацията на бездомните кучета на територията на О., ведно с рекапитулация за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., се установявало, че броят на заловените, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и ваксинирани за бяс кучета са общо 271 броя и предвид констатацията в представения доклад на д-р Н. К. за изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на ответната общината за периода 2022 г. – 334 бр., за 2023 г. – 295 бр. и за 2024 г. – 271 бр., се налагал извода, че на територията на общината броят на безстопанствените кучета намалява, т.е.

3 прилаганите в тази връзка мерки от ответника, съобразно изискванията на ЗЗЖ давали положителен резултат.

Наред с горното, с оглед на писмо с изх. № К 3297/ 20.10.2025г., издадено от ОБДХ – гр. К., на действащия приют била извършена проверка от компетентния орган ОБДХ, който констатирал, че отговаря на законовите изисквания, че всички предписания за подобряване условията в приюта са изпълнени срочно, и не може да бъде увеличен капацитета на приюта. С оглед на посоченото, въззивникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на безвиновната му отговорност, доколкото не е доказан факта, че инцидентът е предизвикан от безстопанствено куче. Така отпадал въпросът за механизма на възникване на уврежданията на ищцата, техния характер и време за възстановяване. Според жалбоподателя погрешните констатации относно правно значими факти обуславяло неправилно приложение на материалния закон и неправилен съдебен акт. Жалбоподателят намира за изцяло погрешни и изводите на съда относно положената от ответника дължима грижа при прилагане мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, предвид че първостепенната цел на закона е ограничаване популацията, а не както първоинстанционният съд възприел – да не се разхождат свободно кучета в населените места. За погрешен се счита и извода, че централно място на мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета е настаняването им в приюти. Самият термин „ограничаване популацията“ възлагал съществено значение на кастрацията като мярка, доколкото същата се отразявала пряко върху възможността безстопанствените кучета да се възпроизвеждат, което водело до увеличаване на тяхната популация. В тази връзка приложените от ответника мерки давали положителен резултат на територията на общината, тъй като броят на безстопанствените кучета намалявал. Този съществен по делото факт останал без обсъждане от първоинстанционния съд. Сочи Решение № 368/18.11.2015г. на ВКС, по гр. дело №2045/2015г., според което „само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек не означава бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета“. С оглед наличния възможен ресурс и финансови възможности счита, че в достатъчна степен е изпълнил изискването на чл. 41, ал. 2 от ЗЗЖ – да има действащ изграден приют, отговарящ на законовите изисквания, като липсва възможност същият да се конструира и да се повиши капацитет му, доколкото се изгражда нов, касаещ огромна инвестиция. В тази връзка посочва Определение №5102/ 08.11.2024 г. по дело № 169/2024г. на ВКС, според което „ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение“. Това препращало към още един неправилен извод на първоинстанционния съд, доколкото законът изисква полагане на грижа, на която обаче не е придаден резултативен характер. Неправилно съдът приложил чл. 47, ал. 3, изр. 1, предл. последно от ЗЗЖ, предвид че законът въвеждал две отделни, алтернативни възможности, т.е. че кучетата се връщат по места, от които са взети само по изключение. Това обуславяло изцяло неправилното приложение на ЗЗЖ, съответно неправилно приложен и чл. 49 от ЗЗД, с оглед ангажиране отговорността на ответника. В допълнение посочва, че О. е изпълнила 4 предвидено в чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ – взела е мерки, които да ограничат популацията на безстопанствени кучета и да предотврати агресивно поведение на кучетата спрямо хората. В тази връзка сочи съдебна практика, съгласно която общината следва да носи отговорност за вредите, причинени от скитащи кучета, след като не е установила чрез пълно главно доказване изпълнение на задълженията по чл. чл. 40, чл. 41, 47 и чл. 48 ЗЗЖ и предприемането на конкретни действия по изпълнението на Плана за действие на съответната община.